Григор Григоров: Българските училища в чужбина са огнища на просвета и култура

Българските училища в чужбина са огнища на българската просвета и култура. Те са един от начините да се запази българският език извън границите на България. Това каза в интервю за БГНЕС д-р Григор Григоров.

Той е доктор по „Теория и история на културата“ и преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Една от дисциплините, които той води пред студентите в катедра „Културология“ се нарича „Култура на българите в чужбина“.

„Сега всички алармират, че българската популация намалява и сме станали по-малко от 7 млн. души. Това частично е така, но е и частично невярно, защото българите са живи и здрави. Те просто живеят там, където е по-хубаво, където им заплащат по-добре и стандартът е по-висок. Там има една мрежа от училища, които са подкрепени от българската държава и Министерство на образованието и науката. Но преди всичко, повечето от това, което те вършат, е плод на техните лични усилия. Титанични на моменти и сравними само с усилията на българските възрожденци“, смята д-р Григоров.

Той разказа, че в своята практика често е ставал свидетел на това как българите в чужбина се самоорганизират и през своите професионални, лични и роднински контакти сами докарват децата в училищата, където да учат български език.

„Имаме една много сериозна мрежа от български училища в Европа, САЩ, Австралия и сред традиционните общности на старите преселници в Молдова, Украйна, Румъния и Сърбия. Българските училища в чужбина са много важни, защото са средища за среща не само на деца с учители, но и място на среща между родителите. Там се извършва техният контакт и дебат за родината. Обменят се мисли. Те са в непрекъснат интерес и болеят за България“, обяснява д-р Григоров.

Според него Асоциацията на българските училища в чужбина, в която членуват 123 училища, а тя се грижи за синхрона между тях и държавните институции и обществени организации, е изключително важна и недооценена в нашето общество.

„Аз мисля, че е необходима една по-голяма ангажираност от страна на българската държава и гражданското общество към тези центрове. Финансиране винаги може да се измисли и да се намери начин. Българите в чужбина страдат от липса на контакти с България и липса на внимание“, подчерта д-р Григоров.

Той има и конкретна идея – в българските общности в чужбина спорадично да бъдат изпращани интелектуалци и университетски преподаватели, които да провеждат еднократни срещи с тях, за да разговарят по различни теми. Могат да участват и в организацията на честванията на различни празници.

„Така се разпалват сърцата“, смята д-р Григоров. Самият той е преподавал в чужбина и познава добре българската общност в Молдова и Румъния. Цели пет години е бил преподавател в Букурещ и две години в Молдова. Познава и работата на няколко от българските училища в Германия, Австрия и Италия.

„Тези хора са жадни за българско присъствие и красиво българско слово. Те са жадни и за актуална информация за това какво и как се случва в родината. Всеки път откликват с радост и за всяко внимание са много благодарни“, допълва д-р Григоров.

Обръщайки внимание на станалата изключително актуална тема за Западните Балкани, специалистът по „Теория и история на културата“ разказва за българските общности там.

„Те са автохтонни българи, не преселници. Те там живеят, не са икономически мигранти. Тук има една съществена разлика между тези, които са в Европа и САЩ, и българските общности по места в Западните Балкани. Имаме най-различни и разнообразни групи в Албания, Косово. Цяла Македония е отделна тема. Разбира се и Сърбия. Тези хора имат повишено чувство за българския си произход заради международните успехи на България и най-вече за това, че българският паспорт им дава право да пътуват в чужбина. През българското си гражданство те са граждани и на ЕС. Българското в Западните Балкани се намира в семейството, във фолклора, родовата и семейна среда. Намира се още в старите къщи, носиите, рецептите и др. Общностите са много различни, защото някои от тях са християни, а други – мюсюлмани. Нерядко и помежду си не се познават. Именно тук е ролята на българската държава, която да ги подпомага в техните стремления към опазване на българщината“, настоява д-р Григоров. /БГНЕС