Горчиви изводи от вота в Благоевград. ГЕРБ изгуби сякаш нарочно, Борисов не застана зад своите. Има ли съглашение със Слави?

Изводи от изборната надпревара в Благоевград – репетиция за националния вот. препоръчано

1. Машините пъдят народа от урните. Активността е рекордно ниска – така ще е и на 11 юли. Който и да дойде на власт, ще го направи с гласовете на критично ниска бройка избиратели. Това поставя под съмнение легитимността на новите.

2. Българинът изначално е уморен от избори. Кои поред са вече? И колко още се задават – национален вот, после президентски, балотаж…Ако няма правителство, може и за трети път да се гласува за парламент в рамките на година. Политиците не дават сигнал, че се държат отговорно и мислят за отечеството, отказват да се обединят в името на България. Егото и партийната корист надделяват. Логично, България им обръща гръб, на всичките.

3. ГЕРБ регистрира най-унизителния си изборен резултат. Трето място. ТРЕТО, даже не второ. Говорим за областен град, в който само преди два месеца герберите постигнаха внушителна победа. Какво се случи само за два месеца? Защо симпатизантите на партията отказаха да я подкрепят? Дано някой благоволи да обясни или поне да си направи изводи.

4. ГЕРБ сякаш нарочно изгуби тези избори. На практика не проведе кампания. Не представи кандидата си, не разказа на обществото за него. Бойко Борисов не стъпи в Благоевград. В петък, вместо да иде в Пиринско, той отиде в…Плевен. Борисов даже една снимка не си пусна с горкия Андон Тодоров във фейсбука, колкото да нахъси своите. Апатия. Лидерът на ГЕРБ дава вид, че му е все едно, че вече е развял бялото знаме. Как тогава очаква активът му да бъде мобилизиран?

5. ГЕРБ не просто нарочно изгуби изборите, а сякаш ги изгуби КОНТРОЛИРАНО, в съглашение със Слави Трифонов. Дали това не е част от вече уговорен мач? Дали не тече поредно разпределение на „порциите“ под взора на Доган?

6. Провалът на ГЕРБ в Благоевград е симптоматика. Доскоро управлявалата партия тъне в самодоволство и клиентелизъм. Няма рефлекс за новите реалности. Сбъркан е целият пиар-подход, медийната кампания е провал. Провалът започва с неудачно избрания слоган „Ред в хаоса“ – абстракция, подходяща за дипломна работа по космогония. Лидерът Борисов не повежда хората си, дава знаци за примиренчество. Вместо да вдъхновява за победа, той подготвя партията за загуба. „Ние ще бъдем опозиция“, казва Борисов и това е възможно най-грешното политическо послание в навечерието на избори. То обезкуражава. Щом командирът се е предал, какво остава за армията? Конформистите в ГЕРБ вече търсят персонално спасение за себе си, оглеждайки се за ново пристанище – я при Слави, я при Христо Иванов. Следва разпад – функция от абдикацията на силния човек, както се случи в СДС и НДСВ.

7. Няма „вълна“ на ентусиазъм и прилив на народна любов към Слави Трифонов. Има отлив от ГЕРБ, има отказ на твърдото ядро да застане отново зад Борисов. Твърдото ядро е обидено и се чувства предадено. ГЕРБ не защити своите при масовите чистки, не оказва съпротива на режима, не организира протести – даже напротив: саботира малцината идеалисти, решени да излязат на улицата. Мнозина верни на Борисов изпитват нескрито разочарование. Не приемат елиминирането от листите на знакови фигури като Георги Марков, Вежди Рашидов, Спас Гърневски, Ивелина Василева, Красимир Велчев; не приемат упоритото лансиране на „американския“ човек Даниел Митов, чийто индивидуален рейтинг е нисък, но въпреки това води листата в София; не приемат абсурди тип „доказаният боец Маноил Манев втори в Стара Загора“ вместо неразпознаваемия Красимир Вълчев; не приемат водолаза Любен Дилов за водач в Бургас на мястото на доказани местни гербери; не приемат Георги Харизанов, Мирослав Боршов и Румяна Бъчварова за идеолози на партията…

Може да се изброява дълго, но няма смисъл. Изводът е простичък. Или някой много лошо заблуждава Борисов, или ГЕРБ насила тика Слави Трифонов към властта. Той ще спечели без изобщо да полага усилия. Намирисва на номерта и вероятно си има цена. А сметката винаги се плаща в Сараите./ПИК/