Голите жени на Кюстендил

Железният мост, наричан още "женски" е една от забележителностите в град Кюстендил, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

Железен, защото е построен през 1909 г. по проект на архитект Рудолф Фишер над преминаващата през града река Банщица. Двата му парапета тогава са били железни, днес е останал само единият. Женски - заради поставените там впоследствие скулптури на четири голи жени. Иначе мостът е продължение на пешеходната зона в Кюстендил, свързвайки железопътната гара с централния градски площад.

Голите жени се появяват върху моста през 70-те години на миналия, след преустройството и разширението му със стоманобетонна конструкция. В четирите му края върху постаменти са поставени голи скулптури на женски фигури в различни пози, изработени от бял врачански камък. Техен автор е скулпторът Любен Димитров.

Но да обърнем полагащото се внимание на голите каменни жени. Три от тях са седнали, а четвъртата - права. Сътворените от бял врачански мрамор, мадамите символизират славата на града под Хисарлъка.

Първата вляво, влизайки по моста откъм центъра, държи ябълка. Не тази на раздора, а тази, отъждествяваща Кюстендил като център на овощарството. Равното поле ражда прословутите кюстендилски сливи, череши и ябълки. Ябълки е рисувал и Владимир Димитров-Майстора, роден в село Шишковци.

Първата вдясно жена е най-коварният персонаж. Тя също седи, но зад гърба си вероломно е вдигнала меч. Това ще да е от историята, времето когато Кюстендил бил римския град Пауталия. Горко на мъжките глави, положили ги доверчиво в скута на вероломната римлянка. Това естествено е в кръга на шегата.

Последната в дясно кюстендилка, полегнала в предизвикателна поза, държи в ръката си нещо като тас за баня. Това трябва да подсеща, че Кюстендил е и балнеоложки курорт.

Вляво, в края на моста е четвъртата гола жена. Тя е изправена. Истинска Амазонка. Само, че с шмайзер. Държи го насочен с дулото надолу. Явно става дума за партизанското движение. Лявата й ръка е поставена пред очите, гледа срещу слънцето. Взира се в далечината, оглеждайки се за потенциален враг, когото да простреля. За толкова време не е открила такъв. И слава Богу, в Кюстендил отдавна не се стреля. Няма ги вече Крокодила, както и братя Илиеви.

А мостът с четирите фигури си остава една от забележителностите в един от най-красивите градове на Югозапада. С жените си естествено, и най-вече не само с каменните. /БГНЕС