Година по-късно: Историята на един незабравим 21 август, сбъднати мечти, сълзи и емоция

21 август. Рио де Жанейро. Около 12:30 часа местно време. Текат последните акорди от съчетанието на ансамбъла по художествена гимнастика в състав Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова, Християна Тодорова и Любомира Казанова. Михаела и Цветелина плъзгат двата обръча към Ренета Камберова, която удря с бухалките...

Край. Всичко свършва. Край на ерата на „златните момичета“. Край на 7-годишната приказка на един от най-любимите отбори на България. Ренета Камберова остава няколко секунди на земята, сълзи се стичат от очите й. Михаела Маевска също застива за момент. През това време Илиана Раева захлупва с ръце лицето си, а Ина Ананиева я прегръща. Леко стреснат японец тича и снима двете българки.

Няколко минути по-късно...

Една по една сядат на мястото, за да изчакат оценката си. Любомира Казанова не спира да раздава въздушни целувки към камерата.

На таблото светва 3. България. 35 766.

Илиана Раева отново е с ръце върху лицето си. Ренета Камберова държи два обръча и бухалки и прикрива лицето си, от очите й напират сълзи. След това се прекръства. Михаела Маевска стиска силно Цветелина Найденова, двете сякаш ще изкарат и последния въздух, който имат в себе си. На сантиметри от тях същото правят Християна Тодорова и Любомира Казанова. Прегръщат Илиана Раева и Ина Ананиева. Хриси секунди след това се държи за главата, стискайки двете бухалки и гледа към резултатите. Рени и Цвети сядат, държейки се за ръце, и продължават да плачат. Всички се радват на медала, който толкова искаха да спечелят. На отличието, с което трябваше да кажат край на целия си път в художествената гимнастика. Казаха край по най-достойния начин. Извървяха пътя си с достойнство. Спечелиха 81 медала, станаха европейски и абсолютни световни шампионки. Завладяха сърцата на милиони, записаха имената си със златни букви.

Една по една се качват на почетната стълбичка. Първа получава медала си Ренета Камберова. Взима го в две ръце, обгръща го и го целува. Следват Любомира, Михаела, Цветелина и Християна. Всички имат сълзи в очите.

21 август. България. 18:30-19:00 часа. Сълзите от радост не спират. Макар и на хиляди километри от Рио. Хората, които ги обичат, са благодарни на Господ, че ТЕ дочакаха своя миг. Михи, Рени, Цвети, Хриси и Буба. Начело с Ина и Илиана. Те преживяха своя дългочакан ден, този никога незабравим 21 август.

Една година по-късно...

Днес Михаела Маевска е неуморима и продължава пътя на „златните момичета“. Тя е помощник треньор на Весела Димитрова в ансамбъла, който се готви за участие на първото си световно първенство. Пожелаваме един ден новите момичета да усетят подони щастие и радост...

Любомира Казанова – героят от Рио (това на снимката вляво е само едно малко доказателство). Момичето, което не трепна пред нищо и никой. Което преодоля нечовешка болка. Тя днес е треньор на малки деца в клуб Левски-Илиана. И в момента е на лагер във Варна, където предава знанията и опита си на следващите състезателки.

Християна Тодорова – бъдещ великолепен съдия. Хриси вече започна пътя и сме сигурни, че минимум ще стигне до върха...Тя беше онова момиче, което предоля всичко и спечели всичко.

Ренета Камберова – все още Рени пази в тайна новините, с които ще зарадва своите почитатели съвсем скоро. Синеоката красавица работи неуморно, за да изненада всички. Няма да степенуваме кой е повече герой за медала в Рио, но Рени има несъмнена заслуга. Не всеки на нейно място щеше да издържи...

Цветелина Найденова – феновете мечтаят да я видят обратно в залата по художествена гимнастика. Естествено, не в ролята на състезател... Извън килима Цвети е онова момиче, което винаги казва каквото мисли без да увърта. Затова е ценена. Цветелина Найденова е онзи важен елемент от отбора, без който той нямаше да стигне доникъде.

Нещо за финал

Когато един ден тези страници и редове овехтеят и за следващите поколения бъдем вече далечно минало, не забравяйте, че ние бяхме и ще останем любимките на България. Разкажете на вашите деца и внуци за онези смели осем момичета, които никога не се предадоха...(автор Християна Тодорова)
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ