Главният касиер на "Райфайзенбанк" - Благоевград Момчил Тодоров присвоил 809 000 лв. заради страстта си към хазарта
Банковата афера, при която главният касиер на благоевградския клон на "Райфайзенбанк" Момчил Тодоров бе обвинен за присвояване на 809 000 лева, влиза в нова съдебна фаза. Делото ще се гледа от софийските апелативни съдии, тъй като присъдата на Окръжен съд - Благоевград от 9 години затвор се обжалва както от подсъдимия, така и от банката, чийто граждански иск за присвоените пари бе отхвърлен поради изтекла давност.
Делото се гледа по съкратеното съдебно следствие и приключи в едно заседание - без разпит на свидетели и вещи лица. 43-годишният благоевградчанин бе признат за виновен по 3 обвинения, като по всяко получи отделно наказание. Първото беше за това, че за времето от 25 септември 2008 г. до 18.11.2010 г. е присвоил 405 000 лв. от банкови касети за 9 различни устройства в Благоевград. За това престъпление бе осъден на 8 години затвор и лишаване от правото да упражнява професия, свързана с опазване на чуждо имущество за 10 години. Второто обвинение беше отново за присвояване на 404 000 лв., само че от 49 банкови сметки на клиенти, които оставили на депозит в банката пари в левове и евро. Касиерът щипнал парите с помощта на подправени документи, като това станало в рамките на 3 години - за времето от 19 декември 2007 г. до 18.11.2010 г. За това престъпление бе осъден на 9 години затвор и лишаване от правото да бъде касиер за 12 г.
Момчил Тодоров присвоил и 1693 лв. от касата на банката, за което му бе повдигнато трето отделно обвинение за присвояване, по което бе осъден на 1 г. затвор и лишаване от правото да упражнява професията на касиер за 3 г. От трите наказания съдът му определи най-тежкото, а именно 9 години затвор от закрит тип и 12 г. лишаване от професионални права, свързани с опазване на чуждо имущество.
Съдът обаче отхвърли предявените граждански искове на банката за присвоените пари, тъй като е изтекла 5-годишната давност. Паричната гаранция от 10 000 лв. на Момчил Тодоров бе потвърдена. След като чу присъдата, той напусна безмълвно Съдебната палата. Бившият главен касиер на банката не обели дума нито в хода на разследването на колосалния обир, нито в съда. Момчил Тодоров призна фактите в обвинителния акт, но не се призна за виновен.
ТЕХНОЛОГИЯТА НА ГОЛЕМИЯ ОБИР
Тъй като наказателният процес се гледа по съкратеното съдебно следствие - без разпит на свидетели и вещи лица и приключи в едно заседание, детайлите от технологията на голямата вътрешна кражба и нейното разкриване останаха скрити за широката общественост. А както казват, "дяволът е в детайлите", които понякога са ключът към разкриване на престъплението.
Поглед назад показва, че Момчил Тодоров започва кариерата си на банков служител в Пощенска банка под крилото на известната банкерка Благовеста Пишиева през 1995 г., когато е едва 22-годишен. През 2000 г. тя става регионален мениджър на новопоявилата се банка "Райфайзенбанк България" и кани Момчил Тодоров в екипа си. Той е назначен за касиер, като му било дадено право да организира, ръководи и контролира всички дейности в левове и валута, операции по сметките на клиентите. Впоследствие бил повишен и станал отговорен касиер в банков офис 1 с управител Росица Пехливанова. Към задълженията му било прибавено още едно - да контролира работата на другите касиери в банковия офис. Главният касиер бил под контрола на супервайзора Емилия Руньова, която била прекият му началник. След приключване на работния ден главният касиер Тодоров равнявал касите на двамата касиери Христо Новоселски и Олег Георгиев, а неговата каса се равнявала от главния специалист на банката Александър Вирчев. Два пъти в месеца се правeли ревизии на касата на всеки касиер и веднъж на 9 банкомата, които обслужвали офиса. Ревизиите на касата се правели от Руньова в присъствието на Вирчев, а тези на банкоматите - от Тодоров в присъствието на Вирчев. Старши касиерът се ползвал с пълното доверие на супервайзора и главния специалист, поради което контролът на дейността му бил само по документи, без фактическо преброяване на парите в касата и обслужването на банкоматите.
Момчил Тодоров започнал да се увлича по хазартни игри, правил залози в "Еврофутбол" и тотото. Започнал да взима пари от банката и да прави големи залози, стигнал до 15 000 лв. с намерението, като спечели, да възстанови парите. Тъй като на практика всички му имали огромно доверие и контролът бил фиктивен, никой не забелязал липсите и касиерът успял да отклони значителни суми от сметки на клиенти и банкомати.
На 23 ноември 2010 г. обаче бил подаден сигнал за нарушения в благоевградския офис до централата на "Райфайзенбанк" и започнал извънреден одит. Извършена била внезапна ревизия на касите на Олег Георгиев и Христо Новоселски, а на Момчил Тодоров - не, тъй като предишния ден той излязъл в платен отпуск за 4 дни. В касата на О. Георгиев е открит дефицит от 22 225 лв., а в касата на Хр. Новоселски нямало нито излишък, нито дефицит. Впоследствие в присъствието на служители от Вътрешен одит е извършена проверка и на касата на М. Тодоров, където е установена липса на 1498 евро и 100 лв.
809 000 ЛВ. - ЦЕНАТА НА БЕЗГРАНИЧНОТО ДОВЕРИЕ
Големите липси лъснали при проверката на механизма на обслужване на 9-те банкомата, които банката имала в супермаркети в града, в аптека, в хотел, в бензиностанция и в община Благоевград, както и в общежитието на Американския университет и в офис 1 на банката. Програмата за проследяване на движението и наличността на парите в тях била инсталирана на компютъра на Тодоров, който имал грижата банкоматите да се пълнят, за да няма необслужени клиенти. Той правил заявките за всеки банкомат, парите се доставяли в офис 1 от фирмата по инкасото "Г4С Секюрити сървисиз България", а сумите се осчетоводявали от касиера Тодоров или Георгиев в присъствието на старши специалиста или супервайзора. Изготвял се приемно-предавателен протокол за парите, които се преброявали и банкоматните касети се пълнели с банкноти от по 10 и 20 лв. Това се правело от двамата касиери, без присъствието на другите членове на комисията. Касетите се предавали на служителите от инкасо фирмата, за да ги транспортират до банкомата. Там ги чакали отново някои от касиерите, които изваждали старите касети и поставяли новите, като от устройството се разпечатвала балансова разписка за сумата от предното зареждане и раздадената сума до новото. Инкасото връщало старите касети в офиса, където се осчетоводявал остатъкът от предишното зареждане. Това ставало на касата на главния касиер Тодоров без присъствието на други банкови служители. Вирчев и Руньова не присъствали на фактическото преброяване на парите заради огромното доверие, което имали на Тодоров, който оформял документално заприходяването и разходването им, извършвал равнение и без никакви липси представял документите за подпис на контролиращите го.
Вирчев формално преглеждал документите, които винаги били оформени перфектно и без липси. Така било и при последната ревизия на 9-те банкомата, обслужвана от офис 1 в Благоевград, която била извършена на 18-и ноември 2010 г.
На 24 ноември комисия в състав управителката на офиса Пехливанова, супервайзорът Руньова и супервайзор от отдел "Вътрешен одит" на "Райфайзенбанк" извършва ревизия чрез фактическо преброяване на 9-те банкомата, обслужвани от офиса. Тогава се установило, че за периода, през който Тодоров е обслужвал банкоматите - от 25.09.2008 г. до 18.11.2010 г., са се натрупали липси от 405 000 лв. В инсталирания банкомат в Техномаркет са намерени 5170 лв., а по документи следвало да има 23 170 лв. , т.е. били присвоени 18 000 лв. В банкомата на "Валан" документално следвало да има в наличност 91 130 лв., а фактически са намерени 44 130 лв., т.е. липсвали 27 000 лв. В банкомата на аптека "Санита" по документи имало 77 510 лв., намерени са 17 510 лв., т.е. липсвали 60 000 лв. В инсталираното АТМ устройство в общежитието на АУБ по документи трябвало да има 34 150 лв., фактически са преброени 4150 лв., т. е. липсвали 30 000 лв. В банкомата на община Благоевград наличната сума по документи била 85 850 лв., реално са намерени 35 850 лв., т. е. присвоени били 50 000 лв. В банкомата на магазин "Билла" по документи следвало да има налични 114 840 лв., реално са намерени 18 840 лв., т. е. присвоената сума е 96 000 лв. В банкомата на хотел "Езерец" наличната сума по документи следвало да бъде 34 450 лв., намерени са 450 лв., т.е. присвоени са 34 000 лв. В банкомата на бензиностанция "Петрол" по документи трябвало да има 63 030 лв., открити са 3030 лв., липсвали 60 000 лв. От банкомата на офис 1 на "Райфайзенбанк" в Благоевград присвоената сума била от 30 000 лв., или общата сума, която се изпарила от 9-те банкомата, е 405 000 лв.
Отпускът на главния касиер М. Тодоров свършил, но той повече не се появил на работа.
МАШИНАЦИИ СЪС СМЕТКИ НА ПРИЯТЕЛИ
Правени били и опити да се свържат с него, които се оказали неуспешни. На 1 декември 2010 г. М. Тодоров се обадил по телефона на касиера Новоселски и му продиктувал какви суми е присвоил от депозитните сметки на клиенти на банката. В огнеупорната каса за съхранение на вещи на главния касиер е намерен лист с имена на клиенти и сумите, които им дължи.
След проверка на касовите операции по сметките на клиентите е установено, че от края на 2007 г. Тодоров е започнал да отклонява неправомерно средства от сметките на определени лица - основно негови близки и познати, общо 14 на брой. Повечето от присвоените пари съвпадат с това, което е продиктувал на касиера Новоселски по телефона, установяват разследващите. От сметката на Елена Митева са източени 15 000 лв., от сметката на М. Чонкова - 29 615 лв., от сметката на Ст. Кьосев - 25 000 лв., от сметката на Г. Панов - 11 144 евро, или 23753 лв., от сметката на Й. Гоцев - 3076 евро, 6017 лв., от сметката на К. Георгиев - 37 055 лв., от сметката на Н. Панов - 30 000 евро, или 68 250 лв., от сметката на М. Панова - 25 663 евро, или 50193 лв., от сметката на Е. Гюрова - 27 950 лв. и 8230 евро, или 16 055 лв., от сметката на Ст. Савов - 12 048 евро, или 23564 лв., от сметката на Т. Савова - 34 770 лв., от сметката на Атанас Югов - 2000 лв., от сметката на Елхан Калков - 20 000 лв., и 10 000 лв. от сметката на Лидия Манасиева. При обслужването на срочните депозити М. Тодоров се е възползвал от познанството си с тези клиенти и започвал да прави вноски и тегления, некоректно закривал и преоткривал депозити без реално нареждане от титулярите, като намалявал салдото по сметката на клиентите и се обогатявал. При някои от случаите, когато теглел пари в брой, придавал вид на документите, че са подписани от титулярите. Така успял да отклони от сметките на 14 клиенти за себе си 119 878 евро с левова равностойност 233 763 лв., както и 173 274 лв., или общо 407 037 лв. Това е установено от назначената съдебно-счетоводна експертиза в хода на досъдебното производство.
При разследването е направена и комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза от записите на 8 видеокамери за външно и
вътрешно наблюдение на офис 1 на банката в Благоевград, от които е видно, че Тодоров изнася пари от банката, установени са още нарушения на правилата за пренасяне на парите до банкоматите. В тази връзка са разпитани банковите служители и охранителите от частната фирма. Извършен е компютърен доклад, който показал, че 8 от 9-те касети на банкоматите не били пломбирани и подписите на касиера под месечните ревизии били фиктивни. Въз основа на събраните доказателства, които се побират в 7 тома, се стигнало до обоснованото предположение, че Момчил Тодоров е присвоил огромната сума. Той е обявен за международно издирване с европейска заповед за арест и след 3 години игра на "котка и мишка" през април 2014 г. бе задържан в Швейцария и конвоиран от летището в Цюрих в България. Бившият главен касиер изкара известно време в ареста, след което бе освободен под парична гаранция от 10 000 лв. Струма