Гласуваме за едно, получаваме друго. Да, няма такава държава!
Политическата ситуация започва да добива психоочертания според принципа „Говори си, говори си, не ми пречиш!“
В публичното пространство говорители много, но, както се видя в деня след вота, Слави Трифонов (ще) прави каквото си иска.
Лидерът на „Има такъв народ“ изненадващо направи изявление на 12 юли и без да са ясни окончателните резултати обяви проектокабинет с послание „който иска, да го подкрепи“.
Имената в листата на Трифонов будят различни реакции, но има попадения, млади хора, красиви дами, личности с впечатляващ професионален опит и ярки граждански позиции (проф. Николай Радулов, например), експертиза. Своеобразният бунт, който бързо узря, не е срещу самия проектокабинет, а най-вече срещу начина, по който бе представен.
Обществените очаквания пакетираха така наречените протестни партии в едно, признавайки водещата електорална роля на „Има такъв народ“, която обра протестния вот. Преобладаваше убеждението – гласно изразено или не, че на основата на подкрепата за трите формации (ИТН, ДБ и ИМВ) ще бъде създадено коалиционно управление, търсещо (евентуално) подкрепа и от други.
Непосредствено след обявяване на прогнозните резултати преоблаваше и друга нагласа – за диалог, преговори и уточняване на позиции на светло, с публичност, която сериозността на задачата (да се състави правителство след Борисов и без Борисов) заслужава.
Много бавно и мъчително значително мнозинство от българските граждани (поне две трети според социолозите) се стремяха към промяна и тя наистина почти дойде с единствената въпросителна доколко устойчива ще бъде и дали не предстоят серия от саботажи. Правителство с ясни цели, които са в интерес на възможно най-голям дял българските граждани, бе на дневен ред.
Но се случи друго. С един замах (изявление) Трифонов иззе цялата инициатива, включително на така наречения протестен сектор, като остави висящи всичките им приоритети – за съдебна реформа, пенсии, заплати...
По-лошото е друго – остави в безтегловност избирателите, които натиснаха бутона с очакването, че протестните формации гледат в една посока и промяната ще продължи.
Мнозина сега с право се чудят изпращането на двойка космонавти ли е най-важното предизвикателство пред най-бедната страна от Европейския съюз с катастрофален имидж или съдебната реформа, възстановяването на върховенството на закона и на усещането за справедливост.
Слави, както свойски е наричан масово, повтори „чудото“ на царя от 2001 година и голямата победа на Борисов от 2009-а в минивариант. Но независимо от чувствително по-малкия мащаб на изборното постижение то се повтаря едно към едно с друг феномен, който ги последва: в политическия лагер на другите сили настана разцепление. През 2001-а – по оста НДСВ, което предопредели постепенното изчезването на СДС. И по оста Борисов и ГЕРБ, което до последно, впрочем, диктуваше и развитията на процесите в БСП.
След вота на 11 юли координатата вече не е ГЕРБ, а Слави Трифонов. (Само)определянето по нея тепърва може да поднесе изненади.
Протестният политически „пакет“ вече показва признаци на сериозно разделение.
От платформата на Мая Манолова се дистанцираха шумно от проектокабинета и начина на неговото оповестяване: „Отказваме да участваме във Фейсбук република, в телевизионна република, в шоу република. Мерси!“ (адвокат Николай Хаджигенов).
„Дърводелските действия в политиката обикновено не водят до никакъв позитивен ефект.“ (Татяна Дончева)
От Демократична България проявиха чувство за хумор (и ирония): „Липсва само обещанието за 800 дни и сладкарниците „Лучано“. (Ивайло Мирчев). Същото демонстрираха и потребителите на социалните мрежи, които преливат от идеи кого да пратим в Космоса.
На свой ред и Трифонов пусна стрели към Мая Манолова и Христо Иванов.
Разочарование дойде и по друга линия. Очакванията, че част от служебния кабинет ще намери място в редовния, не се оправдаха. А те имаха и здрав смисъл, и политическа основа, особено за министрите, които за рекордно кратко време се превърнаха в любимци. Още повече, че и самият партиен заместник на Трифонов – Тошко Йорданов, захрани прогнозите за Кирил Петков, например. Той, както и Асен Василев и Николай Денков, наистина са получили покани, но отказали, главно заради различия във вижданията какво да се прави в управлението и политиката.
Хайде на бас, че мнозина от тези над 600 000, избрали Слави Трифонов, са гласували с очакването, че ще има кадрова приемственост между служебното и редовното правителство.
Но няма да има.
Мнозина и от онези над 3 милиона, които подкрепиха референдума на Слави Трифонов, се включиха в националното допитване с идеята, че това е прелюдия към партия, която веднага след това ще бъде създадена, за да детронира ГЕРБ. Това бе през 2016 година, през 2017-а партия на Слави на предсрочните парламентарни избори нямаше, нямаше и на евроизборите, и на местните през 2019-а, а от референдума насам Борисов спечели всички споменати избори и изкара пълен мандат, макар и с прискърцване.
Трифонов и сценаристите му се лъжат – огромна част от гражданите, участвали в референдума, гласуваха не „за“ мажоритерен или задължителен вот, а за радикална и бърза политическа промяна. Промяната се проточи пет години и може спокойно да се каже, че тогава гласувахме за едно, а получихме друго.
И сега гласувахме за едно, а получаваме друго. Повторението вече става видно, а ще стане и още по-видно, ако анонсираният проектокабинет влезе за гласуване в парламента.
Трифонов направи заявка за антисистемност още през 2016-а, а по-късно партията му „Има такъв народ“ се нареди до европейските антисистемни играчи като „Движение Пет звезди“ на италианския комик Бепе Грило и това остава водещата характеристика, с която представят формацията и в чуждите медии. ИТН е извън системите и по формалния признак, че не се е вписала в нито едно паневропейско семейство. Тя не е член и не е кандидатствала за членство нито в ЕНП, нито в АЛДЕ, най-малкото – в ПЕС. Но при толкова силна връзка с бившето НДСВ може пък да се присъедини към европейските либерали, където царската партия беше и където е и ДПС. Казва ли ти някой?!
В последната една година Борисов отчетливо сведе комуникацията до еднопосочен процес, до монолози от джипката и край джипката, прилежно заснети от пиара Арнаудова и излъчвани live. Нямаше журналисти, които да питат, разпитват, притискат, уточняват.
Трифонов тръгва по утъпканата от Борисов пътека, пред която гласоподавателите наивно считаха, че монтират знак „Минаването забранено“. Няма пряк диалог нито с медиите, нито с останалите политически сили.
Трифонов победи, но как правителство на малцинството ще управлява при липсващи близо 60 гласа за обикновено мнозинство? Ще мине ли изобщо неговият проектокабинет при очертаващия се разнобой по линията „Трифонов“ в 46-ото Народно събрание? С чии гласове? Кой ще подкрепи приватизацията на ББР и един крайно рестриктивен бюджет? Със закриването на специализираните съд и прокуратура ли се изчерпва съдебната реформа? Кога заседава колективният орган на партията и взима решенията, които Трифонов ни обявява?
Като артист, като шоумен и антисистемен партиен играч Трифонов е в правото си да ни стресира, изненадва, шашка с нестандартен подход.
Но все пак още един въпрос, само реторичен: кога ще я има нормалната държава?Епицентър.бг