Георги Харизанов за Кирил Петков: Не очаквайте да изпитва срам или да признае нещо!

Георги Харизанов, Фейсбук

“Фишек на ДАНС”.

Не очаквайте Просто Киро да научи български. Мина много време. Явно няма да стане. Полетът без кислород на 8000 метра си е казал тежката дума. Не очаквайте и да си признае нещо или пък да изпита някакъв срам.

Прочее прочетете пак хронологията около отказа му от канадско гражданство - дати, твърдения, ходения до Букурещ…

Едно време излезе договора на ББР с кантората на Лена, в който черно на бяло беше записано, че 14-те хиляди лева за юристи са лично за нея. “Това, вика, просто не е вярно. Ще ви съдя”. Не осъди никой, а договорът си стои. Докато Цанко, шефа на ББР, ѝ бута бебешката количка.

И сега с Корал ще е същото. “Просто не е вярно”. От Просто Киро и групата на Наглите - толкоз.

Умните хора, казват, коментират идеи.

Всъщност там е големият мозъчен вакуум на Просто Киро и сие. В идеите. В ценностите. В политиките. В концепциите.

Там, на терена на идеите, кашата в главата на Просто Киро и групата на Наглите е много по-потискаща. От “няма ляво - няма дясно” през “леви цели с десни мерки” до 20 млрд нов дълг и евроатлантическото подклякане пред Корнелия за Кулеба, пред Лукойл за дерогацията и пред Газпром за посредниците.

И пред Пеевски за всичко останало.

Проблемът с тия момчета е в това, че завличат всички със себе си в канавката на политическата тиня. В безидейността. В обидите, в плюенето, в надприказването. В жълтинията. В счупените масички и бутилки и един смел Просто Киро, дето ще ги бие лошите, ако са насаме и без охрана.

Най-старата и горда държава в Европа подари историята и езика си на титовска “македония”, за да пусне Просто Киро самолет до Скопие.

Наплющяхме се с нов дълг и инфлация, без да има един забит пирон в инфраструктура и инвестиции в среда, която да привлече още бизнес.

Големите цели останаха някъде за неопределеното бъдеще, как ще настигнем другите в ЕС и икономиките им няма никаква идея, как отново ще лидираме политиката на Балканите - също никаква. За демография, национално самосъзнание, гордост и бъдеще на нацията - хептен нищо.

За опазване на културна и историческа идентичност, граници, спокойствие и ред, за превъзпитаване на ония с металните прътове от “Овча Купел” или незабавната им екстрадиция - също. Не били железа това, рече някаква умнокрасива общинска съветничка. Те добри деца били, не били тръгнали на бой, объркали сте се. “Просто не е вярно”.

Нито дума за конкурентноспособност, за свободен пазар, за сваляне на данъци и премахване на регулации, за съкращаване на администрация и държавни разходи /хаха, Асене/, за приоритетни сектори, за родни конкурентни предимства пред други държави. Да сме първите с по-нисък или никакъв данък за новите поколения бизнеси, първите с моментални безсрочни номадски визи, първите... В нещо поне.

Но не. Разговорът си остава за гащите.
“Просто не е вярно”, вика Просто Киро.
“А и да е вярно, не бях аз”, вика Лена.

Фишек на ДАНС.

Това е нивото. И това ще си остане.

И след тези избори, на които същите партии със същите листи ще проведат същите кампании със същите послания и ще вземат същите гласове.