Георги Бежански, бившият кмет на благоевградското село Падеш и президентът Румен Радев носеха на ръце иконта на "Свети Георги" в Зографския манастир
Георги Бежански, бившият кмет на благоевградското село Падеш, президентът Румен Радев и още стотици мъже понесоха на ръце чудотворната икона на Свети великомъченик Георги, днес на 16 ноември, когато българския манастир в Света гора, чества втория си храмов празник.
"Ако се помолиш от сърце, докато я носиш, "Свети Георги" ще ти помогне, ще чуе молитвата и ще я изпълни, стига тя да е за добро на хората и на самия човек, който се моли", гласи преданието.
На малкия Георгьовден- днес и на 6 май, изнасят Аравийската икона от "Зографския манастир" и с нея тръгва литийно шествие от миряни и монаси. На този ден се отбелязва пренасянето на мощите на светеца от мястото, където е измъчван, в Лида. Празникът се чества и в още един светогорски манастир "Ксенофонт", но в "Зографския манастир" е по-тържествено.
Основаването на българския атонски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“ може да бъде отнесено към началото на Х в. Според легендата братята Аарон, Мойсей и Йоан се заселили на Света гора, за да водят монашески живот. Славата на праведния им живот постепенно се разнесла и все повече хора започнали да се присъединяват към тях. Появила се необходимост да се изгради църква и тримата братя помолили Бог да им покаже кой да бъде нейн патрон. Те подготвили дъска, за да зографисат върху нея образа на небесния покровител, щом той им бъде разкрит. Една нощ дъската се обляла в ярка светлина. Когато се приближили, братята видели красива икона с образа на св. Георги. Той сам се бил изписал върху дъската. Светията се проявил като живописец – затова и манастирът бил наречен „Св. Вмчк Георги Зограф“. Чудото дало името на българската атонска обител, с което тя станала известна през вековете.
За произхода на Аравийска чудотворна икона на св. вмчк Георги се разказва следното: През 12. век бедуините от Йорданска Арабия избивали християните край град Лида и разграбвали домовете им. Един благочестив християнин, за да запази от поругание светата икона, я пуснал в морето. Иконата плавала сама, неизвестно колко време, и дошла до Ватопедското пристанище. Когато била забелязана, лодки от различни манастири влизали в морето, за да я вземат, но тя се отдалечавала. Но когато влязъл един благочестив старец от Зографския манастир, тя сама се приближила и била извадена на брега. Възникнал голям спор между много отци от различни манастири, като всеки искал да отнесе това съкровище и тази светиня в своята обител. Понеже не стигнали до съгласие, Предстоятелят на Света Гора - Протът, заедно със старците от Светата община, потърсили начин да разберат към кой манастир ще благоволи Светият Победоносец. Накрая решили да я качат на младо муле и да го оставят свободно да върви и където спре – там да оставят иконата. Когато го натоварили, то, без да бъде водено и насочвано, с равен и спокоен ход се отправило към светата Зографска обител. Изкачило се на хълма на запад от манастира и там останало неподвижно. Като видели това чудно дело, светогорските отци дарили иконата на Зографския манастир и тържествено - с кадилници, свещи и песни, я пренесли до съборния храм и я поставили до левия стълб на църквата, където стои и до днес, за честно поклонение на всички. А на хълма била построена малка черква за спомен на чудното събитие. И до днес на всеки панигир на манастира се прави литийно шествие с тази икона, от съборния храм до малкия „Св. Георги“ на отсрещния хълм и обратно. Върху сегашния ѝ сребърен обков стои следният надпис (даден тук в превод на новобългарски): „Тази чудотворна икона на светия славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги по неведомо Божие повеление доплува през морето от Арабия до Света гора Атонска и отначало засия като слънчев лъч в пристанището на Ватопедския манастир. Щом видяха това, монасите от останалите атонски манастири също се стекоха към това чудо, като всеки от тях желаеше да прибере иконата в собствения си манастир, но по волята на Бога и на страстотърпеца Георги тя пак по чудодеен начин се премести оттам и се засели в Зографската обител, където и до днес тази икона дарява непрестанни чудеса на усърдните богомолци, които с вяра идват на поклонение в тази обител. В чест и памет на светия славен великомъченик Георги този обков бе направен със старанието на преподобните отци от Зографския манастир Викентий и Анатолий и с даренията на христолюбиви раби божии, одески славянобългарски търговци родом от разни епархии на Македония, чиито имена са записани в съборната книга за вечно възпоминание сред достоблажените ктитори на тази света обител. 1822 [година], Санкт Петербург.“ В последните години обаче този обков не е слаган на иконата, а тя стои подпряна на мястото си, сякаш готова веднага отново да тръгне на литийно шествие.
Многобройни са светините в Зографската св. обител на Св. Гора Атон, но сред тях на особена почит са трите чудотворни икони на св. вмчк Георги, намиращи се в съборния храм на манастира, носещ също името на Победоносеца Великомъченик: Фануилската чудотворна икона на св. вмчк Георги, Аравийска чудотворна икона на св. вмчк Георги и Молдавска чудотворна икона на св. вмчк Георги.
И днес трите чудотворни светини продължават да бдят над Зографската света обител, да я пазят и укрепяват, та да пребъде през вековете. А многобройните поклонници ежедневно се покланят пред светите икони, търсейки помощ и застъпничество от освободителя на пленници, на бедните защитника, на немощните лекаря, победоносния великомъченик Георги!