Генералният консул на Нова Зеландия в Шанхай - Гергана Германова, доведе семейството си в родния Благоевград
Гергана Димитрова Германова, Генерален консул на Нова Зеландия в Шанхай, Китай доведе за първи път семейството си в родния й Благоевград.
В един от жарките юлски дни заварихме съпругът й Джон Лоу, 13-годишната им дъщеря Габриела Германова-Лоу и 10-годишните близнаци Николай и Александър да се плацикат на легендарните Баражи на река благоевградска Бистрица, а съпругата и майка им правеше фотосесия с телефона си, пише вестник „Монитор“ в днешния си брой. Най-голям кеф им досатавиха водните масажи в своеобразните джакузитата, т.е. в наскоро изградените серпентини, по-които рибите трябва да преодоляват високите баражи на реката, за да хвърлят хайвера си високо в Рила планина:
„Не бях си идвала в родния ми град от 2008 година, а децата идват за първи път. На всички много ни харесва, на Баражите на реката е вълшебно, тук под тях във вировете като дете се научих да плувам, тук идвахме всяко лято преди да емигрираме през 1985 година“, сподели за „Монитор“ Генералният консул на Нова Зеландия в Шанхай.
„Винаги съм много щастлива да се връщам в родния си град, а този път да мога да запозная семейството ми с роднините ми, с местата където съм расла. Прекарваме си изключително приятно, спокойно, природата около града е невероятно красива. Всички искаме да се върнем следващата година и да прекараме по-дълго тук и в цяла България. Обиколката ни продължава из старите български градове, за да разказвам на децата и мъжът ми Джон, който вече свикна да го наричам Иван за българската история - Враца, Белоградчик, Русе, Балчик, Созопол, Велико Търново, Казанлък и Пловдив“, споделя Гергана.
На Джон и децата им беше прелюбопитно да посетят Музея на социалистическото изкуство, ситуиран на голям парк в София. Те с интерес, но и усилие повдигаха главите си нагоре, за да обхванат с поглед гигантските скулптори на Ленин,Маркс, Енгелс, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, рубинената петолъчка от Партийния дом и т.н.
През 1985 година Гергана, тогава 13-годишна емигрира в Нова Зеландия заедно с майка си Лиляна Германова – Попова. Преди тях пътеката към далечните океански острови проправят дядо й Иван и вуйчо й Борис Попови - по майчина линия Гергана е от Петрич. Непосредствено след 9 септември 1944г., макар и още непълнолетен, вуйчо й Борис се включва в петричката група горяни за съпротива срещу комунистическата власт. Когато горянското движение в България е разбито започва преследване и изтребване на горяните. През 1950 година вуйчо й разбира, че е в списъка за разстрел и заедно с дядо й имат късмет и минават нелегално границата с Гърция. Така се спасяват. След емигрантския лагер ги насочват към Нова Зеландия, където баща и син започват нов живот. През 1970 година по линия на Червения кръст за там заминава и баба й:
„Аз съм родена в Благоевград, живеехме в т.н. Бобошевска къща на Житния пазар в центъра на града. Къщата е построена от прадядо ми по бащина линия през 1912 година, който е дошъл от село Бобошево. Татко ми Димитър Германов почина внезапно и доста млад в Благоевград през 1981 година. Четири години след смъртта му и ние с майка ми тръгнахме за Нова Зеландия, като бежанци. Установихме се в град Dunedin на южния остров“, разказва досегашния си жизнен път Гергана.
„До пенсионирането си майка ми Лиляна работеше като микробиолог в шоколадовата фабрика „Cadbury“. Съпругът ми Джон е новозеландец, работи като специалист по digital marketing.“
За себе си Гергана Германова-Лоу разказва още:
„Професионално аз съм специализирала Китайски отношения, говоря китайски и съм работила около 10 години в Новозеландското посолство в Пекин. Сега за първи път работя в Шанхай - много интересен международен град; много важен за Нова Зеландия. 40% от износа на НЗ, 10 милиарда долара на година, влиза чрез Шанхай и околността. В Шанхай живее богата средна класа, икономиката е отворена към целия свят. Завърших английска литература в „Отаго“ Университет в град Дунедин - най-стария университет в Нова Зеландия. През 1995 година кандидатствах в Министерството на Външните работи и започнах работа там. Първата ми работа през 1996г.беше търговия с Япония, след това работих 2 години като съветник на министъра. Новозеландското Външно министерство ме изпрати да уча китайски 2 години в Тайван - 1998 и 1999, и от края на 1999 работя в Китайския отдел. Три пъти в Китай – в посолството в Пекин, а сега съм Генерален консул в Шанхай, град чието население надвишава 25 милиона души. Цялото семейство сме в Шанхай“, сподели още тя.
„Ще се опитвам да водя децата и съпругът ми всяка година в Благоевград. Те самите настояват за това, желанието на децата е да научат по-скоро родният на майка им български език“, с тези думи се разделихме с Генералния консул на Нова Зеландия в Шанхай, Китай, благоевградчанката Гергана Германова.