Ген. Бриго Аспарухов: БСП бързо износва и разваля младите
Ген. Бриго Аспарухов коментира пред БЛИЦ процесите, които вървят в БСП. А на "Позитано" 20 никак не е спокойно. "Не може някои 25 години, а други 20 или 15, да седят на топлите места в парламента и в партийните кресла и да казват, че разбират тегобите, грижите и най-вече истинската ситуация в държавата и най-вече на народа си. Това е трагично", твърди той.
- Ген. Аспарухов, огромна група млади хора напуснаха БСП, а ръководството твърди, че са малко и нищо не се е случило. Какво се случва в БСП?
- Въпреки че редовно ходя на пленуми, на последния не бях. Той беше преди два месеца и оттогава не се насрочват пленуми. Все се казва, че ще има, че предстои, че предстои откровеният разговор, но такъв не се провежда. А има толкова много наболели въпроси, наболели като циреи, които трябва да получат лечение, ако това изобщо е възможно.
Това, че напускат млади хора, е тревожно и в същото време много логично и обяснимо. Обяснимо е, защото младите хора са много информирани чрез съвременните комуникации. Следейки процесите в глобален и в регионален план, те разбират по друг начин новата лява идея и левицата. И това е един от сериозните проблеми, за които аз пледирам от години. Ние сме останали далеч от търсенето на новия път на левицата в европейски и световен план. Германските социалдемократи са се замислили по този въпрос от 15-20 години, от времето, когато Шрьодер загуби достойно изборите с 0,5%, състави правителство на християндемократите и се оттегли. Те оттогава търсят пътя към младия човек, те ориентираха политиката си към тийнейджърите, към подрастващите хора и решиха, че трябва да се акцентира там, което означава, че плодовете ще се берат след години. Но това все пак е Германия, все пак Европа, а ние сме в България.
- Затова ли младите напускат БСП?
- Ние като партия много бързо, преждевременно износваме и разваляме младите хора. Ние им показваме едно лице, което е намръщено, с обтегнати черти, устремило се е целенасочено към власт и към каквото можем да вземем, да вземем сега, защото утре е късно. И тези себеподобни на нас млади хора израстват като нас. Т.е., ние не възпитаваме младото поколение в новата лява идея такава, каквато се вижда. А който не я вижда, си е за негова сметка, но за съжаление това се отразява и на партията, и на чиновниците в нея.
Тази нова идея не иска преливане от пусто в празно, конюнктурни, емоционални, моментни заклинания, а иска задълбочен анализ и мислене. Затова лявата мисъл в България е хванала паяжина. Защото не може някои 25 години, а други 20 или 15 години да седят на топлите места в българския парламент и в партийните кресла и да казват, че разбират тегобите, грижите и най-вече истинската ситуация в държавата и най-вече на народа си. Това е трагично. Това е нон-сенс, както се казва на чужд език. Не може да бъдеш и депутат, и министър, и член на Изпълнителното бюро, и член на Националния съвет. Това е все едно да контролираш сам себе си и да нямаш никого над себе си. Този филм - няма никого над мен - сме го гледаме.
Напускането на младите хора не ме тревожи толкова, защото те няма да отидат надясно, ще плуват в лявото пространство поради осъзнатост или неосъзнатост на идеите. Т.е. тези хора имат вече изградено мнение за това що е то ляво. Те плуват в Европа, в информационното пространство, и физически в Европа и я опознават, както познават и меда и жилото на капитализма. Те разбират и сами ще тръгнат по един път, за който в един момент ще осъзнаят, че това е лявата идея.
Докато в социалистическата партия не се появят хора, които не са затворени в мисленето си в границите на държавата, на България, а тя е малка територия и не могат да разговарят с европейските си колеги на няколко езика, т.е. искам да кажа, че трябва да комуникират пряко, а не с преводач, докато не опознаят на дело Европа, а не на думи да се позовават на примери, защото това е комично и трагично – без да познаваш опита да Европа, да говориш за европейския опит – дотогава няма да има силна, привличаща социалистическа партия в България.
- Но Михаил Миков не е от старото поколение. Защо отблъсква младите?
- При нас старостта не е възрастова. Старостта е в мисленето.
- Смятате, че той има остаряло мислене, така ли?
- Не знам. Не знам защо го прави. Но това да казваш, че който ме харесва, ме харесва, а който не ме харесва, да си гледа работата е най-малкото не добре обмислено. Който не иска да членува тук, има много партии, казва той, да ходи в тях. Който не приема нашето мислене и решения, да си ходи на друго място.
Това ми прилича на разпродажба на духовните и всякакви ценности на една идея, защото няма еднакви хора, както няма нищо еднакво в този свят, всичко е различно. И в лошото, и в прекрасното има много нюанси и всички ги виждат по различен начин. Разномислието в БСП е хубаво, но когато бъде заклеймено по този начин, то се превръща в нещо лошо.
Не можеш в днешно време да отказваш отговори на важни въпроси, особено на журналисти. Казва: "Това е въпрос, който пред вас няма да обсъждам". А този въпрос е обществено важен. Изключително важен въпрос е дали в бъдеще ще има коалиции, и с кого в лявото пространство, и това не е никаква тайна. Това би могло да бъде тайна преди 20-30 години, но ние сме в друг век, в друго време, в други реалности, в други човешки взаимоотношения и това трябва да ни направи други, различни, приемливи.
Какво значи „няма да ти кажа, това е личен въпрос”. Какво значи личен въпрос, когато си на осветената обществена сцена и те гледат зрители, които ти не виждаш, но те те виждат целия в какъвто цвят си искат.
- А защо Миков се затваря? Страхува ли се от нещо?
- Ами, толкова е мегданът му. Толкова им е мегданът. Съжалявам. От какво да се страхува – от липсата на материални придобивки? Защо? Тези хора да не са бедстващи, да не са просещи? Да не навлизаме в това поле, защото то е много опасно, то е минирано – полето на морала, на етиката. Аз съм сигурен, че докато главите на хората, които са във висшето ръководство не чуят и не проумеят каква е истината, нищо няма да се случи.
Ще ви кажа един уникален парадокс. Ние говорим за истините, които трябва да си кажем. А на последния ни 48-и редовен конгрес, когато Сергей Станишев беше още председател и произнасяше словото си, след това се изказа още два пъти във връзка с гласуването за нов председател. „Другари, вие знаете ли – каза той, - че аз ако не бях си подал оставката, нямаше да има такава битка, която придоби грозен, уродлив характер. Вие знаеле ти другари, че става дума за много ожесточена битка. Ще ви кажа, че един кандидат за председател на партията е предлагал пари, за много пари става дума, другари, на друг кандидат да се откаже в негова полза.”
Вече мина година и половина и аз до ден днешен нямам обяснение защо не беше раздуто, защо никой от конгреса не реагира. Единствено аз поставих въпроса. Тогава аз бях кандидат, имах издигната кандидатура, но се отказах, защото това не е моето амплоа. И казах: Нашата партия има два проблема. Първият е, че изградили една перфектна партийна номенклатура, която е коренът на злото при нас. И вторият проблем, който е особено важен преди тогавашната битга е, че изгубихме доверието не изобщо на хората, а на собствената си членска маса. А битката за връщането на доверието на тази членска маса е изключително тежка и почти непосилна. А колкото до парите, представете си ние се купуваме и утре хората ще кажат: тия се купуват и продават, а утрне как ще се борят с корупцията и ще оправят държавата.
- Разбрахте ли кои са тези хора?
- Не. Никой не даде обяснение. Това е проблемът.
- Дали сегашният председател е сред тях?
- Доколкото разбрах, казвам го по силно седмо, осмо и десето чувство, че на него са предлагали да се откаже. Ама, моля ви се, на него му предложили, само че защо не дойдоха на мен да предложат. Нали знаете защо. Първо, защото ще получи подобаващ отговор, а може и друго. Значи след като на тебе ти предлагат, приятелю, очакват, че може и да стане. Аз как бих реагирал? Бих отишъл пред Висшия съвет и бих каза: другари, ето какво се случи, вие кажете, аз не участвам в такава игра, вие се произнесете за този другар. А сега може би този човек седи на трибуната на всяко заседание на Изпълнителното бюро, може би седи на пленумите в президиума и ръководи конгресите на нашата партия. Грозно е, нали?
- От всичко, което казвате, излиза, че БСП изобщо не е лява партия и че това ръководство, което стои на върха трябва да освободи терена. Най-малкото, защото всеки от тях е заподозрян. Така ли е?
- Аз знам какво прави и как изглежда новата левица в европейски вид. Ние още влачим последиците на обърканото понятие левица, т.е. с родилните петна на 125-одишна партия. За да изчисти образа си – нещо, което е дълъг процес, трябва да се види с какъв препарат може да стане. Не може просто да обичаш на инат една партия. В това трябва да има разум. Този разум го имам аз и затова стоя в тази партия. Но аз добре съм осъзнал какво означава ляво и какво дясно и не стоя там заради личности, а заради убеждението си. До кога – не знам.
- Да не сте следващият напуснал БСП?
- На мен никога не ми е пречил нито куражът, нито свободата да го направя, но се опитвам да помогна, мислейки си – може би е романтика – че мога да направя нещо така, както промених мнението на партията за НАТО, макар други да си приписват заслугите. Но на мен това ми костваше 3 години – да убедя БСП, че никога няма да дойде на власт, ако не приеме реалностите в ЕС и НАТО. Та затова още стоя там, смятайки си, че с промяна на мисленето мога да допринеса нещо и за промяна в държавата. Но засега това е едно голямо разочарование.
Ива НИКОЛОВА, БЛИЦ