Галъп: Българите вярват в демокрацията, но не смятат, че управлението е по волята на народа

Демокрацията запазва образа си на най-доброто възможно управление в България, независимо от възможни недостатъци. Едва 13 на сто от хората у нас, обаче вярват, че страната ни се управлява по волята на народа.

Това показват данни от глобално проучване на "Галъп интернешънъл", проведено в 43 държави, посветено на одобрението на демократичните процеси по света.

51% от запитаните българи приемат демокрацията като най-доброто възможно управление, независимо от възможни недостатъци. 19% обаче не са съгласни, а около една четвърт от населението у нас се колебае (24%) и нито е съгласно, нито несъгласно. Малцина не могат да отговорят.

В световен мащаб 59% от запитаните отговарят, че демокрацията е най-добрата система на управление за мнозинството. Само 14% не се съгласяват, а всеки пети е нито съгласен, нито несъгласен.

Държавите от ЕС изглежда в най-голяма степен са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма на управление, въпреки недостатъците си (71%). Тези нагласи обаче са по-силно изразени в западните държави от Съюза (77%), отколкото в източните (60%), Европейските държави извън ЕС също харесват демокрацията, но не със същата увереност (57%). Има, разбира се, и изключения като, например, Косово – една от държавите в глобален мащаб, където хората са най-уверени в демокрацията като система за управление.

Демокрацията е одобрявана по целия свят, но все пак в региони като Западна Азия, Източна Азия и Латинска Америка положителните нагласи не са толкова силно изразени – около 50% – за разлика от западните части на света.

Случаят с Русия е особено интересен – там само 22% от респондентите се съгласяват, че демокрацията е най-добрата форма на управление, а 13% не са съгласни; една трета се колебаят, а друга една трета не знаят как да отговорят.

• Зачита ли се волята на народа?

На този фон притеснителен дял от само 13 на сто вярват, че страната ни се управлява по волята на народа. Мнозинство от 61% не са съгласни, а 22 на сто се колебаят. Така България се нарежда в топ 5 на държавите, чието население не смята, че страната му се управлява по волята на народа.

Резултатите сочат още и че в някои от държавите и регионите, които са считани за образци на демокрация, критиката към начина на управление е най-силна. В САЩ (25%), Канада (30%) и ЕС (32%) са регистрирани някои от най-малките дялове на съгласие с твърдението „Страната ми се управлява според волята на народа“.

В контекста на президентски избори в Русия изследването регистрира само 13% от респондентите там, които се съгласяват, че управлението там е според волята на народа.

В големи региони и страни като Индия (68% положителни отговори), някои държави от Латинска Америка (42%) и Близкия Изток (44%) хората се оказват много по-склонни да кажат, че управлението е по тяхната воля.

• Свободни и честни ли са изборите?

Доверието в изборите в България също е на критични нива – 21% от българите смятат, че те са свободни и честни, 49% са на обратното мнение, 20% нито се съгласяват, нито отхвърлят твърдението, а останалите не могат да отговорят. Това отново поставя България в топ 5 на държавите с най-ниско доверие в изборния процес.

В световен мащаб 44% от анкетираните смятат, че изборите в държавите, където живеят, са честни и свободни, една трета по света обаче не се съгласява.

Изборите са считани за свободни и честни в Индия (66% утвърдителни отговори), ЕС (особено западните държави – около 68%, но осезаемо по-малко в източните – 36%). Канада и САЩ също имат относително високи дялове в обществата си, вярващи в честността и справедливостта на вота. В Африка, Западна Азия, и Русия се оказва, че хората, които смятат, че изборите не са свободни и честни, са повече от онези, които смятат че страната им се управлява по волята на народа.

"Няма мнозинство по света, което да вярва, че страната му не се управлява по волята на народа, но по-малко от половината от глобалното население е убедено, че изборите в страната му са свободни и честни – това не говори ли за криза на демокрацията? Криза, която според нашите проучвания се задълбочава през последните 25 години. Това е комплексен проблем. В свят, в който всеки глас е медия сам по себе си и в който сме свидетели на война на фалшиви новини, възприятията за „управление по волята на народа“ и „свободни и честни избори“ губят своите очертания. Но пропастта между народи и елити не само расте – изглежда става непреодолима. А радикализацията е очевидна реакция почти във всяка точка на политическия спектър", коментира Кънчо Стойчев, президент на "Галъп интернешънъл".

Проучването на "Галъп интернешънъл" е проведено в 43 държави като са анкетирани общо 44 603 души. Във всяка държава през периода октомври-декември 2023 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.