Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г.
През 1997 г. завършва Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“ в Кюстендил, а през 2001 г. придобива бакалавърска степен по „Български и френски език“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Продължава образованието си в Института по политически науки в Бордо (Франция). Завършва магистратура по „Сравнителна политика и международни отношения“ в Докторската академия по политически науки, Бордо през 2003 г. От 2004 до 2008 г. е асистент научен изследовател в Института по политически науки в Бордо (Франция). Преподавателската ѝ дейност е свързана с темите за процеса на вземане на решения в ЕС, политическа социология и международни отношения.
Член на Европейския парламент от делегацията на ГЕРБ в състава на Групата на ЕНП от 2009 г.
Била е заместник-председател на Групата на ЕНП по въпросите на разширяването на ЕС, Средиземноморието, Близкия Изток и Северна Африка и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП.
Зам.-председател е на ЕНП Жени от 2012 г.
През юни 2013 година е избрана за „Евродепутат на годината“ в категория „Равенство на половете“. През 2015 г. получава отличието „Евродепутат, защитник на социална кауза“ за приноса й за равенството между половете и правата на жените. През 2016 г. получава награда „Евродепутат на годината“ в категория „Развитие“ и орден „Сан Карлос“ на правителството на Колумбия за заслуги към страната в областта на международните отношения и дипломацията.
Избрана за български представител в Европейската комисия с ресор цифровизация през юли 2017 г.
Омъжена с едно дете.
- Г-жо Габриел, акцент във Вашата предизборна кампания са дигитализацията, новите технологии, изкуственият интелект. Къде е България по пътя на тяхното усвояване и как Европейският съюз и европейските фондове могат да помогнат в стремежа за тяхното развитие тук?
- Днес няма сфера, която да не е повлияна от цифровите технологии. Те променят начина по който учим, работим, пътуваме. Страната ни е все по-активна в изграждането на стратегията за цифровия единен пазар. Радвам се, че и аз като комисар по цифровата икономика и общество имах възможност да допринеса за това. Да вземем сферата на киберсигурността. България участва в два от четирите проекта, които поставиха началото на европейската мрежа от национални центрове за киберсигурност с общ ресурс 63, 5 милиона евро. В европейския проект ЕСНО например, България получава над 1,8 милиона евро. Страната ни участва и в проекта CyberSec4Europe, който разполага с общ бюджет от 16 милиона евро.
В началото на май България за първи път получи и средства на стойност 1,4 милиона евро по Механизма за свързване на Европа за проекти за киберсигурност. Това ни нареди на второ място сред 17-те участващи държави, които получават средства за засилване на капацитета на ЕС за справяне с кибератаки.
За следващия програмен период 2021-2027 г. предложих и беше одобрена нова програма „Цифрова Европа“ с бюджет от 9,2 милиарда евро. Тя ще инвестира в направления, в които нито една държава членка сама не може да се справи – цифрови умения, киберсигурност, изкуствен интелект, суперкомпютри, иновационни хъбове. Към това добавяме предвидените инвестиции за модерно земеделие, основано на иновации. Такива са например програмата AgriSmartHub и 10-те милиарда евро по новата програма Хоризонт Европа. Освен това, в Европейския социален фонд съм предложила да се заделят средства за обучения в цифрови умения и колегите ми приеха това предложение. България ще има равен достъп до всички предвидени средства с останалите държави членки.
Български компании и научни организации се присъединиха към Алианса за изкуствен интелект, Международната асоциация за блокчейн, стартъп мрежите, което дава възможност за обмяна на опит, ноу-хау и инвестиции. Това е ресурс за България.
- Вече ни е трудно да си представим всекидневието ни без интернет, без роуминга, който става все по-достъпен. Глобалната мрежа и бързината на разпространение на комуникациите обаче имат и своите негативни страни – повече стрес в ежедневието и разбира се, фалшивите новини. Как новият Европейски парламент и новата Еврокомисия ще продължат усилията си за борба срещу фалшивите новини и рисковете от тях?
- На работа, у дома или в движение, европейците очакват бърза и надеждна интернет връзка. Сега вече имаме Европейски кодекс за електронните съобщения, което ни позволи да постигнем фиксиране на цената на телефонните обаждания в рамките на ЕС на максимум 19 евроцента на минута разговор и 6 евроцента за смс.
Технологиите са голямо предимство, но тяхното бурно развитие носи и своите рискове. Знаете колко е важно за мен премахването на незаконното съдържание онлайн. Позицията ми е, че това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн: премахване на терористично съдържание до един час от появата му, засилено сътрудничество, санкции за нарушение на правилата и още други мерки. Това е важно за децата ни и нас като общество.
Друг риск е и новият начин на разпространение и обхвата на въздействие на дезинформацията чрез мрежата. Има много неща, които сме направили и продължаваме да правим на европейско равнище. Работим със социалните медии, така че да ограничат разпространението на дезинформация. Мониторингът е месечен. Това ще е добра база за следващите ни действия. Създадохме европейска платформа на доверените проверители на факти, така че те да могат да си сътрудничат помежду си и да работят по-бързо и прецизно. Заедно с държавите членки разработихме и съвместни насоки за киберсигурност, специфични по отношение на дезинформацията и изборите.
Направихме още една стъпка със създаването на европейска система за бързо предупреждение, така че държавите да могат ежедневно да обменят информация и да се предупреждават взаимно в случай на проблем.
Но предстои още работа. Сега е важно да проследим изпълнението на ангажиментите, които представители на рекламната индустрия и онлайн платформи, сред които са и трите най-големи социални платформи Гугъл, Фейсбук и Туитър, поеха за прилагане на Кодекса за добри практики срещу дезинформацията. Моята позиция пред тях, която заявих още през септември 2018 г. , е ясна – очаквам да покажат, че отговорността им съответства на тяхното влияние. С две думи, искам повече и по-бързи резултати по отношение борбата с дезинформацията онлайн. Ако доброволните мерки не дадат нужния резултат, си запазваме правото да мислим и за законодателство.
- Следите ли кампанията на опонентите си и дали някои от техните идеи ви допадат? Бихте ли ги използвали?
- Кампаниите дават възможност на отделните партии да достигнат до своите избиратели и съмишленици, да ги приобщят към идеите си. Това, което за мен е важно и следвам като принцип, е да бъдем открити с хората, да не обещаваме неизпълнимото и да признаваме грешките. Важно е интересът на България да бъде защитен и в следващия Европейски парламент. Още в първия ден на тази кампания се обърнах към всички кандидати да се обединим около няколко важни за страната ни теми, които да отстояваме. Дали това ще бъде темата за двойните стандарти, за Шенген, за селскостопанската и регионалната политика, за еврозоната – много са темите и списъкът можем да го допълваме заедно. Така бихме изпратили сигнал към българските граждани, че сме решени да защитаваме авторитета на страната ни и техните интереси.
- Как идеята за европейски минимални заплати ще се отрази върху възнагражденията в България? Имат ли страната ни и родният бизнес ресурс за увеличение на месечните доходи или съществува риск от инфлация или фалити?
- Единна минимална европейска заплата като абсолютна ставка е популизъм. По-важното е, че това ще има сериозни последствия за безработицата. Давам конкретен пример: какво ще стане, ако сега даваш заплата от 800 лева, а трябва да даваш 2 000 лева? Какво ще направиш? Ще затвориш. Ясно казвам: да, за работа по дефиниране на общ принцип за единни минимални европейски заплати, но съобразен с националните специфики.
- Като евродепутат, който вече отлично познава институциите и настроенията на Стария континент, как ще определите залога на предстоящите европейски избори? Какво ги отличава от предишните вотове и кампании?
- Залогът на тези избори е каква Европа искаме. Дали Европа, която защитава и дава перспективи, или Европа на популизма и демагогията. Сценарии тип Брекзит не са решение за днешните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, и вече се уверяваме в това.
Европа е на кръстопът и всички трябва да проявим разум и мъдрост, за да посочим вярната посока. Преди броени дни на срещата на лидерите на ЕС в Сибиу беше очертана следващата стратегическа програма за петгодишния мандат с пет измерения за пътя на Европа напред: Европа, която закриля, конкурентоспособна Европа, сраведлива Европа, устойчива Европа и Европа, която има влияние. Залогът на тези избори е дали в Европейския парламент ще преобладават радетелите за Европа, за да работим за тези измерения, или антиевропейците. Дали ще имаме Европа на доверието и солидарността, или Европа на конфронтацията и омразата. Ще продължавам да работя за това да имаме Европа на възможностите, по-близка до хората. Европа на сигурността и ценностите, в която националният ни интерес е защитен. Европа – глобален лидер, която инвестира в образование, има по-малко директиви и цени талантливите си умове.
-При обиколките си из страната срещате ли се с беднотията, с недоверието, с отчаянието на хората? Какво им казвате?
- Най-големият ми капитал е връзката с хората, която не губя вече 10 години в европейската политика. В срещите ни сме споделяли и постиженията, и какво още е нужно да подобрим в средата на живот. Има и критики, но за мен те са нещо градивно, когато са в дух на диалог. Така е и сега в кампанията. Удовлетворението ми е, че виждам пред очите ми как се подобрява инфраструктурата и в по-малките населени места, как се инвестира в нови работни места, как се отварят нови възможности за младите. Страната ни има устойчив икономически растеж от 3+ процента всяка година, рекордно ниска безработица, ръст на износа и на инвестициите. Коефициентът на безработица през 2018 е 5,2% - най-ниското ниво за последните три години. Двойно е увеличението на средната работна заплата и сега е на най-високо ниво за последните 3 г. Но това не бива да ни успокоява, а да ни мотивира за още повече усилия в интерес на хората.
Трябва да сме честни с хората и ясно кажем кое е в правомощията на Европейския парламент и кое - не. Несъмнено сега най-важно е да работим за обединена Европа, за достойни доходи и жизнен стандарт, за развитие и на най-малките населени места. Образование, сигурност, Европа глобален лидер остават теми, по които ще продължа да работя.
- Съществуват сериозни опасения, че след изборите на 26 май Европа може да тръгне на две скорости и България да попадне в периферията на Съюза. Как да бъде предотвратен подобен сценарий?
- През този мандат Европа премина през множество предизвикателства, с които трябваше да се справи. Тези предизвикателства изпитваха нашата солидарност и отговорност. Работихме за възстановяване на работните места, за растежа и инвестициите, за цифрова Европа. Работихме и за укрепването на нашите ценности. Сега е време да погледнем в бъдещето, да си вземем поуките от грешките и да се опрем на успехите. Залогът е да съумеем да запазим единството и да вземем под внимание спецификата на всяка една от държавите членки. И сега те не се развиват с еднакви темпове, но имаме общи фундаменти, които позволяват да си помагат една на друга, да черпят европейски ресурс. Трябва да запазим това. С голяма избирателна активност на 26 май, българите имаме шанс да отправим сигнал, че искаме да бъдем в центъра на ЕС, не в неговата периферия. Колкото повече граждани гласуват за европейското развитие на България, толкова по-силен глас ще има страната ни в европейските политики и процеси. А особено сега, когато предстои окончателно приемане на новия седемгодишен бюджет на ЕС, това е особено важно. Сега предизвикателството е да отстояваме договореното в крайните преговори. Силна България в Европейския парламент и другите европейски институции е гаранта да останем в центъра на ЕС.
- На европейско ниво ЕНП има за основен опонент евроскептичните и националистически формации. Тук ГЕРБ е изправена основно срещу БСП. Защо?
- Трудно ми е да видя европейското в рушене на имиджа на родната ти страна. Трудно ми е да видя европейското в създаване на страхове у хората – за външната граница, за еврофондовете, за земеделието. Европа има нужда от единство и отговорност – към хората, към всяко населено място, към всяко малко и средно предприятие.
- Като водач на листата на ГЕРБ - СДС вие дърпате кампанията напред. Имате ли Топ 5 на обещанията, които поемате пред българските граждани?
-Да бъда водач на такъв силен, подготвен, доказал се с работа отбор, за мен е чест и отговорност. Всеки един от тях може много да допринесе за утвърждаването на имижда на страната ни като европейска държава, на която може да се има доверие. Това доверие сме извоювали благодарение на премиера Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ, на евродепутатите, на мен като комисар.