Г-да управляващи, използвайте предварителната проверка за сътрудници на ДС във властта, за да няма гафове

 

Дамян Дамянов, бивш щатен служител на Пето управление на Държавна сигурност – Управление „Безопасност и охрана“, известно като „преторианската гвардия“ на Тодор Живков, бе назначен за зам.-министър на земеделието и храните от премиера Николай Денков, но часове по-късно набързо беше освободен заради принадлежността му към ДС. Властта би си спестила такива гафове, ако използва предварителната проверка за кандидатите на ръководни постове, предвидена в закона за досиетата | Източник: Интернет.

 

Вчера, 13 юни 2023 г., в процеса на назначаването на нови зам.-министри за зам.-министър на земеделието и храните бе назначен инж. Дамян Дамянов, известен като управител на Държавно ловно стопанство Витошко-Студена (2008-2010) и управител на Югозападно държавно предприятие ДП-Благоевград (2014-2019).

Представен е като човек, който притежава „дългогодишен управленски опит в сферата на стопанисването, защитата и опазването на горските ресурси“.

Посочено е, че притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ от факултета „Горско стопанство“ на Лесотехническия университет в София и завършена докторска степен по екология и опазване на екосистемите към Института по гората в БАН.

Присъствието му във властта обаче продължи рекордно кратко време – след 3 часа бе освободен, след като управляващите разбраха, че е бил сътрудник на тоталитарните комунистически служби.

Неговата принадлежност е установена и огласена от Комисията по досиетата при проверката на Държавната агенция по горите още през 2008 г.

Тогава Дамянов е проверен в качеството му на директор на Държавна дивечовъдна станция „Витошко“ от 10 ноември 1989 г.

За него е установено, че през 1984 г. е назначен за щатен служител на Пето управление на Държавна сигурност (Управление „Безопасност и охрана“, УБО).

УБО е известно като „преторианската гвардия“ на Тодор Живков – огромна по щат структура в ДС на личното подчинение на генералния секретар на ЦК на БКП, което отговаря не само за охраната на комунистическата върхушка, но и се грижи за домовете, храната, превоза и почивката на т. нар. правоимащи от комунистическия елит.

В това число влиза и поддържането на ловни резервати, в които Живков ловува, а така също и почивните бази, и разточителни резиденции за Първия в БКП и останалите комунистически висши функционери.

През април 1990 г., когато вече УБО е преименуване на Национална служба за охраната, Дамянов е освободен от щатна служба.

 

На кого е гафът?

Тъй като по конституция министър-председателят назначава заместник-министрите в правителството, гафът е на премиера акад. Николай Денков, както и на съветниците му и главния секретар на Министерския съвет, тъй като очевидно политикът от „Продължаваме промяната“ и кабинетът му не са наясно със законовите процедури, които биха им спестили подобни.

В закона за досиетата от 2006 г. е предвидена, т. нар. предварителна проверка, при която преди съответно назначение ръководителят на дадена държавна или обществена институция има право да поиска от Комисията по досиетата да извърши проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на кандидатите за дадени ръководни постове.

Комисията извършва проверка и връща информация от нея на съответния ръководител, като данните от тази проверка не се огласяват в публичното пространство.

Те се използват единствено от ръководителят на институция, който е поискал проверката, за да го улесни да вземе правилно решение за дадено кадрово назначение на ръководна длъжност.

В публичното пространство предварителната проверка по закона за досиетата е придобила известност като т. нар. тиха лустрация, защото по своя смисъл тя представлява законов механизъм за недопускане на сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА на ръководни позиции във властта.

 

Ако се използва предварителната проверка в закона за досиетата

В случая министър-председателят може и би трябвало да се възползва от тази законова възможност и да поиска ускорена предварителна проверка от Комисията по досиетата на лицата, на които се е спрял за зам.-министри, а също така и на областните управители и техните заместници.

Подобна проверка може да бъде извършена в рамките на същия ден и би забавила процеса на назначения във втория ешалон само с няколко часа.

В същото време проверката обаче би гарантирала на премиера необходимата информация по отношение на обвързаности с тоталитарното комунистическо минало и би спестила на управлението излишни гафове.

Още повече, че във влизането в политическия живот партията „Продължаваме промяната“ прие политиката за чисти листи и неназвачаване на лица с агентурно минало.

На първите избори, на които се яви през есента на 2021 г. в листите ѝ за народни представители бяха допуснати няколко кандидати с досиетата, но след излизане на информацията те веднага бяха извадени от листите, а след това в кабинета на Кирил Петков не бяха допуснати кадрови назначения на сътрудници на комунистическите служби на ръководни постове в правителството и държавния апарат.

Кога започна ограничаването на агентите в Министерския съвет?

Недопускането на сътрудници на ДС и разузнавателните служби на БНА на правителствено ниво започна през 2011 г.

Тласък на тази един вид политическа лустрация (наличие на политическа воля за неназначаване на сътрудници на тоталитарните служби в правителството) даде проверката на дипломатите, която Комисията по досиетата огласи в края на 2010 г.

Тя предизвика огромен скандал, защото се оказа, че над 40 действащи посланици в страни-членки на Европейския съюз или на НАТО са агенти на Държавна сигурност или тоталитарните разузнавателни служби на Министерството на народната отбрана.

Неочаквано тогавашният премиер Бойко Борисов обяви, че няма повече да се назначават агенти за посланици и генерални постове в българската дипломация, а парламентът, без БСП, го подкрепи с декларация.

За да не бъде атакуван паралелно с това той освободи от правителството си двамата сътрудници на ДС, които бяха в кабинета тогава – Божидар Димитров, министър без портфейл и Павлин Димитров, зам.-министър на вътрешните работи.

Следващите редовни или служебни правителства възприеха тази политика на политическа лустрация по отношение на правителствата.

Изключение направи първия служебен кабинет (2013), назначен от президента Росен Плевнелиев със служебен премиер дипломатът Марин Райков.

При назначаването на зам.-министрите Райков си позволи да назначи един агент на ДС за зам.-министър на икономиката с ресор енергетика – Божан Стоянов.

При разразилия се скандал Райков се опита да замаже положението, но направи нов гаф като обяви, че „досиетата на ДС са чалгата на прехода“, за което обра куп публични критики.

След този случай в нито един кабинет не е назначават сътрудник на ДС, включително и в правителството на Орешарски (БСП и ДПС), нито това си позволи президентът Румен Радев при неговите служебни правителства.

източник - информационен сайт Държавна сигурност