Фотографът-творец Румен Жерев откри любовна изложба с фотоси от Париж
13 Октомври 2023 | 16:07
2 коментара
Култура
Благоевград
РУМЕН ЖЕРЕВ Е БЛАГОСЛОВЕН. Та край него и ние – близките, почитателите, зрителите, читателите, обектите на неговото благословение. Така започна представянето на най-новата изложба на фотографа и творец Румен Жерев, направена от писателката Бойка Асиова. Като негова близка приятелка тя разказа кой е Румен и от къде идва вдъхновението му.
Роден в Благоевград. Учил в Бивша Солунска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, завършил професионалното училище по фотография „Юлиус Фучик“. Каза ми първата му публикувана авторска снимка е в „Пиринско дело“ през 1977 год.: Току-що проходило момченце бута с усилие количката си на площада в Благоевград. С текст под снимка: „Няма цял живот да ме возят“. Виж го ти, приятелят наш. В началото още дава заявка какви ще ги върши. Аз пък съм запомнила оная снимка от зоопарка в Благоевград на МАЙМУНАТА МИТКО.
И как отекна този текст под снимка. А маймуната наистина се казваше Митко.
Румен работи в ПИРИНСКО ДЕЛО, ВЯРА, ДУМА, СТАНДАРТ, МОНИТОР. Продължава в ТЕЛЕГРАФ да изравя и илюстрира теми, потребни ни да проумеем днешния ден.
И нещо много хубаво му предстои. На него и на нас – ценителите.
Еми Канайкова от Благоевград, собственик на галерия и издателска къща „ЕМЕ“ ще издаде до Нова година фотоалбум с фотографиите „ART + AMOUR = PARIS“ с кратки текстове – откъси от „Безкраен празник“ на Ърнест Хемингуей“. „Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един Безкраен празник.“ Пише писателят до негов приятел. (1950 г),
Румен Жерев показва в Париж бащината му КОВАЧЕВИЦА, двайсетина години по-късно на нас показва ПАРИЖ. И си прави нашият човек безкраен празник по неговия любим ХЕМИНГУЕЙ.
Не съм ходила в Париж, „столицата на разврата“. Не съм го виждала. Не съм му виждала улиците, лицата. Румен ни показва проекцията на днешното свръх тревожно време, макар в целувки и любов.
Паметта не оцелява в мълчание, пък проумява един мой герой от книгите ми. Памет за човеци, съдби, истории всякакви. Ако е разказана, остават живи. Разказана с думи или запечатана във фотографии. Е? Това е то!
И РУМЕН НЕ МЪЛЧИ. И продължава да работи в съзвездие от колеги, приятели – имена, които помагат на нашата памет. Така го видя и разказа Бойка Асиова.
А в изложбата наредена в Клуба на фотографа в София, всеки откри своята любов в картините-фотографии на Румен.
"Правете Париж, а не война" възкликна автора и вдигна наздравица за приятели и ценители.
Роден в Благоевград. Учил в Бивша Солунска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, завършил професионалното училище по фотография „Юлиус Фучик“. Каза ми първата му публикувана авторска снимка е в „Пиринско дело“ през 1977 год.: Току-що проходило момченце бута с усилие количката си на площада в Благоевград. С текст под снимка: „Няма цял живот да ме возят“. Виж го ти, приятелят наш. В началото още дава заявка какви ще ги върши. Аз пък съм запомнила оная снимка от зоопарка в Благоевград на МАЙМУНАТА МИТКО.
И как отекна този текст под снимка. А маймуната наистина се казваше Митко.
Румен работи в ПИРИНСКО ДЕЛО, ВЯРА, ДУМА, СТАНДАРТ, МОНИТОР. Продължава в ТЕЛЕГРАФ да изравя и илюстрира теми, потребни ни да проумеем днешния ден.
И нещо много хубаво му предстои. На него и на нас – ценителите.
Еми Канайкова от Благоевград, собственик на галерия и издателска къща „ЕМЕ“ ще издаде до Нова година фотоалбум с фотографиите „ART + AMOUR = PARIS“ с кратки текстове – откъси от „Безкраен празник“ на Ърнест Хемингуей“. „Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един Безкраен празник.“ Пише писателят до негов приятел. (1950 г),
Румен Жерев показва в Париж бащината му КОВАЧЕВИЦА, двайсетина години по-късно на нас показва ПАРИЖ. И си прави нашият човек безкраен празник по неговия любим ХЕМИНГУЕЙ.
Не съм ходила в Париж, „столицата на разврата“. Не съм го виждала. Не съм му виждала улиците, лицата. Румен ни показва проекцията на днешното свръх тревожно време, макар в целувки и любов.
Паметта не оцелява в мълчание, пък проумява един мой герой от книгите ми. Памет за човеци, съдби, истории всякакви. Ако е разказана, остават живи. Разказана с думи или запечатана във фотографии. Е? Това е то!
И РУМЕН НЕ МЪЛЧИ. И продължава да работи в съзвездие от колеги, приятели – имена, които помагат на нашата памет. Така го видя и разказа Бойка Асиова.
А в изложбата наредена в Клуба на фотографа в София, всеки откри своята любов в картините-фотографии на Румен.
"Правете Париж, а не война" възкликна автора и вдигна наздравица за приятели и ценители.
Добавени коментари
Илко публикува:
21 Октомври 2023 | 20:24
Бесепарите, бившите комунисти, пак се събраха! След сбирката на бившите журналисти от "Пиринско" дело сега пак си пийват и се хвалят! Любов необяснима! Навремето в тоя вестник само по партийна линия се влизаше, да знаят по-младите - това Бучинска, Ива Коприва Ваня Зашева, Жеревци, и разни други журналистически недоразумения там се подвизаваха с врйзките на бащите си комунисти! И сега отново се радват, че са заедно и на върха! Връх за тех, за нас блато и бълвоч!
Вили публикува:
21 Октомври 2023 | 20:17
Цел живот слагач и нагаждач на всички власти! С аСИОВА ДРУЗЯ ОЩЕ ОТ КОМСОМОЛСКОТО ИМ МИНАЛО, КОГАТО другарката Асиова беше секретар Пропаганда и агитация в разложкия градски комитет на БКП, за което тя срамливо премълчава в официалната си биография. Но ние помним как тя заедно с мъжа си шеф на МВР в Разлог колеха и Бесеха и как насрани си заминаха от града, та партията-майка им намери тохли местенца първо в Благоевград, после в София. А щерка им, женена за прадедо си, дава акъл как да правим демокрация! Нагли комунисти!