Фолклорната певица Теди Еротеева: Държавата на тарикатите сме
Връзкарството е издигнато на пиедестал, а личните качества обезценени
КОЯ Е ТЯ
Теди Еротеева е родена в София през 1995 г. Първият си албум фолклорната певица издава през 2017 г. и носи името на една от авторските й песни - "Пирине, земьо...". Баба й е от пиринското село Бельово, откъдето идва любовта й към музиката. Теди израства, пътувайки много. Със семейството си често правят екскурзии до различни държава. Обиколила е почти цяла Европа, била е в Африка и Азия, а наскоро празнува рожден ден в Хавай. Народната певица е магистър-фармацевт. Как се съчетава фолклорът с фармацията, пътешествията и предстоящите народни събори през лятото, както и какво е отношението на изпълнителката към политиката - четете в следващите редове.
- Разкажете ни за престоя ви зад океана, г-це Еротеева. Кои места посетихте, колко време останахте и по какъв повод?
- Това е едно от най-страхотните ми пътувания. Видях толкова много различни места, култури, че често оставах зашеметена до такава степен, че думите изчезваха. Америка е един различен свят, който трябва да се посети. Нито снимки, нито разкази могат да пресъздадат реално чувствата, които те завладяват там.
Основната цел на моето пътуване беше да занеса частичка от родината и да пея пред сънародниците ни зад океана. Както всяка една среща с публиката, така и тази ме зареди с много енергия. Малки деца, родени в Америка, знаеха да танцуват хората ни. Хората пееха с мен и безброй усмивки и поздравления валяха към мен. Тогава разбираш, че си си свършил добре работата.
Първият концерт беше в Сейнт Луис, град съвсем близо до Чикаго. Много съм благодарна на Цветан Игнатов, който е собственик на българския магазин в града и организира цялото събитие. В Сейнт Луис се чувствах като у дома благодарение на моите приятели Мина и Цветан Бегови. Те се погрижиха още с кацането в Щатите да се потопя в духа на държавата и ми показаха страхотни места. Запознах се с много българи, които от години живеят там. Всички бяха изключително мили.
- Колко концерта имахте в Америка?
- Няколко дни след като обявих първия си концерт в Щатите, и към мен заваляха покани за изяви в Чикаго, Флорида, Ню Йорк и други, така че със сигурност в най-скоро време обмислям да направя едно по-мащабно турне в Америка. Следващата дестинация беше Лос Анджелис. Посетих Бевърли Хилс, дом на много знаменитости, пълен с внушаващи луксозни къщи и палми по улиците. Американците наистина знаят как да се грижат за това, което имат. Разходих се и из "Родео Драйв", известна като най-скъпата улица в света. Беше интересно, но аз се впечатлявам повече от природа, история и архитектура, което може би е причината и да не ме грабне Лос Анджелис. Случайно съвпадна пребиваването ми там с подготовката за оскарите и видях на живо червения килим. От Холивуд право към Хавай. Точно за рождения ми ден кацнах на едно райско местенце, с безкрайни златни пясъци, лазурни води, романтични заливи и различна култура. Това беше най-страхотният ми рожден ден.
Презокеанското ми пътуване завърши в Сан Франциско. Този град ми е фаворит. Викторианската архитектура е забележителна, природата - разнообразна. Както си на брега на океана, само няколко минути път и вече се озоваваш в прегръдките на планината, с бистри поточета и величествени по размер секвои. Градът е пълен с изумителни музеи. Интересен факт е, че в местния Чайна Таун се намира най-голямото население на Китай извън Китай. Както се пее в песента на Тони Бенет "оставих сърцето си в Сан Франциско."
- Бихте ли живяла в Хавай? За мнозина това е раят на земята.
- Хавай наистина е много красив, различен и спокоен. Там сякаш времето е спряло. Имах наистина страхотни моменти там и се запознах с много хора, които са отишли веднъж на почивка и са останали завинаги там. Но на този етап от живота си едва ли бих последвала примера им. Америка наистина много ми хареса не само защото е пълна с хиляди възможности, но и заради обществото, което не те съди по цвят на кожата, височина, тегло или други, незначителни според мен параметри. Всеки е усмихнат и когато го кажа на някой, често чувам отговор, че тези усмивки са фалшиви. Но аз бих искала да ми се усмихват фалшиво, отколкото да ме мразят и гледат лошо откровено. Прав сте, че за мнозина раят е Хавай, но моят рай е село Бельово. И колкото и да пътувам, където и да живея по света, винаги ще се връщам в него.- Видяхте се и с фолклегендата Мая. За какво си говорихте?
- Да, срещнахме се, когато бях във Вегас, където тя живее от дълги години. Впечатленията ми за нея са изключително позитивни! Мая е един мил, възпитан и сърцат човек. Поговорихме си за бъдещи идеи, обхванахме и много други теми. Беше ми истински приятно.
- Как сте здравословно след болничната одисея с коляното?
- Вече съм много по-добре. Ходя нормално и съм се концентрирала върху пълното възстановяване на коляното чрез спорт и правилно хранене.
- Завършили сте фармация. Това помага ли ви?
- Фармацията ми даде много още когато я завършвах в университета. Тя ме научи на дисциплина, труд, а и самата тя като наука е изключително обширна, а познанията безценни. Работата ми в момента не е напълно свързана с фармацията, а по-скоро със здравния мениджмънт, който завърших миналата година. Но все още много приятели и познати се допитват до мен по здравни въпроси. В свободното си време чета за новостите в областта.
- Наближава лятото с родолюбивите събори. Какво предстои за вас в този аспект?
- Един от най-любимите ми сезони е на прага и се вълнувам. Имам участия, запазени още от миналата година. Почти всяка събота и неделя съм някъде из приказните кътчета на България, за да разпространявам фолклора. Последният уикенд на юни ще възпея славни войводи на един от най-мащабните хайдушки събори в страната - "Ангел войвода", край Араповския манастир, Асеновград. Аз съм активна в социалните мрежи и публикувам голяма част от предстоящите си концерти там. Всеки, който би искал да се докосне до магията на фолклора, може да научи къде от тях, а аз ще се радвам да попеем заедно.
През това лято ми предстои да представя поне две нови песни, които ще заснема на клип. Едната е почти готова. Тя е от Егейска Македония. Композиторът Петьо Кръстев направи завладяващ аранжимент и нямам търпение да я споделя с моята публика. Имам и още една изненада, която ще запазя в тайна. Само ще издам, че ще бъде презокеанска колаборация с един страхотен музикант.
- Интересувате ли се от политика? Следите ли скандалите във властта? Как се отразяват те на млад и перспективен човек като вас?
- Не бих казала, че следя всяко събитие в политиката, но да кажем, че имам наблюдение. Определено не ми харесва това, което се случва, и все ми се иска да се случи някакво чудо, но докато народът чака промяната да дойде от властта, нищо няма да се промени. Отговорни сме всички. Обичам България, но в последно време ми прави впечатление как всеки се опитва да прецака другия. Ставаме държава на тарикатите. Предреждаме се на светофара, караме като луди и подкупваме всичко живо, което поддаде. Берем цветята от градинката пред блока, за да си ги занесем вкъщи, но не защото не можем да си купим или много ги искаме, а просто защото са безплатни.
Връзкарството е издигнато на пиедестал, а личните качества обезценени. Мразим другия, защото е по-добре от нас, плюем по държавата колко е мръсна, докато си изхвърляме фаса на улицата. И още хиляди неща мога да изредя, повече отколкото некомпетентността на управляващите. Политиката е мръсно нещо, пълна с корупция и измами навсякъде. Да, вярно, при нас е малко в повече.
Тъжно ми е като гледам какво се случва в държавата ни. Колко сме разединени, озлобени и изморени от живота. За тази България ли умряха всички онези, които се бореха за нейната независимост и свобода? Надявам се нещата да се подобрят. Но само времето ще покаже каква е съдбата на нашата родина, която все повече обезлюдява.