Финалът на конкурса на вестник „Струма“ „Любим учител“ за пета година събира днес на тържествена церемония учители от Пиринско в Благоевград

Финалът на конкурса на вестник „Струма“ „Любим учител“ за пета година събира днес в Благоевград учители от Пиринско на тържествена церемония с присъствието на културни и образователни дейци, политици, управници, бизнесмени и хора с различни професии.

Събитието е повод да се върнем назад в годините и да си припомним как стремежът ни към максимална обективност налагаше да променяме критериите.

Първата година конкурсът бе локализиран само в община Благоевград, а успешното му провеждане ни мотивира да го разширим след година за цяла Благоевградска област.

Потърсихме носителите на приза от досегашните издания на конкурса с въпроси за персоналното им усещане от полученото признание и за значимостта на събитието.

Златка Гаврилова е носител на  приза „Любим учител на 2013 г.“. 

Преди 5 години тя тъкмо се бе преместила да преподава информатика и информационни технологии в Езиковата гимназия в Благоевград след много години стаж в Средното училище с изучаване на чужди езици. Днес Зл. Гаврилова съвместява преподавателската работа с ангажиментите на заместник-директор на ЕГ „Акад. Л. Стоянов“.
„Призът „Любим учител“ на вестник  „Струма“ за мен е жест към българския учител, чиято роля за отделния индивид в годините на прехода беше позабравена. Тази инициатива, провеждаща се около Деня на будителите, прави препратка към историята, в която има „цял небосклон от имена, които са водили народа по пътя на светлината“ (цитатът е от едно прекрасно есе на Георги Марков, прочетено по „Дойче веле“ през 70-те години), но такива има и днес и те са много повече от наградените.

Има интересна история около първия приз, който беше връчен през 2013 година на мен със значителна преднина в броя на гласовете, но… повечето от тях подадени от един мой ученик, много добър в новите технологии. Това подсказва колко са изобретателни децата и с какво се налага да се сблъсква учителят ежедневно. В този смисъл инициативата е прекрасна, но ако вестникът направи една колонка и ей така, простичко разказва за учителския труд през погледа на вече бивши ученици, преследваната цел на конкурса – да покаже, че и днес има будители сред учителите, ще прозвучи още по-достоверно. Защото „учителството не е професия – то е призвание“ /пак по есето на Георги Марков/“, заяви Зл. Гаврилова.

Динко Кумбаров, учител по  физкултура в Средното училище в с. Кочан, е „Любим учител на 2014 г.“. 

Той дойде на церемонията с мощна агитка свои ученици, които бурно, с мощни аплодисменти изразиха радостта си от безапелационната му победа. В свои интервюта след  награждаването той разкри, че зад гърба си има три победи в тв състезанието „Минута е много“ и мечтае за „Сървайвър“. Учител е от 2004 г., но преди това е работил и като охранител на попфолк певица. Категоричен е, че: „Учителството не е обикновена професия, а творчество. Учителят води мислите и постъпките на учениците към прекрасното и възвишеното, пали огън в сърцата на децата и превръща детското ежедневие в полет. Учителят е първият и последният вълшебник, когото срещаме в живота си. Той не прави чудеса, а създава човеци – от теб, от мен, от нас! Ако един млад човек иска да стане учител, но тръгне с голямата кошница, със сигурност ще попадне на неподходящото място. Ако пък е готов преди всичко да дава, отколкото да получава, да твори ежедневно, да изгражда и моделира характери, да превърне работата си в кауза, то училището е неговото място“.

Никола Фарфаров, „Любим  учител на 2015 г.“. 

Преподавател по физическо възпитание в Професионалната гимназия по туризъм и хранителни технологии в Разлог:

„Отличието ме стимулира да работя още по-усърдно с децата, но не е променило по никакъв начин отношението ми към тях. Все съм си същият – строг и усмихнат. Самата награда е доказателство за много работа и близка привързаност, за връзката учител-ученик. Като се сетя каква еуфория беше при провеждането на самия конкурс, няма как и отличието да не е важно за мен. Когато спечелих наградата, получих похвали от всички колеги, но мисля, че отношенията между нас са си останали същите, или ако са се променили – то е към по-добро. По същия начин са и контактите ми с родителите и приятелите. Когато се прибрах с наградата в училище (точно тогава имахме патронен празник) и директорката обяви, че аз съм победителят, едва се добрах до микрофона да им благодаря. С учениците още си говорим за този конкурс. Всички го помнят и ми напомнят, че те са ме направили „Любим учител“, за което аз винаги им благодаря. Призът е от голямо значение за мен, все пак не всеки ден ставаш „Любим учител“ в Пиринско, и доказва, че в нашето училище се работи в правилната посока. Самия плакет и грамотата пазя в специална витрина, в която са всичките ми грамоти, купи и медали, които съм спечелил като състезател и учител.

Радослава Иванова, преподавател по български език и литература в разложката Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии, носител на приза „Любим учител на 2016 г.“. 

– Отличието „Любим учител“ промени ли по някакъв начин работата Ви в клас и отношението към учениците?
– Твърдо да, защото се почувствах по-уверена и сигурна в учителското си поприще. Разбрах, че това е правилният път към сърцата на учениците. А що се отнася до моето персонално отношение към учениците, мисля, че си е същото – отнасям се с голямо уважение към тях и техните потребности. Давам, както винаги, всичко от себе си, за да могат те да придобият повече необходими знания и умения за живота чрез литературната наука.
– С какво тази награда е важна за Вас? 
– Това е вотът на моите ученици и техните родители, на колеги и приятели. Благодаря им за безрезервната подкрепа и се чувствам наистина поласкана от оценката им за моята работа като учител.
– Промени ли се отношението на колегите и на родителите към Вас?
– И колеги, и родители бяха съпричастни с моята радост. Получих много поздравления и мисля, че бяха искрени.
– Учениците как приеха наградата и помнят ли я още? 
– Ами те бяха наистина щастливи, че със своя глас са допринесли призът „Любим учител“ да бъде спечелен от учител от гимназията, в която се обучават, а може би и от това, че точно аз го спечелих. Дали звучи нескромно? А дали помнят наградата –  може би да.
– Какво е значението на наградата за Вас?
– Призът за мен е признанието на обществеността и моята гордост, че съм любим учител за 2016 година в Пиринско. Грамотата пазя в гимназията, по-точно в кабинета ми, а плакетът е вкъщи, на витрината в библиотеката ми.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА в. Струма