Фиаско на матурите в Струмяни-зрелостниците се издъниха
Средният успех на тазгодишния държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература (БЕЛ) е най-висок в общините Челопеч и Неделино. Единствено там осредненият резултат на всички ученици е над „много добър“. В топ 5 влизат още две общини от област Смолян – Златоград и Баните.
Елитната компания се допълва от Правец. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който обобщава резултатите от майските матури. Столицата е на шесто място, а сред големите областни центрове високи резултати освен Смолян постигат Велико Търново, Благоевград и Варна. Тези райони традиционно се характеризират със сравнително добро училищно образование. Общините, които постигат резултат над 4,50, са общо 19, а тези с над 4 – 87.
Има обаче и общини с много ниски резултати. В четири от тях – Брацигово, Опан, Перущица и Струмяни, средната оценка на всички явили се зрелостници е слаб 2.00. Естествено, тук е необходимо уточнението, че като цяло броят на гимназистите в тях е малък. Със средна оценка слаб са 11 общини, а с под среден 3 – цели 40. „Видими клъстери с ниски резултати има в Северозапада и Североизтока, както и в малките общини край Пловдив, Ямбол и Бургас – уточнява Адриан Николов от ИПИ и допълва: – Въпреки че зрелостните изпити, особено откакто са ключ към висшето образование, не са непременно най-добрият измерител на качеството на образованието, на регионално ниво липсват много други индикатори, които да насочват образователните политики“.
Тези данни дават достатъчно ясна представа кои са регионите, които хронично изостават, и училищата, които имат остра нужда от интервенция – пренос на опит от по-успешни училища, включително смяна на директор или командироване на учители, допълнителни инвестиции и повече часове за подобряване на фундаменталната грамотност. Тъй като МОН не публикува средните оценки на зрелостните изпити на ниво община, представените тук данни са изчисления на ИПИ въз основа на отворените данни на ниво училище. Средната оценка за отделните общини е изчислена като средната на училищата в нея, претеглена с броя на явилите се ученици. По този начин средната оценка на училище с 50 зрелостници би имала 10 пъти по-голяма тежест в средната за разглежданата община от такова с пет.
На ДЗИ по БЕЛ през 2026 г. се явиха общо 49 хиляди ученици. От тях едва над една пета са положили изпита в столицата, почти 4 хиляди в Пловдив, малко над 3 хиляди – във Варна. Има и 20 общини в страната, където на матури не се е явил нито един ученик, най-вероятно понеже в тях няма средни училища.
Тази година общият среден успех за страната е по-висок от предишните – добър 4,39, въпреки че както сме коментирали, по-високите оценки могат да означават както по-добро представяне на самите зрелостници, така и по-лесен изпит в сравнение с предишни години. По тази причина сравнението е смислено по-скоро между отделните училища и региони в рамките на конкретната година.
През 2025 година в 17 училища с близо 100 ученици средният успех на матурата по български език и литература беше точно слаб 2,00. Средният резултат в страната миналата година беше добър 4,27, като още когато бяха съобщени резултатите, се направиха редица анализи и коментари за конкуренцията сред най-добрите училища в София и другите големи градове. От Министерството на образованието и науката (МОН) и регионалните управления по образованието (РУО) умишлено избягват да посочат и публично да акцентират върху школата с най-слаби резултати.
Когато се говори за училища със среден успех под среден 3,00 не може да се обобщи, че това са малки училища в определени райони и с лош късмет на конкретния изпитен вариант. Слаби училища има във всяка една от 28-те области и в общо половината от българските общини (131 общини). В над 70 от слабите училища зрелостниците са 20 и повече, а в над 10 – 50 и повече.
Според докладите на експертите тези училища са постоянни в неуспеха си. Почти всички слаби училища имат успех под среден 3,00 в поне две от последните три години, а над 100 от тях – във всяка една от последните три години. И тук причина за провала не може да се търси в отделни ученици, защото в някои такива училища се явяват по над десет ученици. Големината на населеното място също не е фактор – някои са в села, но други са в средни и дори големи градове – столицата, Пловдив, Бургас, пише „Телеграф“.
Мащабът, разпространението и консистентността в резултатите на слабите училища показват един от основните проблеми на българското образование. Докато най-добрите училища могат да се конкурират на световно ниво, други не успяват да осигурят и базисна грамотност на учениците си. Фокусът върху тези училища и техните ученици е от особено значение. Наблюдението им е необходимо, а предприемането на мерки – задължително.