Фатме Вълкова: Гордея се с моя корен. Ще го пазя и предавам до последния си дъх!

ТЯ Е ПОБЕДИТЕЛЯТ В КОНКУРСА ЗА АВТЕНТИЧНА НАРОДНА НОСИЯ НА ТАЗГОДИШНИЯ ФЕСТИВАЛ В ЖЕРАВНА

Наградата за автентична народна носия на 13-я Международен фестивал на фолклорната носия ЖЕРАВНА 2021 получи Фатме Вълкова от гърменското село Дебрен.

С какво носията впечатли толкова силно журито, че то я предпочете пред стотици други?

За да разберем това, се обръщаме към младата дебренчанка, носителка на наградата.

Моля, разкажете ни за себе си.

Казвам се Фатме Вълкова и съм от най-красивото и трудолюбиво село – Дебрен, разположено в Гоцеделчевската котловина, между Пирин и Родопи. Завърших висше образование в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, специалност Туризъм. Обичам да изследвам нашите корени , историята на фолклорната традиция, която са ни завещали дедите ни от далечното минало.

А Вие участвали ли сте във фолклорни състави?

Участвах в женската певческа група за автентичен фолклор в нашето село, която е основана преди 50 години от дългогодишния художествен ръководител Ибраим Бизьоков. Той ни научи на най-хубавите дебренски песни, които са се изпълнявали преди век. Всяка от нашите песни говори нещо, разказва за живота ! В този ансамбъл е участвало и моето семейство в младите си години.

Каква е историята на носията, с която спечелихте наградата?

Тя е дело на моята прабаба по майчина линия. Със своите златни ръце прабаба ми е изработила тази автентична носия преди стотина години, а отделни елементи в нея са вече на два века. Тогава всичко се е извършвало ръчно – тъкане, плетене… Използвали са памук, вълна, лен и коноп. Това е било облеклото и за деца, и за възрастни, за по-бедни и по-богати. И така носията се е предавала от поколение на поколение. От майка на дъщеря ! Благодарение на моята прабаба Джемиле Ходжова, Ансамбълът в село Дебрен е с носия, която и до днес жените обличат на сцената

.ЛичноВие как се чувствате в тази носия - Ваша семейна реликва?

Аз съм от тези, дето все не спират да търсят духа. И накрая стигам там. Там, където може да видиш много неща, които няма къде другаде да видиш. Там, където всяко нещо носи своята история. В старото сандъче, където ме чака моят дар. Дарът на духа. С треперещи ръце и смирена душа докосвам дългата бяла риза, под нея - дълги бели везани гащи, върху ризата - кафтан, върху него - елек с ширити и гайтани, отгоре - затегнат шал за кръста, пищомал, (престилка – бел. авт.), пафти, капа с тепелик (сребърен накит за челото – бел авт.), отгоре с тюлбен или друг вид кърпа (предаван от род на род, символ на високо положение в обществото, в известен смисъл - цялото богатство на едно семейство), плетени шарени чорапи , кундури от кожа или гьон.Погледнах се в огледалото и пред мен - духът на баба ! Духът на историята! Духът на легендата! Духът на песента! Духът, който тече в кръвта! Духът, заради който вдигам гордо глава и знам, че бъдещето ми не е обречено на голота!

Кои са най-ценните уроци, които сте получили от своите предци?

Житейските познания дължа на моята майка, на баба и на десетки баби и възрастни хора с тяхната истинска, живяна, неподправена история! Те са ме научили да гледам човека в очите и в сърцето, а не в кожата, произхода или статуса му в обществото. Гледам човека!

Какво бихте искали да кажете в заключение на нашите читатели?

За мен беше чест да облека вековна дреха, която се предава от поколение на поколение, изработена с толкова много труд от златните ръце на прабаба ми. Гордея се с моя корен. Ще го пазя и предавам до последния си дъх! /инфомрежа/