Евровизия 2022: Политика, скандали, стремеж към разнообразие
След колапсът на Европа, предизвикан от смъртоносната пандемия от Covid-19, в която светът затвори очи за култура, музика, кино, тази година конкурсът за песен на „Евровизия“ се появи по-бляскав от всякога, за да ознаменува завръщането към творчеството, креативността и жаждата за хубава музика.
Тазгодишната идея на организаторите от Европейския съюз за радио и телевизия бе заключена в основната цел: нужда от разнообразие. Самият слоган на конкурса „Sound of beauty“ („Звукът на красотата“) е превъплътен в експлозия от цвят, новаторска мултимедия, футуристично декорирана сцена и грандиозен саунд. Поне това обеща първият полуфинал на 66-то ежегодно издание на песенния конкурс във вторник вечер.
И наистина, на сцената беше представено всякакво разнообразие от стилове, разкрепостени визии, смели и шокиращи стайлинги, като например изпълнението с маски на вълци на норвежката група “Subwoolfer“ по време на представянето на песента им "Give That Wolf a Banana" („Дай на вълка банан“).
Събитието се провежда в Италия, в колоритния град Торино, след като миналата година скандалните „Манескин“ спечелиха с песента „Zitti e buoni“. Песенният конкурс се състои от два полуфинала на 10 май и 12 май и финал на 14 май 2022 г. Трите шоута се провеждат в „Пала Алпитур“ в Торино, с капацитет от приблизително 15 000 места. Водещи на събитието са Алесандро Кателан, италианската звезда Лаура Паузини, появила се в прекрасни розови тоалети в първата вечер на конкурса, и Мика – любимец на много от младежите в Италия. 40 държави участват, като Армения и Черна гора се завръщат след тяхното оттегляне от състезанието през 2021 г.
Но въпреки грандиозното откриване, оставило без дъх публика и зрители, небето за тазгодишната „Евровизия 2022“ съвсем не е безоблачно и зад ярките прожектори, къртовския труд и блясъка, подават глава скандал след скандал, слухове, противоречия…
Съмнения за политизиране
Организаторите на песенния конкурс многократно заявяват през годините на провеждане на конкурса, че се стремят да се разграничат от всякаква проява на политизиране. Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), обединението на обществените медийни организации, което провежда конкурса "Евровизия", винаги е твърдял, че ежегодното събитие е строго аполитично и трябва да покаже, че музиката може да обедини Европа. За тази цел EBU е принуждавал националните представители да променят текстовете на песните си, отхвърлял е заявки за участие заради прекомерна политическа насоченост и дори е прилагал технология за борба с хулите.
Но тъй като тазгодишният конкурс в Торино се провежда в сянката на продължаващата война на Русия в Украйна, ангажиментът на EBU към политическия неутралитет е подложен на сериозно изпитание.
В първите часове след като Путин започна инвазията си срещу Украйна на 24 февруари, EBU се противопостави на призивите Русия да бъде изключена от конкурса. Но само ден по-късно той направи впечатляващ обрат, обявявайки, че руското участие ще бъде забранено, тъй като то може да "накърни престижа на конкурса". Имайки предвид реакциите на публиката в зала „Пала Алпитур“ на представянето на украинската песен, изразяващи безпрецедентна подкрепа и съчувствие към подложената на разрушения в момента страна, трудно бихме си представили поява на сцената на представители на Русия и негативизма, в чийто краски би се оцветила грандиозната вечер и като цяло самия конкурс.
Има обаче и един тънък, но в същността си много значим момент. От самото начало на конкурса и дори седмици преди да започне, букмейкърските предвиждания сочат за фаворит украинската група "Калуш" и нейната песен „Стефания“, но за разлика от други години, този път според анализаторите, това се дължи не на оценяването на песента по достойнство, а заради позицията им на идващи от онеправдан и подложен на зверства и унищожения в момента народ в лицето на водената война.
Песента е посветена на майката на фронтмена на групата Олег Псюк и съдържа думи като "Винаги ще намеря пътя към дома, дори ако всички пътища са разрушени". Въпреки че украинският оркестър "Калуш" написва "Стефания" преди инвазията, мнозина съзряха в песента едва прикрити патриотични чувства: "Майка Стефания, майка Стефания; полето цъфти, но косата ѝ посивява. Тя ме люлееше като бебе, тя ми даде ритъм", се казва в един от стиховете. "И не можете да ми отнемете силата на волята, която получих от нея."
Тънкият момент е обаче именно във възприятието на този дълбоко проникновен, музикално и творчески перфектно издържан и представен продукт с новаторски елементи и съчетание от модерно и самобитно звучене. Някак ще бъде най-малкото жалко, ако „Стефания“ получи тазгодишния приз не заради достойнствата си, а заради стремежа да се постъпи „политкоректно“. Та нали светът на музиката е толкова мощен именно заради красотата си и за „Евровизия“ това би трябвало да бъде нейно верую, изключващо подвластие на социални и политически пристрастия?!
Секс скандали
Още преди началото на конкурса, в медиите избухна скандал около представянето на албанската песен „Sekret“ на изпълнителката Ронела Хаяти. Редица медии твърдяха, че организаторите са били шокирани от визията на изпълнителката – прекалено разголена и провокативна, но и от цялостната хореография на изпълнението – на моменти дори граничеща с порно, изобразяваща сексуални удоволствия и с двата пола. Появиха се слухове, че са правени опити песента да бъде отстранена, но от опасенията за последващ скандал песента все пак е била допусната.
Следващият скандал избухна веднага след откриването на музикалния конкурс. Няколко доброволки хвърлиха бомбата, че са били "опипвани" по време на партито за старта на събитието в Италия. Всички жени са били хостеси на партито, което се е състояло миналия уикенд и на което са присъствали изпълнители, беквокалисти, танцьори и ВИП гости. От "Евровизия“ отрекоха твърденията, но женските групи в Италия настояват за спешно полицейско разследване.
Една от жените, назована като Киара, се е свързала с групата за кампании в стил "Me Too" (Non Una Di Meno), за да каже, че е била опипвана. Тя твърди, че е била "докосвана по дупето и талията" от "танцьори на чуждестранен изпълнител" - без да ги идентифицира. Друга жена, присъствала на партито на червения килим, което се е състояло в двореца "Венария" в покрайнините на Торино, заяви: "Чувствах се насилена. Бях там като доброволка, за да помагам на делегациите, а те бяха с ръце навсякъде по нас". Жената, която е на 20 години, добави: "Наистина очаквах с нетърпение да бъда доброволец на „Евровизия“, но никога не съм очаквала да се случи нещо подобно. Това, което трябваше да бъде едно прекрасно преживяване, се превърна във вечер на опипване и тормоз“.
Мартин Остердал от Европейския съюз за радио и телевизия, който организира фестивала, заяви, че "не знае за никакви оплаквания", докато италианската телевизия, която осигурява репортажа, с изпълнителен продуцент Симона Марторели заяви, че "е чула за съобщенията и ги проверява".
Закани за бойкот на финала
Разгневени фенове определиха първия полуфинал като "корумпиран" и настояват резултатите да бъдат поправени. Зрителите развълнувано наблюдаваха първата порция изпълнители преди финала в събота, но останаха горчиво разочаровани и настояваха, че цялото шоу е "нагласено".
След началото на музикалната надпревара, в което от 17 участници продължиха 10, някои от почитателите на форума се заканиха да бойкотират очаквания финал, който ще бъде тази събота. Хората пред телевизорите останали "шокирани" от страните, които се класирали за втория кръг и били вбесени, че "по-добрите песни" не стигнали до финала, пишат британските медии.
След резултатите фенове на "Евровизия" се струпаха в Twitter, за да споделят раздразнението си.
"Не, съжалявам, приятели, настоявам за повторно преброяване. Смешно е", възмути се потребител.
"Най-ужасният полуфинал на Евровизия, на който съм бил свидетел през всичките си години. Толкова очевидно е нагласен", отекна недоволството на друг.
България – „страхотно представяне“, съмнения за правилен избор
„Intelligent Music Project“, формацията на д-р Милен Врабевски, се представи с песента си "Intention". Тя се представи под номер 7 на първия полуфинал и въпреки оценката на критиците, не успя да се класира за финала на конкурса.
Като опитни артисти, рокаджиите заложиха на взривяващо присъствие, като гласът на Рони Ромеро беше красиво подкрепен от Славин Славчев като бек вокал. Чилийският певец флиртуваше с камерите като истинска рок звезда, а останалите момчета от супергрупата също демонстрираха професионализъм. Китарното соло бе толкова впечатляващо, че залата почти изпадна в екстаз.
"Прекрасно сценично присъствие и вокална интерпретация, пеят така, че създават усещане за щастие и свобода, което е нещо изключително хубаво", каза за изпълнението на нашата група специалният коментатор за обществената телевизия РАИ, големият музикален критик, музикант и текстописец Кристиано Малджолио.
„Нашата музика е мисия - имаме послания, които искаме да предадем, и смятаме, че в трудните и тъжни времена, в които живеем, точно посланията от тази песен са важни и трябва да достигнат до максимално повече хора. Смятаме, че именно сега е моментът, в който това може да се случи“, разказаха за песента музикантите от „Intelligent Music Project“ седмица преди участието си в Торино.
Дотук с достойното представяне – в него никой, познаващ страхотните професионалисти от формацията, не се е и съмнявал. Недоволството от представянето на България сред музикалните среди и анализатори на конкурса е от съвсем друго естество. А именно - изборът на изпълнител и песен събуди спор дали всъщност песента и изпълнението са били най-удачното решение за тазгодишния конкурс.
Всеизвестен факт е, че победител в „Евровизия“ рядко става рок парче. Преди победата на „Манескин“, последният път, когато рок продукт е печелил надпреварата, е през 2006 г. (финландската хеви метъл банда „Лорди“). Следвайки тази закономерност, е логично да си създадем въпроса кой музикален стратег реши, че две години подред наградата ще бъде дадена на рок изпълнител?
Освен това „Евровизия“ е конкурс, който обича цветното, промените и новото. Още повече тази година с дадената заявка, че ще е изцяло подчинена на стремежа към разнообразие. Така че представяне с хард рок парче, което може би щеше да направи голям фурор, ако беше излязло миналата година, е само по себе си недообмислено и неоправдано авантюристично.
Освен това ако следваме споменатата закономерност, в годините след триумф на рокаджийско парче на следващата година наградата е връчвана на по-лиричен или баладичен изпълнител. Така след забавните финландски чудовища от „Лорди“ победител на следващата година се оказа руснакът Дима Билан с прочувствено сантиментално парче.
Остава удовлетворението, че в България все още се прави добър рок и Европа и света все повече разбират това, като вземем предвид успехите на Ромеро и компания зад граница.
А най-интересното от песенния конкурс на „Евровизия 2022“, надяваме се, предстои. Остава да стискаме палци големия победител да бъде нейно величество музиката и всякакви скандали и порочни пресмятания и стратегии да останат на заден план или само на страниците на клюкарските издания. /БГНЕС
-----------------------------
Таня Благоева, редактор в Международния отдел на агенция БГНЕС