Евротоягата и олигархът Прокопиев
От години Европа се ползва като плашило на българската политическа нива. От политици, които рядко успяват да убедят избирателите си, че имат какво да им дадат, но пък явно добре са усвоили техниките как да въртят евротоягата срещу тези, които им пречат.
Затова преди няколко месеца, когато „сглобката“ във властта започна да скърца, един от първите аргументи, който скара доскорошните партньори от ПП-ДБ и подкрепящите ги ГЕРБ-СДС, беше желанието на тогавашния премиер Николай Денков да заеме поста на външен министър след ротацията. Изпуснатата фраза „Ники иска да пътува“ се превърна в нарицателно за амбицията на ПП-ДБ да държат в ръцете си не просто външно-политическите лостове на държавата, но и да изнасят зад граница само тази информация, която им е удобна – на тях и на бизнесмена с олигархични интереси в медиите и политиката Иво Прокопиев. Същият, който активно ги налагаше през годините и който ги промотира и до днес в своите (уж) „независими“ издания.
Затова селфита по коридорите на големи политически форуми с различни световни лидери и изказвания като „Ники говори с Урсула без преводач“ (колко добър английски ти трябва, за да си изпросиш селфи на стълбите, е друг въпрос) се ползват като аргументи и в настоящата предизборна кампания. Плах и неуспешен опит да се убеди обществото, че проблемите му не са решени, но пък виждаш ли, ПП-ДБ получавали потупване по рамото от силните хора в Европа.
Подобно поведение е твърде несериозно, но донякъде обяснимо, защото за ПП-ДБ и за техния ментор зад завесата – Иво Прокопиев е много важно никой друг освен тях да не може да си говори с европейските политици. Така да се каже – да се наложи пълно ембарго на възможността партньорите ни в ЕС да узнаят, че може и да се представят за евроатлантици, но доскорошните управляващи се противопоставяха на по-крайни действия по важни за Съюза теми - като прекратяване на влиянието на Русия у нас и оказването на помощ на Украйна. Все проблеми, които намериха решението си покрай ясната и категорична позиция на ДПС и лидера на партията Делян Пеевски, превърнал се в основен двигател на тези инициативи. За което получи и персонална благодарност от украинския президент Володимир Зеленски.
Сега, навръх Деня на Европа 9 май дойде и още едно признание за усилията на Пеевски - посланиците от страните-членки на ЕС у нас проведоха среща с водената от него делегация на ДПС в белгийското посолство. Разговорът ясно показа, че партньорите ни оценяват важната роля на Движението, както във вътрешно-политическите въпроси на България, така и във формирането на евроатлантическата геополитическа ориентация на страната. Все пак от десетилетия ДПС държи твърд евроатлантически курс, а лидерството на Пеевски не само затвърждава тази позиция, но и я разширява с преки и категорични действия.
Затова и тази знакова среща сериозно притесни целия кръг около доскорошните управляващи и техния ментор Прокопиев и активира поетапно – първо медиите, а след това и НПО-тата им. Които в безсилието си стигнаха до там да обвиняват посланиците на страните от ЕС, че са се срещнали с Пеевски и да им размахват назидателно пръст. Медиите от кръга „Капитал“ - с писане на статии и звънене по делегациите, а другите – чрез разпращане на писма.
Всъщност срещата на посланиците на ЕС с Делян Пеевски показа на Прокопиев много ясно, че олигархът не само губи хватката върху държавата и върху „каналите“, с които кръгът „Капитал“ манипулира в чужбина мнението за ситуацията в България, но започна да се разпада и създаденият от този кръг (в резултат на последователно провежданата от години очерняща кампания) негативен етикет на лидера на ДПС. А и на възможността с доноси и лъжи да се очерни всеки друг, който по някакъв начин пречи на олигарха Прокопиев, било то в политиката или в бизнеса. Възможност, която благодарение на медиите, зависимите НПО-та и политическите проксита във властта, превърна Прокопиев през последните години в последна инстанция и „морален“ ментор на обществото. До днес, когато всичко това окончателно приключи.
Затова е напълно очаквано, че Прокопиев активира най-верните си НПО-та, съставени почти изцяло от негови бивши служители и журналисти, да пишат писма до посланиците. Организации, доказали се през годините като инструмент за „черен пиар“ и мръсни политически поръчки. Като „(Анти)корупционния фонд“, чийто основател е дългогодишният кадър на „Капитал“ Николай Стайков. Като БИПИ, създаден от изключително близкия на Прокопиев Христо Иванов (помним срещите „Арго“, в които двамата лично инженерстваха появилата се по-късно партия „Да, България“). И като Българския хелзинкски комитет – също ключово звено в схемата, прочул се у нас с идеята си да обяви за „Човек на годината“ Джок Полфрийман - осъден на три инстанции убиец. Така симбиозата от подчинени медии, приближени политици и отгледаното от кръга „Капитал“ „гражданско общество“ за пореден път доказа, че завладяната държава не е просто изтъркано клише, а тъжна българска реалност.
Порочното е, че именно със „завладяната държава“ оправдаваха своето съществуване същите тези хора повече от 20 години, с нея (уж) се бореха и същата тази мантра умишлено налагаха в обществото през медийните си говорители, „експертите“ си и „независимите“ си журналисти. Висша форма на манипулация и лицемерие, добре усвоено и прокарвано доскоро съвсем безпрепятствено. Достатъчно е само да посочим, че „(Анти)корупционния фонд“ няма нито една публикация или разследване по корупционните скандали с участието на политическите проксита на Прокопиев от ПП-ДБ в митниците и чудовищните връзки на техните хора с доказани контрабандисти. Няма разследвания за пачки и пудели. Лицемерие без граници.
Само че Прокопиев и неговите подставени лица в политиката, НПО сектора и приближените им медии пропускат един факт - днес ситуацията е по-различна. Не просто защото изборите чукат на вратата и социолозите дават все по-ниски шансове на двете доскоро управляващи формации да се върнат на второто място в парламента. А защото градената дълги години за „пред чужденците“ измама за лошия Пеевски е на път да рухне окончателно. Особено ако те, чужденците, сами имат възможността да говорят с него, а не да четат доносите и лъжите на медиите на Прокопиев и манипулациите в „разследванията“ на уж „независимите“ му НПО-та.
Това е реалността, която вече откровено плаши Прокопиев, а НПО-тата му могат да продължат да пишат писма до европейските посланици и да надават безсмислен неистов вой, защото занапред все по-малко ще бъдат чувани. Като нещо вредно и далечно.