Европейската седмица на мобилността, която се провежда всяка година от 16 до 22 септември, е инициатива на Европейската комисия, която цели да насърчи устойчивото градско движение и да повиши осведомеността на хората за отрицателните ефекти от прекомерната употреба на автомобили в градските зони.

(Видеото по-горе: Над 70% от колите у нас са над 15-годишни)

И поглеждайки към основните й цели, е редно да се замислим къде е България в контекста на всичко посочено по-долу. Особено, като се има предвид, че и към момента страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с управлението на емисиите и замърсяването на околната среда. 

- Намаляване на замърсяването на въздуха чрез промотиране на екологично чисти алтернативи за транспорт, като колоездене, пешеходен туризъм и обществен транспорт.
- Намаляване на задръстванията и подобряване на качеството на живот в градовете.
- Насърчаване на физическата активност и здравословния начин на живот чрез активен транспорт.
- Промяна на транспортните навици и популяризиране на устойчиви форми на мобилност.

Като най-сериозна задача в това отношение е актуализирането на Националния план за енергетика и климат в съответствие с основната задача на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии с поне 55% до 2030 година​. 

Замърсяването на въздуха продължава да бъде сериозен проблем у нас, особено в градовете като Пловдив, Русе и Стара Загора, където концентрацията на фини прахови частици е далеч над безопасните нива. Проблемите с емисиите на азотен диоксид също са засилени от големия брой дизелови автомобили с манипулирани устройства за контрол на емисиите, внесени от Западна Европа.

Според данни от последните години, голяма част от автопарка в България е съставена от автомобили над 15 години, като основно проблемът се дължи на масовото използване на коли с Евро 3 и по-стари, които нямат съвременни технологии за контрол на емисиите.

При по-старите бензинови автомобили липсата на каталитични конвертори води до отделянето на големи количества въглероден оксид и азотни оксиди, а при дизеловите липсата на филтри за твърди частици води до по-високи нови на фини прахови частици. Въпреки желанието ни за по-бързо и ефективно навлизане на екологични превозни средства на пазара в България, то все още те са малка цифра на фона на далеч по-значителната част от стари коли. 

Говорейки за замърсяване на въздуха, все пак е редно да отчетем, че през последните години правителството започва да предприема мерки за справяне с този проблем. Поставят се цели за намаляване на въглищната индустрия и стимулиране на прехода към възобновяема енергия, каквато е ситуацията в много други държави "отличници" (например, Гърция). 

В този смисъл, през 2024 година правителството увеличи и санкциите за предприятия и организации, които надвишават допустимите емисионни норми за замърсяване на въздуха. Глобите бяха повишени с между 50% и 100%, в зависимост от вида и степента на замърсяването, като част от усилията за засилване на принципа „замърсителят плаща“.

Отделно, като част от задълженията си към Европейската зелена сделка, страната ни планира постепенно да се откаже от въглищата до 2038 година. Мерките включват и финансиране чрез Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., която предвижда значителни инвестиции за модернизиране на ВиК инфраструктурата и за подобряване на качеството на въздуха​, по информация на Министерството на околната среда и водите. 

Източник: Nova, National Geographic Bulgaria, DW, МОНВ