Европейската комисия отказва да възстанови на България 216,88 млн. евро заради Мирослав Найденов

Европейската комисия отказва да възстанови на България 216,88 млн. евро или 423 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони.

Това става ясно от одит на главна дирекция "Земеделие" на комисията, с който вестник "Труд" разполага. Документът е получен в българския фонд "Земеделие" на 6 януари т.г. Проблемната сума беше заделена от националния бюджет от предишното правителство на Бойко Борисов през 2011 и 2012 г. за програмата за селските райони. Тогава министър на земеделието бе Мирослав Найденов.

Парите не са окончателно загубени, но министерството на земеделието ще трябва да обори твърденията на одиторите, заради които се спира възстановяването на средствата. Досегашната практика показва, че подобни процедури траят дълго и страните членки успяват да си спестят малка част от санкциите.

Първо, европейските одитори препоръчват на България да се наложи еднократна корекция от 120 млн. евро. Те са платени авансово по общински проекти за пътища и канализация през последното тримесечие на 2012 г. Така кабинетът "Борисов" избегна автоматичното орязване на програмата заради бавно усвояване. Одиторите обаче не признават процедурата. Аргументът е, че "86% от разходите за тези плащания очевидно са били извършени с цел да се заобиколи правилото n+2". То предвижда годишният бюджет на програмата да се усвои в следващите 2 години.

За да стигнат до това заключение, одиторите са проверили 20 проекта. Те дават за пример авансово плащане за 1 млн. евро, "което е останало изцяло неизползвано и дори не е било използвано за плащане на предварителни разходи".

Евроекспертите не са получили еднозначен отговор и дали общините са върнали на фонд "Земеделие" лихвите, които банките са им начислявали по преведените аванси, както изискват европравилата.

Одиторите приканват българските власти да обяснят защо е "било необходимо авансовите плащания да се извършват толкова рано и в такъв висок размер". ЕК предупреди страната ни, че дава много големи аванси на общините.

Втората санкция е за 96,88 млн. евро. Тя е заради прехвърлените над 100 млн. евро от програмата в Гаранционен фонд за фермерски кредити в края на 2011 г. Проверката е показала, че за първи път пари от този фонд са усвоени чак през 2013 г., и то само 3% от ресурса. Това дава основание за извода, че "ранното плащане към фонда и голямата сума очевидно са резултат от отмяна на поетите задължения по правилото n+2".

Още преди седмица стана ясно, че по Програмата за развитие на селските райони са възстановени само 290 млн. лв. от платени от хазната над 600 млн. лв. за м.г. Тогава от министерството на земеделието заявиха, че останалата част от сумата ще бъде възстановена през април.

Въпросът отново беше повдигнат, и то от депутати от ГЕРБ. Те попитаха къде са доказателствата, че близо 390 млн. лв. по селската програма, платени от фонд "Земеделие" до края на м.г., ще бъдат възстановени на България.

Депутати от ГЕРБ поискаха изцяло да се преработи новата Програма за развитие на селските райони, която ще се прилага през периода 2014-2020 г. Според тях трябва да се намалят заложените в нея консултантски разходи.

"Предложени са мерки в полза на консултанти, обучители, организации и фирми за реклама, като парите за тях са увеличени със 161 млн. евро в сравнение с бюджета на програмата за 2007-2013 г.", каза Десислава Танева.

Тя посочи още, че за мерки, по които има голям интерес като тези за млад фермер, за хранително-вкусова промишленост, за общините са предвидени общо 540 млн. eвро по-малко и за това няма обяснение.

От ГЕРБ определиха като логично по принцип налагането на данък върху пустеещите земи заради проблема с окрупняването на нивите. Идеята бе лансирана от земеделски организации и приветствана от министър Димитър Греков. "Може ли обаче да има налог само за един вид земи, а за други не", попита Танева. Според нея първо трябва Националната агенция за приходите да анализира колко са собствениците на такива ниви и дали ще има събираемост на данъка. /БГНЕС