Евродепутатът Асим Адемов: В Брюксел ще живея на хотел, ще работя срещу снимка на старата ми къща в с. Дъбница, за да ми напомня откъде съм тръгнал

Асим Ахмед Адемов е роден на Асим Ахмед Адемов е роден на  03.12.1968 г. в с. Дъбница, общи- на Гърмен. Завършва средно образование в НПГ „Димитър Талев“, гр. Гоце Делчев. След Полувисшия педагогически институт в Кърджали става бакалавър по българска филология от Пловдивския университет. Има и магистърска степен по публична администрация в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Повече от 20 години е учител в Основно училище „Хр. Ботев“, с. Долно Дряново, и негов директор от 2010 г. Бил е общински съветник от ГЕРБ в Гърмен, заместник областен управител, а отскоро е евродепутат.

– Г-н Адемов, харесва ли Ви новата работа и не съжалявате ли малко за училището или пък за креслото на заместник областен?

– Нова работа означава нови предизвикателства, нови отговорности, неизвестности, пред които се изправяш. Но аз се чувствам здраво стъпил на земята и в същото време усещам тежест в раменете ми от новите отговорности. Убеден съм, че с моя натрупан вече житейски и професионален опит ще се справя и ще отговоря на очакванията, отправени към мен. Смятам, че опитът, натрупан в досегашната ми работа като учител и директор в училището и като заместник областен управител, ще бъдат от огромна полза в работата ми като евродепутат. Дългогодишната ми работа в училището ме научи да работя в екип, работата ми като заместник областен управител ми бе от полза да се запозная по отблизо с функционирането на различните държавни институции, техните правомощия. Такава една позиция на висок държавен пост те учи да носиш голяма отговорност, да взимаш важни решения, да отстояваш позиции, да разрешаваш казуси. Всичко това ще бъде от изключителна полза в работата ми в Европейския парламент.

– Кой Ви посрещна и Ви въведе в работата?

– Аз имам щастието и привилегията да работя в Европарламента с едни изключителни колеги евродепутати, и най-вече невероятно добронамерени, сърдечни и широко скроени хора от групата на ГЕРБ. Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Владо Уручев и Емил Радев са хора, от които мога и ще науча много. Изключително съм им благодарен за топлото посрещане, за тяхната готовност да ми помогнат във всеки един момент. С тях изкарахме една много тежка кампания през 2014 г. и топлите отношения, които се зародиха тогава, дадоха начало и на едно приятелство между нас. Все пак искам да благодаря отделно и на Андрей Новаков, който бе до мен при първите ми стъпки към Европарламента и ме запозна с много от детайлите на новата ми работа.

– В кои комисии на ЕП ще работите?

– В случая аз, влизайки на мястото на Мария Габриел, поемам и комисиите, в които тя е работила досега. Едната от комисиите, в които ще работя, е комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи“. Другата комисия е „Права на жените и равенство на половете“. Мисля, че няма по естествено нещо от това един мъж да защитава липсващите или ограничените права на жените, или жените например, подложени на домашно насилие. Разбира се, и темата за равноправието на половете е също много интересна. Още не бях започнал дейността си като евродепутат, и вече получих първите сигнали за нарушаване на равноправието при половете. Става въпрос например за казуса при отглеждането на деца при разведени родители и дали имат или трябва да имат еднакви възможности и отговорности двамата разведени родители. Това го давам като пример за това как има различни казуси в живота, които касаят доста хора, и е нужно да се търси балансът между половете.

– Как минава един работен ден на евродепутата в ЕП?

– Аз присъствах на пленарното заседание на ЕП, което се проведе в Страсбург. Само да уточня за тези, които не са наясно, че пленарните сесии на ЕП се провеждат в Страсбург всеки месец по една седмица, а работата на комисиите и работата по парламентарни групи се провеждат в Брюксел, обикновено по три седмици в месеца. От това, което видях, мога да кажа, че евродепутатите работят изключително много, работният ден е много натоварен, дневният ред е наситен от точки, които трябва да се обсъдят и гласуват. Обикновено заседанията започват към 9 сутринта, а някои от тях приключваха към 23 часа вечерта.

– Успяхте ли да се запознаете с Ваши колеги от другите партии, представляващи България?

– Да, с повечето от тях успях вече да се запозная. С повечето колеги от ДПС, от БСП, със Св. Малинов от ДСБ, с Ангел Джамбазки се познавам отпреди. Направи ми добро впечатление фактът, че на всяка пленарна сесия се провежда традиционна среща на всичките български евродепутати. На последната такава среща присъствах и аз. На тези срещи се обсъждат теми, които засягат националния интерес на България и се координират общи стъпки и действия, с които този интерес да е най-добре защитен. На срещата например се обсъдиха действията, които да предприемат евродепутатите ни, за да се защитят интересите на нашите сънародници в Украйна във връзка с приет законопроект на украинската Рада, с който се ограничават правата на малцинствените групи да изучават майчиния си език, в това число и на българите в Украйна.

– Какво Ви поръчаха хората от родния край, когато тръгнахте към Европа – имат ли някакви конкретни очаквания от Вас?

– Едно от най-честите пожелания, които се отправяха към мен, бе да си остана същият, какъвто съм бил досега. Аз си го пожелавам и на себе си – да си остана все същият за всички, които ме познават. Да си остана същият човек и за тези, които ме подкрепят, и за тези, които не ме харесват. Всичките имат своите основания! Другото очакване на моите приятели и познати е да се справя с голямата отговорност и след две години да напусна с достойнство Европарламента. Не искам и няма да ги разочаровам!

– Разкажете за работното си място – имате ли самостоятелен кабинет, ведомствен апартамент, служебна кола…

– Всеки един от депутатите има на разположение кабинет за себе си и сътрудниците си, в който да се подготвят за работата си в комисиите или за пленарните заседания. В този кабинет, който е съвсем обикновен и приличен, ще сложа снимка на моето внуче, което се роди съвсем наскоро. Ще сложа вероятно и снимка на старата ми къща от с. Дъбница, за да ми напомня откъде са ми корените и откъде съм тръгнал. Това ще ме държи здраво на земята и ще ми напомня винаги за българската земя, когато съм в чужбина.   Колкото до битовите проблеми с настаняването, всеки депутат си ги решава сам. Някои от тях си наемат квартири, други са на хотел. Няма единно решение по този проблем. Аз също мисля да ползвам хотел. Европарламентът разполага с автопарк, който депутатът може да ползва при изпълнение на служебни задължения, но само в Брюксел или Страсбург. Тук, в България, си ползваме личните коли.

– Всеки от евродепутатите има квота за гости – кого смятате да поканите?

– Да, всеки депутат има квота за гости, които да покани на посещение в ЕП и да се запознаят със самата сграда и работата на депутатите. Аз също смятам да се възползвам от тази възможност. Ще предпочета това да са гости, които досега не са били в Брюксел, за да може повече хора да се докоснат до атмосферата там.

– Наскоро Ви се роди внуче и изпълнихте мечтата на средния българин да работите срещу огромно месечно възнаграждение. 2017 ли е Вашата най-успешна година?  – Когато ми се задава въпрос за възнаграждението, отговарям по един и същ начин – парите не са самоцел за мен. Дълбоко съм убеден, че когато човек превърне парите в самоцел, те не го правят щастлив. Историята е пълна с примери за много, много богати хора, но които не са щастливи. Аз като учител съм получавал и месечна заплата от 4 /четири/ долара! Сега ще получавам по-голяма заплата. Животът не е праволинеен, в него има доста други неща, които ни правят щастливи. Като например моето внуче за мен! 2017 г. бе много интересна година за мен, с много щастливи моменти, но и с много напрегнати. Като цяло е успешна, но се надявам най-успешната да предстои.

– И един холивудски въпрос – на кого искате да благодарите, че стигнахте дотук?

– Първо, искам да благодаря на моите родители и на родителите на жена ми! Те не са вече сред нас, но заедно с мен изстрадаха този нелек мой път в политиката. И когато все пак постигнах нещо, те не доживяха да го видят и да се нарадват.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА/ в.Струма