Управляващите в България се радват на височайше внимание от Европа след началото на българското председателство на ЕС. Цялата Европейска комисия дойде в София, а президентът на Европейския съвет Доналд Туск дори ги поздрави на чист български.

Но докато европейските лидери се изказват ласкаво за страна ни, това, че фокусът на вниманието е насочен към България разкрива пред света неща, които очертават една по-мрачна картина.

Много медии в Европа изведнъж проявиха интерес към българските дела. И под критичния поглед на журналистите изпъква един отличителен за България проблем – корупцията.

Последният такъв поглед идва от германската обществена телевизия ARD. „Горе-долу за 30 евро минаваш границата. Понякога съм давал и 50 евро” - с това откровение на един български шофьор на камион започва репортажът на ARD от България, цитиран от „Дойче веле” (Deutsche Welle).

„Шофьори, които знаят, че са претоварени, отиват направо в митницата, плащат си и минават без да ги проверяват”, разказва интервюираният, който предпочита да остане анонимен.

Александър Стамболийски от Съюза на транспортните работници потвърждава тази порочна практика. „Тази корупция се приема за даденост, като нещо нормално. Транспортните фирми дори специално предвиждат разходи за такива практики”, отбелязва той.

Проблемът далеч не приключва с транспортния бранш, посочва авторът на репортажа Сърджан Говедарица. Той разказва, че почти навсякъде в България се дават подкупи - от службата по гражданско състояние до пътната полиция. Репортерът е разговарял и с представители на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), откъдето са установили, че през 2016 година в България са осъществени 1,3 милиона корупционни сделки, като 22% от българските граждани са участвали пряко в такива договорки. „Корупция, чието ниво съответства на това в страните от Западните Балкани, които все още не са част от ЕС. Сравнено с Централна Европа, корупцията в България е от 3 до 4 пъти по-висока”, посочва Руслан Стефанов от ЦИД.

Ваня Нушева от българското представителство на „Трансперънси интернешънъл” свързва проблема с лошо работещата администрация. „Неефективното функциониране на администрацията в сектора на услугите, например при издаването на разрешителни, лицензи и т.н. принуждават представителите на бизнеса и обикновените граждани да си плащат, за да им се решават проблемите”.

Според изследване на Европейския парламент от 2016 година, годишно корупцията „изяжда” почти 15% от българския брутен вътрешен продукт (БВП за 2016 г. е 92,6 млрд. лв.) И положението почти не се е променило от приемането на страната в ЕС, посочва Нушева. „Международният индекс за възприятие на корупцията показва, че няма постигнат напредък в борбата срещу корупцията - тенденция, която се запазва през последните 10 години. Най-големият ни проблем е с политическата корупция, с търговията с влияние, злоупотребата с власт и раздаването на постове на различни нива - парламент, политически партии, съдебна система.”

Проблем е и фактът, че корупцията рядко се докладва. А когато това все пак се случва, обикновено всичко остава без последици. Годишно в България за корупция биват осъждани едва 150 до 200 души. Това нещо трябва спешно да се промени, смята Руслан Стефанов. „От една страна трябва да има по-лесен начин гражданите да могат да сигнализират, а от друга трябва да е ясно, че всеки, който участва в корупционна схема, подлежи на наказание. Днес при нас това определено не е така. Защото ако някой реши да докладва случай на корупция, е твърде вероятно да не постигне нищо - най-много сам да бъде наказан. Така е, след като е тръгнал да се бори срещу една установена практика.”

Именно срещу тази практика ЕС често „дърпа ушите” на България, посочва репортерът на ARD и добавя, че обикновено това остава без последствия. В репортажа се припомня още, че заедно с Румъния страната е поставена под особено наблюдение - включително заради пропуски в борбата срещу корупцията. Изтъква се и това, че през шестте месеца на своето европредседателство България ще настоява за премахването на механизма за наблюдение. Авторът цитира заместник-председателят на парламента Деница Златева, според която е важно да бъде задействан ефективен механизъм за справяне с корупцията, а не просто да бъде създаден един нов административен орган - само за пред Брюксел.

България изглежда твърде далеч от тази цел, заключава ARD и цитира президента на България Румен Радев, който наложи вето върху новия антикорупционен закон, тъй като, според него, той не разкрива корупционните схеми и модели, а инструментите за превенция на явлението не са ефективни. Нещо повече - държавният глава смята, че законът може да бъде използван от управляващите като инструмент за разправа с неудобните, посочват от ARD.

В края на репортажа на германската обществена телевизия се посочва, че България остава в плен на корупцията.