Ето кои са най-големите тревоги на българите

62% от българските граждани се притесняват за своето бъдеще, а 28% не се притесняват. С увеличаването на възрастта се отчита и повишаване на дела на тези, които се притесняват за бъдещето си.

Toва показват данни на проучване на „Тренд”, цитирани от pariteni.bg.

Хората с по-високи доходи в по-малък дял се тревожат за бъдещето си за сметка на тези с по-ниски доходи.

На въпрос „Кое е най-голямото ви притеснение, свързано с вашето лично бъдеще?“, то с най-големи стойности са „финансова издръжка, доходи, бедност“ - 27%, „за здравето, да не се разболея от тежка, нелечима болест“ - 23% и „дали ще намеря работа/реализация“ - 13%.

32% от българите са притеснени от самотата, докато 65% посочват, че не са. Сред притеснените от самотата в най-голям дял са възрастните хора, докато младите нямат такива притеснения.

40% от българите се тревожат от старостта. Едва 9% от младите на възраст 18-29 г. посочват, че се притесняват от старостта. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на тези, които се притесняват, като сред хората над 70 години делът е 75%. 

Когато говорим за финансови измерения, то дяловете на тези, които се притесняват са по-големи от тези, които не се – 69% споделят тревога за това „да не бъдат добре материално осигурени“, докато едва 25% нямат такова притеснение.

Друг индикатор, който беше тестван е „срив в пенсионната реформа“, като 67% споделят притеснения, докато 20% не споделят това мнение. По-младите са по-малко притеснени за сметка на по-възрастните. Това е естествен резултат от факта, че младите на по-късен етап започват да мислят за пенсии.

Друга тема, която често се обсъжда, е свързана с липсата на учители и липсата на лекари. Данните показват, че 62% от българите са притеснени от липсата на учители, а 28% не са.

При индикатора „липсата на лекари“ притеснението на българите се увеличава и стига до нива от 81%, а едва 15% не са притеснени. Отново при възрастните хора дяловете на тревога са по-високи в сравнение при младите хора.

Проучването е реализирано в периода 8 - 15 януари 2020 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1008 души на възраст 18+.

Проучването е представително за пълнолетното население на страната.