Ето ги финалните прогнози - кой влиза и кой е аут?
В последния ден за изборна агитация, 6 топ социологически агенции дадоха финалните си прогнози за резултатите от изборите. Експертите дадоха шансовете кои ще са фаворитите за участие в 45-ото Народно събрание? За да предложим възможно най-представителна извадка, събрахме последните изследвания на водещите социологически агенции - "Галъп", "Тренд", "Алфа Рисърч", "Сова Харис", "Медиана", "Афис" и "Маркет Линкс", обобщи dir.bg.
Резултатите от проучванията им са категорични в победата на коалицията ГЕРБ/СДС, която с приближаването на деня за гласуване увеличава преднината си пред "БСП за България" до 7-8% разлика.
За разлика от предишни години, като баланьори в следващия парламент се очертават две политически формации, които спорят за третия най-добър резултат - "Има такъв народ" и ДПС.
Под тях в борбата за влизане в парламента водят "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". Около границата от 4% варират данните за ВМРО, а с шансове за участие в новото НС е и другата партиотична формация - "ВОЛЯ-НФСБ".
Доколко 45-ото Народно събрание ще предложи промяна, зависи и от най-голямата неизвестна - изборната активност. Колкото по-слаба е тя, толкова по-голямо влияние върху крайния резултат ще имат твърдите ядра на големите традиционни партии. В зависимост от влиянието на пандемичния риск, метеорогичните условия и други фактори, социологически агенции прогнозират широк диапазон около интервала между 2,4 и 2,9 милиона души.
Галъп: Седем партии влизат в парламента
Изследването, проведено за Българското национално радио в периода 24-31 март, е сред 1013 пълнолетни българи и показва структурата на електоралните нагласи.
Според него в новия парламент влизат седем партии.
На базата на резултатите могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон около интервала между 2,6 и 2,9 милиона души. Прогнозите за активност обаче са изключително трудни и не са изключени сериозни колебания извън тези граници. Минимален дял от гласувалите се очаква да отбележат "Не подкрепям никого".
Гласовете, подадени за партии, коалиции и кандидати, ако изборите бяха днес, показват следната картина в последните дни на кампанията.
За ГЕРБ и СДС биха гласували 28,2%, за БСП - 20,8%. За "Има такъв народ" се очакват 12,9%, а за ДПС - 12,7%. На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на третото място - всичко зависи от различните типове мобилизация при двете партии.
"Демократична България" с 6,1%, формацията "Изправи се! Мутри, вън!" с 5,2% и ВМРО с 4,4% са близо помежду си, а не са и далеч от потенциалния ръб. Изгледите на тези формации зависят изцяло от последните дни и даже последните часове, както и от величината на бариерата и степента на "твърдост" на електоратите.
Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например, коалицията Воля-НФСБ е с 3% и ще се надява на евентуално по-ниска бариера и предвидим вот.
С 1,6% е "Възраждане", с 1,4% - АБВ, с 1,3% е формацията на Цветан Цветанов, с 0,6% е "Атака" и т.н. За други партии вероятно ще гласуват 1,8%.
Тренд: ГЕРБ води със 7% пред БСП
Проучването на "Тренд" е по поръчка на Nova Broadcasting Group, като изследването е правено между 1005 ефективни интервюта с респондент на възраст 18 г. То е правено като полустандартизирано интервю "лице в лице" в периода 20-30 март 2021 г.
7 партии с възможност за представителство в следващото Народно събрание. ГЕРБ увеличава дистанцията си спрямо БСП, достигайки близо 7% преднина.
Очакваната избирателна активност е между 2.5 и 2.9 милиона заради усложнената пандемична обстановка.
ГЕРБ остава първа политическа сила с 28.6% от заявилите, че ще гласуват на предстоящите парламентарни избори. Отчитаме увеличаваща се дистанция между първите две партии, дължаща се на лека ерозия в подкрепата за БСП (21.8%). Третото място се оспорва от "Има такъв народ" и ДПС, получавайки съответно 12.6% и 12.4% от заявилите, че ще гласуват на предстоящите избори. Симпатизантите на ДПС са по-силно мобилизирани и при евентуална по-ниска активност тяхната относителна тежест може да се окаже по-голяма от тази на "Има такъв народ".
Пета политическа сила остава Демократична България с 5.9% от заявилите, че ще гласуват. В рамките на кампанията се отчита лек ръст на "Изправи се! Мутри вън!" достигайки 4.8% подкрепа. ВМРО (4.3%) е седмата партия, която е с реални възможности за представителство в следващото Народно събрание.
Въпреки че се регистрира ръст в рамките на кампанията в стойностите на Патриотична коалиция "Воля-НФСБ", резултатът им (3.2%) остава под парламентарната бариера.
По-надолу в подредбата личат "Възраждане" с 1.6%, АБВ с 1.1% и Републиканци за България с 1.1%.
Алфа Рисърч: ГЕРБ е с над 8% пред БСП
Изследването за електоралните нагласи е публикувано на 1 април. Направено е в периода 27-30 март сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Проучването показва, че избирателната активност ще е около 51%, или между 2,6 и 2,8 млн. души. Тези данни са за реално живеещите в България избиратели.
Подкрепата за партиите, които получават над 4% според проучването, е:
ГЕРБ - 28,1%, БСП - 19,8%, "Има такъв народ" - 12,7%, ДПС - 12,5%, ДБ - 6,3%, "Изправи се! Мутри, вън!" - 6%, ВМРО - 4%.
За ГЕРБ не се променя подкрепата в хода на кампанията, но се увеличава разликата с втората сила - БСП, с около 8%.
Притесненията за гласуване в COVID не подминават никоя партия, но най-тежко засягат по-възрастните избиратели, които са значителна част от електората на БСП - до 20% от техните избиратели се притесняват. Освен това част от новите протестни формации като "Изправи се! Мутри, вън!" взимат от гласовете на социалистите, допълни социологът.
Резултатът на ДПС може да е различен, ако има голям приток от гласове в чужбина, които агенцията не мери, и при ниска избирателна активност. Запазват се близки позициите между третата и четвъртата политическа сила - "Има такъв народ" и ДПС, и между петата и шестата - "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!".
Подкрепата за партиите, които са малко под бариерата, е: "Воля"/НФСБ - 3,1%, "Възраждане" - 1,7%, "Атака" - 1,2%, АБВ - 0,9%, КОД - 0,8%, "Републиканци за България" - 0,8%.
Шест до седем партии имат потенциал да прескочат 4%-та бариера, но нито една политическа сила няма да е близо до парламентарно мнозинство.
По-ниска избирателна активност ще увеличи тежестта на ДПС и "Демократична България", а на ВМРО ще позволи да премине 4%-та бариера. Обратното, евентуално по-висока активност ще прибави гласове към новите протестни движения.
Всеки десети от решилите да гласуват има сериозни притеснения заради пандемията.
Афис: Изборният резултат ще произведе НС със съмнителна легитимност
Проучването на "АФИС" бе публикувано на 1 април. Осъществено е в периода 26-30 март 2021 г. Интервюирани пряко "лице в лице" извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.
Цифрите сред решилите да гласуват сочат, че ГЕРБ получава 28,1%, БСП - 20,2%, Има такъв народ - 14,3%, ДПС - 12,9%, "Демократична България" - 6%, "Изправи се! Мутри вън" - 5,1%, ВМРО - 4,6 на сто. За други партии ще гласуват 8,8 на сто избирателите.
Под прага остават редица формации, три от които ще получат над 1% от гласовете - Патриотичната коалиция "Воля и НФСБ" (2,8%), партия "Възраждане" (2,0%) и АБВ (1,4%).
При избирателна активност от 2,5-2,7 млн. избиратели, ГЕРБ се очертава със 74 депутата, БСП - с 53, Има такъв народ - 38, ДПС - 34, Демократична България - 16, Изправи се! Mутри вън! - 13, ВМРО - 12.
Истината е, че изборният резултат ще произведе Народно събрание със съмнителна легитимност и вещае краткосрочен живот на бъдещия кабинет. Разбирателството между парламентарно представените формации може да се окаже непосилна задача и призракът на предсрочния вот да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му. Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат, е на БСП в качеството й на единствена парламентарна опозиция. Макар и на ниско ниво, тази си роля БСП ще трябва да дели най-малко с още една, а може и две формации ("Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!"), а това също е промяна. Най-важният извод е, че кризата на легитимност на политическата система, избухнала през миналото лято, няма да приключи в деня на изборите, а ще продължи и дори може да се задълбочи, ако не настъпи същностна промяна в дейността на Народното събрание и в начина на правене на политика изобщо, коментират от Афис.
Сова Харис: Очакванията са следващия парламент да е нестабилен
Проучването е проведено в периода 11-16 март 2021 г. Публикувано е на 22 март. Анкетирани са 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник "Труд".
Най-голямата въпросителна, която може да промени електоралната картина, остава избирателната активност. Сигурните, че ще гласуват, са нараснали с около 4% за последния месец и половина и представляват около 43% от всички гласоподаватели. Това прави около 2 400 000 души.
Формулата, описваща партиите в следващия парламент, е 4+3+1.
Формациите, които със сигурност ще присъстват в 45-ото НС, са ГЕРБ-СДС (30,7% от действителните гласове), БСП (23,9%), Има такъв народ (11,9%), ДПС (11,5%). Две седмици преди датата на провеждане на парламентарните избори все още не може да се определи със сигурност коя ще бъде първата политическа сила.
Тези, които според данните от изследването са над бариерата, са: Демократична България (5,6%), ВМРО (4,7%) и "Изправи се! Мутри вън!" (4,7%). Под бариерата, но със шансове да я достигне при по-висока активност, е Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ (2,4%).
Трябва да се отбележи и резултатът на още 2 формации: Републиканци за България (1,7%) и АБВ (1,2%), които са над границата от 1%, което показва, че в дългосрочен план имат шанс да играят по-съществена роля на политическата сцена.
При така очертаващата се конфигурация очакванията са следващият парламент да е нестабилен, защото много трудно ще бъде съставено мнозинство.
"Медиана": В парламента могат да влязат както четири, така и 8 партии
Десет дни преди изборите, на практика, всички въпросителни остават, коментират от "Медиана" на базата на данните от свое проучване, направено между 16 и 23 март сред 1004 души на възраст над 18 години, представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенцията "Медиана" и е реализирано със собствени средства.
Според данните ГЕРБ би получил 27 на сто от гласовете на заявилите, че ще гласуват, "БСП за България" - 23 на сто от заявилите, че ще гласуват, "Има такъв народ" - 13.5 на сто от заявилите, че ще гласуват, ДПС - 11.3 на сто. "Изправи се! Мутри вън!" биха получили 6.7 на сто от заявилите, че ще гласуват, "Демократична България" - 4.7 на сто, ВМРО - 4.2 процента, Воля-НФСБ - 4 процента, АБВ - 1.6 на сто, "Възраждане" - 1.5 процента.
Не може да се отговори на въпроса колко ще са партиите в парламента - данните към момента показват, че те могат да бъдат както само четири, така и осем.
Маркет Линкс: Протестният вот може да обърне предварителните нагласи
Това показва проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и "Маркет линкс", проведено сред 1026 лица над 18 г. в страната в периода 18-25 март по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
ГЕРБ водят с 22,8%, на второ място са БСП с 18,1% и трети са "Има такъв народ" с 12,7%.
Шанс да влязат в новото Народно събрание имат още ДПС (9%) и "Демократична България" (7,5%). "Изправи се! Мутри вън!" (4,5%) и ВМРО (3,3%) са на ръба.
Около 30% от анкетираните смятат, че изборите трябва да бъдат отложени. Близо половината от запитаните обаче мислят, че те трябва да се проведат въпреки ръста на заболеваемост у нас.
Очаква се обаче протестният вот да окаже влияние и да обърне предварителните нагласи. От социологическата агенция уточниха, че той е неустойчив и може да повиши резултатите на извънпарламентарните опозиционни сили.