Етичната комисия на ГЕРБ може да стане Страшен съд! Където има много власт, има и много „грешници“!
Управляващата партия ГЕРБ създава Етична комисия. Това е една от новините от завършилото в неделя национално събрание на партията.
„Гледат ни под лупа“, предупреди делегатите лидерът на партията и премиер Бойко Борисов. И над десет пъти употреби думата „справедливост“.
Управляващите партии се сещат за справедливостта след като се случи някой голям скандал, показва най-новата българска история. Тогава се погледнат в огледалото, за да видят не са ли станали много лъскави.
ГЕРБ създаде Етична комисия след Апартаментгейт и скандала „Къщи без гости“. А Борисов заръча „да няма милост“, всеки сигнал да се разследва.
С какво ще се занимава новият партиен орган и защо е бил създаден обяснява председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова. „Комисията по етика ще има превантивен характер за всички членове на ГЕРБ, за да не се допускат нарушения. По този начин Бойко Борисов прави превенция на превръщането на ГЕРБ в лъскава партия на номенклатурата“, казва тя в интервю за БТВ.
Така е. В моментите на изпитание за имиджа на партиите на власт прожекторът на общественото внимание осветява вътрешните им контролни органи. Журналистите обичат да ги наричат „Страшен съд“.
Тоталитарната БКП имаше Контролно-ревизионна комисия. Нейният председател бе важна фигура в партията. Разследването от ревизионната комисия понякога бе по-тежко от присъда. За да избяга от този спомен, след 1990 г. БСП прекръсти контролния си орган, наричайки го Общопартийната контролна комисия.
Дългогодишната депутатка Сашка Каракашева е почти легенда на поста председател на комисията в БСП. Избрана е на този пост през 1994 г., а през 1997 г. е преизбрана за още един мандат.
В интервю за "Капитал" от 19 юни 1995 г. тя обяснява от какъв характер са проблемите, с които се занимава общопартийната контролна комисия така:
„Проблемите са от морално-етично естество. Няма да крия, че в момента към някои ръководни постове в партията от по-ниско ниво има големи апетити. И то от хора, които умишлено стояха в сянка, сега се връщат по силата на предишни заслуги или от силата на успели в бизнеса. От тази гледна точка трябва много да се внимава в чии ръце попадат местните ръководства.“
По-късно, когато СДС създаде своя контролна комисия и медии, и седесари я кръстиха „Страшния съд“ и така си остана до края. Оглавяваше я Иван Куртев, зам.-шеф на 37-ото и 38-ото Народно събрание. Ролята на комисията натежа през 2000 г., след като управляващият тогава СДС се представи под очакванията си на местните избори, а корупцията се превърна във визитна картичка на управлението на ОДС.
На националната конференция на сините на 27 февруари 2000 г. премиерът и лидер на партията Иван Костов заяви, че „СДС трябва да се освободи от компрометираните политици и да си върне доверието“. В онези дни често споменаваната от Костов дума „клиентелизъм“ звучи досущ като предупреждението на Борисов от неделя за "феодали" и "тартори"по места, които отблъскват хората от ГЕРБ.
„Страшният съд“ в СДС призоваваше тези, които са давали пари за партията и не са получили разписка, да се оплачат в Контролния съвет. Призоваваше фирмите и гражданите да заявят писмено, ако са им искани пари под предлог, че са за нуждите на СДС.
Иван Куртев разказваше пред медиите конкретни случки как дребни търговци били рекетирани от общинските власти или от хора, които се представяли за общинари. „Аз живея близо до пазара „Римската стена“, там всички ме познават и много продавачи ми се оплакват, че ги рекетират, за да им отдадат под наем щанд“, обяснява той, документиран от в. „Сега“. И отсича: „Трябва да прочистим партийните редици. Лъжци и рекетьори нямат място в СДС!“
Същото прави днес Борисов.
Какъв ще бъде резултатът, предстои да видим.
Виденов не изкара пълния си мандат, Костов не получи втори и „Страшните съдилища“ и при сините, и при червените не бяха нищо повече от добра метафора.
Но ГЕРБ е на власт от 2009 г. почти без прекъсване, управлява в две трети от общините – след БКП нито една партия не е имала толкова власт. Нейните кадри са навсякъде. Когато една партия така се сраства с държавата, нейната Етична комисия може да стане истински Страшен съд.
Защото където има много власт, има и много „грешници“.
Въпросът е какво се цели - наистина ли да се намерят грешниците, или да се търсят враговете с партиен билет.
Историята познава и едното, и другото.