Есента на Майстора
Пътят разрязвашe есента през средата, като прясна бразда сред ябълкова градина. От двете страни накъдрена равнина докъдето ти погледът стига. Есента в кюстендилско е мека и гостоприемна, като добра стопанка, шарена и приковаваща като платно на Майстора. Богата есен.
Рошави градини с ябълкови и черешови дръвчета подредени в шпалир от двете страни на шосето, подминаваме Кюстендил и вече сме в земята на плодородието. Пътят се спира в едно село, второ, трето... все накипрени, красиви села с нанизи от червени чушки и чесън, с широки дворове и високи зимници.
"Тук няма къща без голям зимник”, посреща ни с думите Ана Янева от село Горановци. „Колкото е къщата, толкова е и зимника. Там прибираме ябълките, Горановци е известно с ябълките и черешите. За да поддържаме тази слава, ябълките се съхраняват и днес така, както са го правили в миналото, да се запазят до следващата реколта. Подреждат се грижливо върху дървени скари, застлани със слама, важно е да има влага и да е проветриво.
В зимника се прибира и туршията, нареждат се буретата с ракия и вино и за месото да има място. В нашето село открай време хората цяла година работят, а през зимата посрещат гости и тогава се гледа какво ще сложат на трапезата. Всяка жена си приготвя зимнина, като се търкули септември и започваме да прибираме плодовете и зеленчуците идва и подготовката за зимнината”.
Горановци е на около 15 километра от Кюстендил. Покрай главната улица са наредени големи къщи с красиви дървени чардаци, дворове, скрити от зелени асми и малки цветни градинки. Сгушено в полите на планината, близо до границата със Сърбия.
От средата на октомври до края на ноември се приготвя зимнината – лютеници, туршии, сладка, къпиново вино и задължително ракия от сини сливи. „През ноември месец идва ред на месото”, разказва Калина Божилова. „Така правим, че да има всичко до май месец, докато отгледаме новата реколта”.
А времето за зимнина е и време за социални контакти, жените се събират в кащата – мястото, където се извършват ритуалите по приготвяне на зимнина, то е важна част от дома с необходимите за домакинството приспособления.
„Рецептите ги събираме отвсякъде. Аз помня рецепти от моята майка, от бабите, от различни места събирани”, припомня си Калина и не пропуска да спомене и зелника с точени кори. „Може да е с кисело зеле, праз, лапад, лук, каквото зелено има през сезона, с това го правим.” За зелника ще ни разказват много, а вкусът на ястието наистина заслужава специално място, каквото му е отредено в кухнята на кюстендилския край. (пълният текст „Есента на Майстора“)
