ЕНТУСИАСТИ! Козметичка и спец по соларните системи възстановяват оброчища в благоевградското с. Горно Хърсово

Да превърнат стари оброчища в благоевградското с. Горно Хърсово в туристическа атракция и да развият селото като привлекателна дестинация за любителите на красивата природа и силноенергийни места са се амбицирали група ентусиасти, начело с местна снаха. Евелина Христова успяла да обедини съмишленици от почти всички махали за реализиране на идеята си.Тя е от с. Бучино, медицинска сестра, която от години работи в сферата на козметиката. Съпругът й бил от  Г. Хърсово и години след смъртта му тя продължава да милее за селото, което е само на 9 км от града. Преди 4-5 години влиза в църковното настоятелство на храма „Възнесение Господне“. 

Без амбиции да е на предна линия, но с хъс да възроди запустели свети места в района, привличали някога много народ на празници, пък е Александър Александров. Той е израснал в центъра на Благоевград, срещу пощата, но преди 4 г. се изнася със семейството си за постоянно в  Г. Хърсово. Работи в хидроенергийна компания, преди това е ръководил цех за маслини в Якоруда, а заедно със съпругата му се занимавали и с писане на проекти.

Подготвяли по 50-60 проекта на стопани от районите на Санданско, Петричко и Якорудско. Александър признава, че най-голямата му грешка била, че се поблазнил сам да реализира проект за отглеждане на гъби, който му донесъл само нерви и разправии с контролните органи, които идвали на проверки извън гъбарския сезон да констатират, че няма продукция. Доволен е, че макар да не са имали печалба, поне не са санкционирани и са успели да си покрият разходите.

Къщата му в Горно Хърсово е в махала Акациите, най-близката до града, където най-сериозният проблем е липсата на ток. Решил го с изграждане на собствена соларна централа.

Отбивката за махалата е белязана с голяма табела, указваща пътя към римско селище от ІІІ-ІV век в местността Градището.

„Преданията разказват, че в района на Горно Хърсово се е зародил днешният Благоевград, затова тая местност е наречена Градището”, разказва Евелина Христова, която преди няколко години заедно с ЮЗУ преподавателка направи сериозно проучване на историята на селото, и то бе издадено в книга.  

„Със сигурност някога тук е имало голям средищен център, защото където и да се копне, навсякъде излизат глинени съдове, делви и големи връчви, в които са съхранявали житото в земята. Части от каменните зидове на поселището още се виждат навсякъде и неслучайно в района е пълно с иманяри“, допълва я Александър Александров.

От дете той обикаля хърсовските баири, тъй като родът му е с корени в селото. Дядо му по майчина линия Желязко Котев, един от най- известните пощальони в Благоевград в близкото минало, е от Мъртвашка махала. Самият Александър е запален по ездата и моторите, а напоследък най-често обикаля района с АТВ. Вдъхновението му да възстанови стари оброчища е отдавна. „Преди 15-20 г. исках да възродя пропадналата църква в Мъртвашка махала на Белия рид. С баща ми ходихме и разчиствахме, видяхме къде е бил олтарът, който още си личи, но мястото е далече и е трудно достъпно“, разказа Александър.

Хората в селото помнят четири свети места от  началото на миналия век и те са в махалите Пържово, Горни Двояци, Акациите и Мъртвака, а интересното е, че оброчищата така били направени, че от всяко се виждат и останалите. Преди време Александър решава да съхрани историята на святото място в местността Градището, като възстанови параклиса, който е на около 1 км над пътя.

На въпрос как е разбрал, че е имало оброчище в махала Акациите, Александър отговаря: „Аз съм израснал тук и познавам, както се казва, и камъните. За съжаление никой не можа да си спомни на чий светец е бил този параклис, затова имахме много колебания дали е на Св. Пантелеймон, дали на Св. Мина, защото някои така знаят местността, или е на Св. Йоан. Допитах се до по-възрастните жители и всички си спомниха, че тук се правили курбани през лятото, а единствен празникът на Св. Пантелеймон е на 27 юли. Мястото на параклиса в местността Градището е определено отбаба Йордана от с. Бистрица и баба Дота (Достена) от с. Хърсово някъде през 1925-1926 г. В годините е унищожаван и възстановяван на няколко пъти, като през 1978 г. дори бил изгорен. От 2003 г. никой не го поддържал и ние го намерихме прояден от мравки и дървояди, в окаяно състояние, почти изгнил, а вътре имаше гнездо на оси.

Евелина: „Баба Дота е прабабата на моя съпруг, известна местна знахарка, заради която е сменено името на църквата в Г. Хърсово. Когато местното население преди повече от век решава да гради храм, хвърлят чоп за патрона и се пада Св. Пророк Илия. Така и го записали в Неврокопска епархия, но две седмици по-късно заради съновидение на баба Дота го преименували на „Възнесение Господне“ и това е може би единственият храм в региона, чието име е сменяно. Двете жени вероятно са усетили мястото като силно енергийно и затова са го посочили за свято. Когато за първи път стъпих там аз, самата цялата настръхнах от силната енергия. Старият параклис беше като кучешка колибка.

На въпрос защо е решил да възстанови този параклис, Александър признава, че имал съновидение и то го провокирало да го направи. Заради него му били и колебанията кой е патронът, не искал да направи грешка. После започнали възстановяването.

„Беше в края на лятото на 2014 г.  Със съпругата ми качвахме пеша и на ръка всички материали за подложния бетон – пясък, туби с вода, чували с цимент… В този период постоянно пътувах заради работата си, бях в чужбина за по 3-4-5 месеца. Казах на съседите за намеренията си, като започнах и им предложих, който иска, да се включи с каквото може, защото аз не разбирам от строителство, но се оказа, че дори свято нещо като възстановяване на параклис не може да накара хората да загърбят враждите си. Единствен се отзова строителят и организатор на сурвакарската група на Плаж махала Димитър Петков, той е отличен майстор и всичко сме направили заедно двамата с него. Иззидахме го през 2017 г., тогава направихме и първия курбан, а казанът с боб (защото беше постен ден) пак на ръка изнесохме по баира до горе. Има още много работа – мазилката трябва да се огради, за да не влизат животни, искаме да направим навес, може би с малко барбекю, за да има къде да се подслонят съборяните и туристи. Признавам, че се чувствам неловко да говоря за свършеното, защото смятам, че човек като прави такова нещо, шум не бива да вдига – правиш го и това е.

Впечатли ме преди години статистика, че от началото на демокрацията в България са направени повече джамии, отколкото през цялото турско робство. А ние къде сме, се запитах тогава! Затова с Митко сега правим всичко от желание хората да знаят, че тук има много древност, забележителности, които природата превзема. Искаме хората да знаят, че руините в този район датират от стотици и хиляди години и има какво да се види. Затова и с разрешението на Горското прокарахме път до оброчището. Трябваше да осигурим достъп, ако искаме това място да стане общодостъпно и да се посещава, въпреки че прокарването на пътя никак не бе лесно, защото трябваше да вадим и отстраняваме огромни коренища и камъни”, разказва за трудностите Александър.

Евелина допълни: „Само на 100-тина метра от пътя е другото оброчище на Св. Пантелеймон в махала Мъртвака, което е на 3 км от центъра, на поляната при големия дъб. Странно е разположението на дърветата около тези две оброчища, и на двете места те са поникнали в кръг около параклисите, а големият дъб сам по себе си е забележителност, тъй като е на няколкостотин години. Имаме уговорка специалисти от РИОСВ да го огледат и да го датират, но при всички случаи е по-стар от дъба благун при черквата „Възнесение Господне“ в центъра на селото, който е на 187 г. Това са забележителности, които тънат в забравата на времето и сега искаме да ги възродим. Има начини, нужни са само хъс, мерак и повече работа”, категорични са двамата ентусиасти.в.Струма