Енергетиката 2018: въглищни неволи, газов шок и честитка за милиони
2018 година започна с проблеми свързани във въгледобива. Европейската комисия прие убийствен регламент за парниковите газове, които изхвърлят въглищните централи в атмосферата. Пред страните членки бяха поставени много стриктни правила, които се оказаха неизпълними на този етап за редица страни, сред които и България. Поставени сме пред дилемата - или да понесем разходите за емисии в размер на стотици милиони лева или да започнем поетапно закриване на въгледобивната промишленост Най-засегнат от този регламент е комплексът „Марица Изток“.
Новината за жестоките санкции завари напълно неподготвена страната и практически поставена пред свършен факт. Двете министерства – на околната среда и водите и на енергетиката, имаха твърде ограничено време да реагират. На практика разполагаха с няколко месеца до окончателното приемане на европейските екологични норми. България успя да реагира благодарение на европейската въглищна общност, която усилено би тревога за това, което ни очаква. И държава и синдикати видяха, че е по-добре да търсим решение за временно отлагане (дерогация) на директивата. За експертите проблемите с ТЕЦ“Марица Изток“ показаха, че електроенергетиката не върви на добре, липсват реформи и най-вероятно ще се стигне до гибел следващите години на тези мощности, прогнозира енергийният експерт. За него Иван Хиновски, като продължение на недалновидната политика около сагата с втората атомна в Белене.
„Продължават да се правят нескопосани опити да се рестартира строителството, вместо да се прехвърли закупеното оборудване за Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Който не знае колко тежко е регулирането на ядрения бизнес, говори глупости от типа, че не е нужно наново да се търси сертификат. Това не е жилищна сграда. Дори шест месеца да е прекъснато строителството излизат нови изисквания, които трябва да залегнат в строежа, ако искаме да се рестартира. Тепърва този проект ще боксува. Моята прогноза е, че „Белене“ ще бъде стопиран от Европейската комисия поради липса на доказателства от българска страна, че ни трябва, че имаме адекватен стратегически инвеститор, и че можем да го реализираме. Продължавам да стоя на тезата си, която казах още през 2004 година на тогавашния министър Милко Ковачев, че този проект е организационно сбъркан и няма да бъде завършен“, прогнозира Хиновски.
Газов шок на два пъти през годината Годината започна тежко и за пазара на природен газ. Секторът страдаше заради непрекъснато увеличаващата се цена още от края на 2017 година, чиито пик достигна в последното тримесечие на 2018 година. Това доведе до сериозно увеличение на цената на природния газ от Русия, а оттам и до две поредни поскъпвания на тока, парното и топлинната енергия в рамките на половин година.
Спешни мерки срещу газова изолация
Проблеми имаше и в транзита на природен газ. България много късно осъзна какви рискове се задават за приходите от транзита след пускането на втората тръба на „Турски поток“. Затова в спешен порядък междуведомствена комисия към енергийното министерство „на пожар“ се събра и сглоби актуализирана версия на действащата стратегия в енергетиката с мерки до 2020 година. Документът задължава държавния газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ да започне стъпки за изграждане на нова газова тръба между двете граници с Турция и Гърция.
Над470-километровият участък от части съвпада с трасето на нереализирания „Южен покок“ Паралелно ще се търсят алтернативи за доставки на компресиран газ от бъдещия терминал в Александруполис, където българската компания ще участва с миноритарен дял в изграждането. „България ще бъде изправена пред недостиг на финансови средства, за да финансира плановете си да развива газопреносната мрежа в посока Сърбия, прогнозира експертът от Българския енергиен и минен форум Христо Казанджиев. По изчисления на Министерството на енергетиката ще са необходими 2,8 млрд. лева за тръби в посока от компресорната станция в Петрич през Провадия до сръбската граница. Според него, изминалата година минава под знака на трудните решения от геополитически характер около проекти, които далеч не са български. Като тегли чертата, сред положителните проекти за него, които търпят развитие е изграждането на междусистемната газова връзка Стара Загора- Комотини, както и проучвателните програми за добив на нефт и газ в Черно море от Shell и Total, които смятат да правият нови сондажи в акваторията. „Турски“ или „Български“ поток на хоризонта Наред с финансовите трудности за Българския енергиен холдинг, Калоян Стайков от Института за пазарна икономика очаква задълбочаване на проблемите заради прибързани стъпки от страна на държавата. Не са изключени и нови промени в законодателството, които създават несигурност за инвеститорите.
По отношение на политиките за природния газ той не вижда да някакво сериозно развитие.
„До последно не е ясно какво става с „Турски поток“. Първоначално излезе информация в руските медии, после беше опровергана от българската страна. Едно съобщение на „Газпром“ след това в крайна сметка показа, че тръбата ще минава през България. Изглежда и в Русия не е все още ясно какво точно се случва. От чисто икономическа и политическа гледна точка подобни проекти са безкрайно съмнителни- вече имаме доста богат опит с „Южен поток“. Твърденията, че тази тръба диверсифицира доставките са просто несериозни, тъй като това е още един път за доставки от същия източник“, смята Стайков. „През следващата година да няма кой знае какъв напредък по лансираните ключови газови проекти с малки, бавни и несигурни стъпки, обикновено в последния момент. Развитието на проектите ще продължат да се представят като единствените възможни решения и най-добрите за страната, в последния момент, без анализ на рисковете, с непрозрачно взимане на решение. А това е най-големият проблем, което удря по конкурентоспособността на икономиката и бизнеса. Това пък от своя страна ограничава икономическият растеж“, прогнозира Калоян Стайков.
Коледна честитка от Брюксел за милиони
Годината завърши така, както и започна-в борба да търсим правата. След повече от шест години протакане, Европейската комисия реши да приключи започналото дело срещу България. Глобата е за 77 млн. евро заради това, че не е допуснат трети участник,в случая „Овергаз“ по тръбопровода на „Булгартрансгаз“.Това се смята за грубо нарушаване на конкуренцията, за което Брюксел е безкомпромисен. България заяви, че ще обжалва решението на Европейската комисия. Същевременно, ако се погледне назад развоят на подобни дела, шансът да спечелим след оспорването на делото клони към нула. Експертите са на мнение, че решението на Брюксел не е изненада за никого.
Според специалистите България е пропуснала шанса да реши този спор елегантно още през 2010 по време на заседание на Борда на директорите на „Булгартрансгаз“. „Вместо да се вземат в ръце и да погледнат европейските практики как се преструктурират газовите оператори с модерен мениджмънт, излиза се от всякакви структури на енергийни холдинги, управляващите ни продължават да тъпчат на едно и също място“, отбелязва Хиновски.
Очаквания На практика страната ни започва следващата 2019 година с два нерешени въпроса- как ще защитим правата на миньорите и работещите в държавния ТЕЦ“Марица Изток 2“, бъдещето на въглищните централи и дали многомилионната глоба по делото, превърнало се в сага „БЕХ Газ“ в крайна сметка няма да бъде платено отново от нас данъкоплатците. Не се вижда оптимизъм и около крайния развой и избор на стратегически инвеститор за „Белене“. Плановете на Министерството на енергетиката са до една година да бъде избран кандидат след конкурс от девет кръга. Специалистите смятат, че ще се явят много кандидати, но нито един няма да подаде обвързваща оферта, тъй като няма да приеме условията да строи без държавни гаранции или сключване на дългосрочни договори за произведената енергия. Надежди за развитие в сектора се очакват в областта на електромобилите, подобряване на някои текстове в Закона за енергетиката, които да облекчат по-лесното присъединяване и прехвърляне на потребители между отделните разпределителни мрежи. Пробив се очаква и по проекта „Турски поток“. /БГНЕС