Емпатия или симпатия: Ето как да ги различим

Емпатия и симпатията са два термина, които често се използват взаимнозаменяемо, но в действителност те имат известни разлики. И двете се отнасят до способността да се разбират и усещат емоциите на другите, въпреки че начинът, по който те се преживяват и изразяват, не е еднакъв.

Какво е симпатия?

Симпатията е това чувство, което ви позволява да разберете определеното емоционално състояние на други хора. Когато изпитваме симпатия към някого, е възможно да се тревожим за проблемите му и да разберем ситуацията, през която преминава, без да се ангажираме емоционално.

Може би симпатията ще ви помогне да дадете полезни съвети или да съжалявате за неприятната ситуация, през която преминава другият. Той обаче може да не се почувства чут или наистина доволен от отношението ни.

Това означава, че съчувствието не винаги е подходящ отговор. Ако някой, с когото нямаме близки отношения, загуби любим човек, изпращаме съболезнователно съобщение. Когато обаче връзката с този човек е интимна и дълбока, съчувствието е недостатъчно и дори се възприема като студенина.

Какво е емпатия?

С емпатията идентифицираме емоционалните състояния на другите, само че освен това ги споделяме. Да бъдеш емпатичен означава да имаш способността да усещаш от първа ръка какво преживяват другите, това е „да се поставиш на тяхно място“, да разбереш и да участваш в техните емоции.

Емпатията е свързана със сложни умствени и емоционални механизми, включително огледални неврони. Те се активират чрез извършване на определено действие и чрез наблюдение на други да извършват същото.

Емпатията е важно умение в междуличностните отношения, тъй като ни позволява да се свързваме с другите на по-дълбоко ниво. Така разбираме по-добре нечии нужди и желания, което води до по-ефективен отговор.

Разлики между емпатия и симпатия

1. Видът на слушане

Когато изслушваме някого, на когото симпатизираме, вероятно ще се опитаме да дадем съвет какво да направи, за да се подобри положението му. Вместо това, изслушването на другия без осъждане е основна характеристика на емпатията. Въпреки че съветването може да бъде от голяма полза, ако действаме с емпатия, може би ще е достатъчно само да кажем на другия да разчита на нас за всичко, от което се нуждае.

2. Нивото на дълбочина

Симпатията ни помага да различим емоцията, която другият преживява. Тогава е възможно да съжаляваме или да се тревожим за човека. Емпатията обаче ни свързва по по-дълбок начин, чрез емоциите. Ако другият страда, ние чувстваме тази болка като наша.

3. Гледната точка

Чрез симпатията ние наблюдаваме другите от нашата гледна точка. Лесно е да кажем на някого какво да прави, когато не сме емоционално ангажирани. Емпатията обаче ни кара да разберем чувствата на другия от неговата гледна точка. Не е достатъчно да мисля какво бих направил аз в такава ситуация, а какво може да направи този човек.

4. Степента на откритост

За да бъдем харесвани, не е необходимо да установяваме дълбоки връзки. Независимо дали имаме работа с познат или колега, жестовете на съчувствие помагат да поддържаме сърдечно отношение. За да бъдем емпатични, е необходимо да се отворим, за да почувстваме болката на другия, без да съдим или омаловажаваме.