Емил Елмазов: Съвременният човек е по-дълголетен, но и по-болен
В един от платоновите диалози се разказва как Сократ настоявал да излекува човек с билки и му казал, че лековитото растение ще помогне, ако се съчетае с баене.
Обяснил на болния, че черпи опита си от древен тракийски жрец, който бил и лекар. Сократ споделя: "Аз го научих там в похода (срещу Пойтидея в 432 г.) от един от тракийските лекари на Залмоксис, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец казваше, че гърците имат право да говорят това, което току-що казах. Но нашият цар Залмоксис — рече той — бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, така не бива да почне да се лекува и тялото без душата и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести, е, че не признават цялото като такова, което се нуждае от лекуване и което, щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частта да е добре..."
Разбирате ли каква е идеята на предците ни?
Тракийците са държали много на словото и много ме заинтересуваха тези корени. По това време работех като журналист, та затова тръгнах да изучавам връзката между словото и здравето на целия организъм. Писах по това време и роман за кърджалийските времена в габровския регион и срещнах образа на Бота Баятелката, която е лекувала по същия начин, както е описано в платоновите диалози. Тогава си казах, че не може всичко това да е суеверие, трябва да има и истина. В черковни книги пък намерих описание как Бота е завеждала човек с главоболие да седне на кръстопът, после той е полягал в скута, а тя е слагала сол и билка на челото му. След като баятелката е изричала определени думи и разпръсквала още сол в четирите посоки на кръстопътя, хвърляла листата от билката в близката река и болката в главата на човека е минавала. Не е лекувала нито само с листата, нито само със солта. Като човек на словото този епизод много дълбоко заседна в съзнанието ми. И реших, че трябва да намеря начин да изуча тази безкрайно любопитна за мен област от познанието. Опитах се да намеря рационалното в концепцията, далеч от ширещото се шарлатанство.
Романът "Златният град", който написах беше посрещнат твърде добре, дори получи награда на Съюза на българските писатели. Знаех още като студент полски език и ми падна случай да замина за известно време в Полша, където имах среща с един изключителен професор по аромотерапия. Така животът ми пое по други пътища…
Записах да уча аромотерапия в Полша. А покрай това попаднах на сериозните изследвания и трудове на професора, който имаше и други сериозни интереси, по ирисология. Новостите за мен не свършваха. Вече бях понатрупал информация и знаех, че в едната богомилска торба са стояли книгата и билките, а в другата - зеленият кристал за очите. Той е представлявал една увеличителна лупа. Те са го слагали на окото на болния и по този начин не само увеличавали мащаба, но са просветвали и определени участъци от него. Има в окото части, които отговарят на всеки орган от тялото и когато картата на ириса е променена се предполага заболяване на този орган. Ирисът, всъщност, е една вселена, а "датчиците" в него на органите са планетите. Често в окото са отразени и наследствени заболявания, предразположения и реални болести. За да четеш тази "карта" се изискват познания и опит, типични за езиците. И да се научи този език съвсем не е лесно. Такива зелени кристали са намерени и в египетските пирамиди, а преди тях - при египетските жреци, които са били, всъщност, траки, по-точно - в предцарствата на египтяните.
Има сложна симптоматика в ирисите на дясното и ляво око - след 10 г. учене и 30 г. практика мога да кажа, без излишна скромност, че съм още в началото на тази материя.
А билките действат толкова по-бавно, колкото по-бързо човек се е увреждал. Ние живеем достатъчно интензивно и стресово, така че се "стараем" в нездравословните навици. При това социалната организация на обществото ни и неговите ценности изобщо не хармонират с принципите на природосъобразния живот. Ако някога, в моята младост, един човек можеше да бъде излекуван от нетежко заболяване в рамките на месец, месец и половина, то днес този срок отива към 3 месеца. Казвам това с доза условност, защото силната химизация на храните, които консумираме, влошаването на съдържанието на водата на пиене, нахлуването на дълбоко замразените продукти, предлагани от големите вериги и появата на хранителните шамани с техните лаборатории, които могат да превърнат едно 30 г. месо в сочни пържоли, направиха човека почти безпомощен. От друга страна, всичко това причини нови болести и "разцвет" на лекарствените алергии. Но не само това.
Съвременният човек като че ли стана по-дълголетен, но и по- болен, и по-зависим от лекарствата. Най-трудните ни пациенти са тези, които, пристигайки ни заявяват - идваме при вас като последна надежда, минахме навсякъде и никъде не получихме добро лечение. Резултатите могат да бъдат радващи, ако аз и пациентът сме съюзени срещу болестта - когато сме двама срещу един. Лошото е, когато той е съюзен със своята болест срещу мен.
Мнозина ме питат като съм се посветил на билките и ирисологията дали, кога и колко пъти съм боледувал през последните 20-30 години. Това е някакъв тест за хората, които търсят нашата помощ. Признавам, че не съм влизал в болница, а хапчета съм пил два пъти в живота си и то по едно-две, за да се убедя дали те ми въздействат и как. Нямам хронични болести, но знам, че те се лекуват най-добре с билки и органична храна. Сега, например, пия чай за бъбреци, който съм направил сам. Набрали сме билки от бреза, царевична коса, мечо грозде, полски хвощ.
Смятам, че рецептурите са имагинерност във фитотерапията- всеки човек е отделна медицина, различен свят, и когато има кой да му създаде правилната комбинация, е добре. Но когато си преписваме рецептите, ефектът не винаги е очакваният. По това приличаме на онези фармацевтични гиганти, които искат с едно хапче да излекуват милиони хора. /БГНЕС
------------
Емил Елмазов, ирисолог, председател на Съюза на билкарите в България, чл.-кор. на Международната академия по информатизация в Москва. Като журналист създава първия вестник за народна медицина.