Екзотични птици водят туристи в дома на общински съветник от гърменското село Дъбница (снимки)

Хор от красиви и летящи певци събужда със симфония всяка сутрин гърменското село Дъбница. Те нямат нужда от диригент, за да огласят населеното място с песните си. Гласът на стотици екзотичи птици радва душите на местните хора. Някои пеят от любов, други са ядосани, трети напомнят, че са гладни, четвърти – че са жадни, пети просто пляскат с криле. На това царство на пернатите, което напомня за ковчега на Ной, може да завидят дори принцове и царе. Защото тук, в двора на 38-годишния кредитен консултант и общински съветник Мустафа Мейзин, е царството на красотата, с което се гордее цялото селище.

„Това е моят храм на спокойствието, релакса и намирането на мир с околния свят. Звук и красота! И светлина, тъй като няма как човешката душа да не трепне, да не стане по-добра при вида на тези прекрасни и екзотични птици”, твърди стопанинът на пернатия хор. Той се грижи от години за кокошки, гълъби, пуйки, папагали, фазани, пауни, лебеди, пъдпъдъци. Бил на 12-13 години, когато взел първата двойка гълъби.

„Докоснеш ли се до красивия свят на птиците, няма отказване. Колекционирам птици от редки породи. Хобито ми за някои може да е странно, но за мен е перфектно. Тук се зареждам с позитивна енергия, идват много мои съселяни – деца и възрастни, да постоят сред птиците, да ги погледат, да им се порадват. Сякаш са на някакъв приказен остров. Често ми гостуват малчуганите от детската градина. Вярвам, че всеки си тръгва по-добър от моя двор. Да са живи и здрави комшиите ми, че нямат нищо против този многогласен хор”, разкрива младият мъж, който не спира да обикаля Европа, да ходи на изложения.

Най-често купува птици от Холандия, Германия, Белгия и Унгария. Има голям интерес към тях от Турция. Но не може да прекарва животни, затова продава излюпени яйца. Едното струва между 10 и 30 лева. Купуват ги богаташи, за които е удоволствие да отглеждат пернатите. Признава, че е добре, че го има турският пазар, за да пласира част от своите птици. Не крие, че някои купувачи от южната ни съседка купуват и животни, а как ги пренасят през границата си е техен проблем.

„Красотата на моите птици ми помага да забравя всякакви проблеми и лоши неща. Всеки ден прекарвам по няколко часа сред птиците”, уверява Мустафа. Наел е работник, който да се грижи за тях – да ги храни и да им чисти. Харчат се по 35-40 килограма храна на ден – пшеница, комбиниран фураж, семки. Той също всеки ден преглежда пернатите си любимци, за да не са болни. Категоричен е, че малко ветеринарни лекари у нас знаят повече за птиците от него. Защото се занимава с тях от дете.

Купува все по-екзотични и все по-претенциозни видове, повечето са мутации, в които се търси конкретно оперение, получаването на точно определен цвят. Те са и по-скъпи на пазара. В двора му сякаш всеки ден има чудна дъга, толкова различни по цвят и нрав птици щъкат насам-натам – най-различни породи кокошки и гълъби се перчат, че са извън клетките си. Паунестите гълъби са много красиви, но тези от породата „Унгарски домашен гигант” са като господари заради внушителните си размери, те гледат с високомерие на по-малките си събратя, но пък се съобразяват с по-големите видове птици.

Мейзин съвсем наскоро обогатил фауната в двора си с атрактивна двойка щрауси Ему. „Те са само на 40 дни. Много са дружелюбни, все са около мен. Купих ги от Румъния, бяха на 20 дни, струваха ми 150 евро. Впечатляват и кокошките „Копринка”, на които тялото е черно и нямат пера, а само мъх. В своеборазния зоопарк има и пощенски гълъби, които често прелитат над къщата на Мейзин и понякога не се връщат за разлика от останалите си събратя от другите породи. Много важни сред пернатото общество са двойката Сребърни пауни и съпрузите от вида „Арлекин” /б.а.-индийски шарен паун/. В настроение ли са, то опашките им са гордо вдигнати нагоре и привличат погледите на посетителите с великолепието и грацията си. Те са като султани с копринените си пъстри одежди, струват по 300-350 лева, на мутациите обаче цената скача двойно. Не са спокойни, когато дойдат повече хора наведнъж, това ги напряга и рядко показват красивите си опашки. Мустафа купил двойка пауни от САЩ, внесени от негов колега от Бургас, за 700 евро.

Китайският петел „Кохин” също е много красив, струва в Турция по 400-500 лева, а у нас е по 80-90 лева. Мустафа разказва, че се грижи за птиците от кеф и желание, но това е и бизнес. Но все така прави всичко с любов и душа. В България отглеждането на екзотични птици не е толкова популярно, но идват развъдчици от цялата страна, вземат по някоя рядка птица. Мейзин за първа година се грижи за двойка фазани „Трагопан-сатир”. Вече е обособил и кът за водоплаващи птици. Скоро продал лебедите, но има доста декоративни патета.

„Не спирам да обогатявам своето пернато царство. Имам намерение да купя съседния имот, за да разширя стопанството си. Тогава ще купя и елени лопатари, и кенгура. Грижа се и за зайци от породата „Белгийски великан”. Всичко, което изкарам, го влагам в закупуването на нови екзотични и редки птици. Всеки е добре дошъл тук, няма входна такса, няма и да има. Грешно е да не даваш на хората свободно да се докоснат до тази красота, до този прекрасен свят на птиците”, смята колекционерът на пернати животни.

Най-новият му и най-голям любимец е папагал „Жако“, който носи името Якуб. Едва от няколко дни е с новия си стопанин, но вече показва чепатия си характер. Хем иска да го глезят, хем да му обръщат най-много внимание. Папагалът вече запаметява и български думи, купен е от Турция за 1500 лева. Много обича да е в двора, за да се опита да влезе при своите събратя – гълъбите. Катери се по мрежата на клетката им, забива в нея и нокти, и човка. Стопанинът му прави неистови усилия да го откъсне от дървената постройка, но без успех. Не помага и примамката – пакет фъстъци.

„Заинати ли се, започва да кълве наред. Ако ме ухапе силно, може и пръста ми да откъсне. Но няма да го направи, само ме стиска леко за предупреждение да го пусна и да го оставя на спокойствие да прави каквото си искa. Когато Якуб е в настроение, не спира да бърбори, няма никакъв начин да го надприказваш”, обяснява Властелинът на птиците от гърменското село Дъбница. Той ще продължи да се занимава със своето хоби, което е доста скъпо удоволствие. Но си заслужава. И никога няма да спре да отглежда екзотичните и редки птици. До живот ще се грижи за тях. Защото от красотата човек няма как да се откаже./Владимир Симеонов Кмета.бг