Експерти: Пожарът в Пирин вероятно е най-големият горски пожар в новата ни история
03 Септември 2025 | 17:06
0 коментара
Криминално
Благоевград
През 2024 г. в България са регистрирани 379 горски пожара, като засегнатите територии обхващат значителна част от страната. Северозападна България е регионът с най-много пожари, а особено тревожен е фактът, че голяма част от огъня е обхванал защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Там са изгорели над 23 хиляди декара гори – около 38% от всички засегнати площи през годината (или близо 60 хиляди декара общо). Само в НАТУРА 2000 са регистрирани 70 пожара, което е почти 1/5 от всички за 2024 г.
Тези тревожни данни се оказаха предвестник на тежката ситуация през лятото на 2025 г., когато мащабните пожари отново показаха липсата на достатъчна превенция и подготовка от страна на отговорните институции. Климатека отправи запитване за коментар на ситуацията и данните към експертите по горите доц. д-р Георги Костов и доц. д-р Момчил Панайотов, цитирани от "Фокус".
Георги Костов: Най-уязвими пред огъня са селските райони
Визуализацията на “огнените точки" от миналата година дава статична картина на една тенденция от последното десетилетие, която се вижда и от картата по области с данни до 2019 г. включително (от проекта FIRE-RES от 2021 г.). Става ясно, че има повече пожари и повече обгоряла площ в селски райони, такива с по-слабо икономическо развитие, с малка гъстота и застаряващо население в малки населени места. Тази ситуация напълно отговаря на анализите на риска и прогнозите в Националния профил на риска от бедствия в България, част "Горски пожари".
Нашите огнеборци, горски и доброволци стават все по-добри заради натрупания опит, но не могат да изпреварят обективните условия, които се влошават. Изходът е в разширяване на превенцията с методите и достиженията на 21 век.
Това, че няма значими пожари в Родопите, където е най-много горивното вещество, показва, че възпитанието и поминъкът на местното население са много важни за отношението към опазването на гората.
В същите райони, които са показани на картата, следва да очакваме още пожари през следващите години. Териториите в НАТУРА 2000 са с допълнителни ограничения и заради това ще стават все по-уязвими към пожари.
Момчил Панайотов: 2024 г. беше предупреждението, 2025 г. – катастрофа
Въпреки че през 2024 г. имаше много пожари, 2025 г. беше и е още по-пагубна.
През 2024 г. имахме няколко сериозни огнени бедствия, но те не бяха толкова мащабни и страшни. Още миналата година имаше няколко огнени стихии, които подсказаха задаващия се проблем, който се разрази през 2025 г. – големи и много трудни за контрол пожари в иглолистни гори в планински терени.
През 2024 г. най-големият такъв пожар беше в Славянка. Той засегна много ценна от природозащитна гледна точка зона с гори от черна мура (Pinus heldreichii). Имаше и много труден за овладяване пожар над Дупница (в Рила), както и няколко – в района на Кресненско дефиле, над с. Сенокос, където бяха напълно изпепелени във върхов пожар насаждения от черен бор. Над с. Микрево бяха силно засегнати дъбови гори, включително най-голямото находище в България от редкия за нас вид пърнар (Quercus coccifera) и борови култури.
Тези пожари бяха ранна индикация на случилото се през юли и август тази година – мощни огнени стихии с неконтролируем характер, които изпепелиха огромни по площ гори.
Пожарът в Пирин през лятото на 2025 г. вероятно ще се класифицира като най-големият горски пожар в новата ни история. И това, както отбеляза и доц. Костов, е само подсказка за риска, който имаме в Родопите.
Тенденциите са за периодични и за съжаление по-чести подобни лета и ситуации. Комбинацията от горещини – съчетани често и със суша, вятър, много занемарени терени, липса на достатъчно добра превантивна дейност, неминуемо ще води до повече и по-страшни пожари.
Липсват достатъчни усилия за обезопасяване и изолиране на т.нар. контактни зони между населените места от една страна и горски и селскостопански терени от друга (Wildland-Urban Interface). По тази причина пожари, възникнали в пасища, земеделски територии и гори, навлизат лесно в населени места – особено във вилни зони и почти запуснати села, и така изгарят и къщи. Рискът от човешки жертви при подобни ситуации нараства значително. Примери, непознати в България, са трагедиите в Португалия от 2017 г. и Атика (Гърция, района на Атина) през 2018 г. При нас подобни сценарии очевидно също стават възможни, но обществото и администрацията продължават да подценяват риска.
Без промяна в превенцията – още по-страшни пожари
Изводите са доста ясни – превантивните действия спрямо пожари и капацитетът за справяне с възникнали пожари трябва да станат приоритет и да се промени значително подходът. Видно е, че сегашната "превенция" често не дава достатъчно добри резултати. Тя се състои предимно
в препоръчителни мерки и призиви по медиите. Някои горски стопанства и пътни служби изпълняват много добре превантивни дейности (най-често примерите са в Родопите), но други райони са крайно небрежни, въпреки трагичния си опит с пожари от миналото.
Крайно време е да се поучим от примера на Гърция, Испания и други държави и да въведем много по-строги забрани за дейности в рискови периоди, както и по-добра техническа готовност за реакция. Необходимо е задължително прилагане на превантивни мерки и последващ контрол, особено в граничните зони между земеделски земи и гори, по токови трасета, пътища и жп линии.
При пожари, възникнали в сервитутите на железопътни и електропреносни трасета, финансовата отговорност трябва да се поема от съответните оператори и отговорните институции, а не да тежи върху горските стопанства или МОСВ.
Необходими са и сериозни промени в превантивните дейности, които да се основават на задълбочени анализи на горските територии, а не на остаряла "минала статистика" — особено при наличието на вече изготвени експертни анализи и методики, които вече са предложени на отговорните институции.
Защитените територии не са защитени от огъня
Над 30% от територията на България и над 60% от горската територия са в НАТУРА 2000 и е логично, че много пожари ще засягат такива зони. За съжаление изглежда, че малко хора се вълнуват от това и е видимо пренебрежението към опазването на природата и особено на критични за опазване зони от огнени стихии. Почти всяка година горят "блата", които са много ценни за опазване и гнездене на редки птици и не се прилагат сериозни мерки. Личното ми мнение е, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не участва достатъчно активно в процеса по дискутиране на мерки за защита на защитените зони от пожари.
Завръщане 100 години назад: зловещи ерозирали склонове и пороища
Поводи за позитивизъм не виждам, с изключение на активирането на доброволчески екипи. Държавата от години не гледа достатъчно сериозно на проблема и последиците от това са видими. Изпепеляват се огромни насаждения, трудът на един век и няколко поколения лесовъди и много местни хора отива "на вятъра" и буквално в реката – цели склонове гори изчезват и много от тях вероятно няма да се залесят отново. По този начин в някои части на България може да се върнем към картините от преди повече от век – зловещи ерозирали склонове и пороища, които отнасят населени места. Не виждам и желание да се търси експертно мнение за овладяване на ситуацията.
Тези тревожни данни се оказаха предвестник на тежката ситуация през лятото на 2025 г., когато мащабните пожари отново показаха липсата на достатъчна превенция и подготовка от страна на отговорните институции. Климатека отправи запитване за коментар на ситуацията и данните към експертите по горите доц. д-р Георги Костов и доц. д-р Момчил Панайотов, цитирани от "Фокус".
Георги Костов: Най-уязвими пред огъня са селските райони
Визуализацията на “огнените точки" от миналата година дава статична картина на една тенденция от последното десетилетие, която се вижда и от картата по области с данни до 2019 г. включително (от проекта FIRE-RES от 2021 г.). Става ясно, че има повече пожари и повече обгоряла площ в селски райони, такива с по-слабо икономическо развитие, с малка гъстота и застаряващо население в малки населени места. Тази ситуация напълно отговаря на анализите на риска и прогнозите в Националния профил на риска от бедствия в България, част "Горски пожари".
Нашите огнеборци, горски и доброволци стават все по-добри заради натрупания опит, но не могат да изпреварят обективните условия, които се влошават. Изходът е в разширяване на превенцията с методите и достиженията на 21 век.
Това, че няма значими пожари в Родопите, където е най-много горивното вещество, показва, че възпитанието и поминъкът на местното население са много важни за отношението към опазването на гората.
В същите райони, които са показани на картата, следва да очакваме още пожари през следващите години. Териториите в НАТУРА 2000 са с допълнителни ограничения и заради това ще стават все по-уязвими към пожари.
Момчил Панайотов: 2024 г. беше предупреждението, 2025 г. – катастрофа
Въпреки че през 2024 г. имаше много пожари, 2025 г. беше и е още по-пагубна.
През 2024 г. имахме няколко сериозни огнени бедствия, но те не бяха толкова мащабни и страшни. Още миналата година имаше няколко огнени стихии, които подсказаха задаващия се проблем, който се разрази през 2025 г. – големи и много трудни за контрол пожари в иглолистни гори в планински терени.
През 2024 г. най-големият такъв пожар беше в Славянка. Той засегна много ценна от природозащитна гледна точка зона с гори от черна мура (Pinus heldreichii). Имаше и много труден за овладяване пожар над Дупница (в Рила), както и няколко – в района на Кресненско дефиле, над с. Сенокос, където бяха напълно изпепелени във върхов пожар насаждения от черен бор. Над с. Микрево бяха силно засегнати дъбови гори, включително най-голямото находище в България от редкия за нас вид пърнар (Quercus coccifera) и борови култури.
Тези пожари бяха ранна индикация на случилото се през юли и август тази година – мощни огнени стихии с неконтролируем характер, които изпепелиха огромни по площ гори.
Пожарът в Пирин през лятото на 2025 г. вероятно ще се класифицира като най-големият горски пожар в новата ни история. И това, както отбеляза и доц. Костов, е само подсказка за риска, който имаме в Родопите.
Тенденциите са за периодични и за съжаление по-чести подобни лета и ситуации. Комбинацията от горещини – съчетани често и със суша, вятър, много занемарени терени, липса на достатъчно добра превантивна дейност, неминуемо ще води до повече и по-страшни пожари.
Липсват достатъчни усилия за обезопасяване и изолиране на т.нар. контактни зони между населените места от една страна и горски и селскостопански терени от друга (Wildland-Urban Interface). По тази причина пожари, възникнали в пасища, земеделски територии и гори, навлизат лесно в населени места – особено във вилни зони и почти запуснати села, и така изгарят и къщи. Рискът от човешки жертви при подобни ситуации нараства значително. Примери, непознати в България, са трагедиите в Португалия от 2017 г. и Атика (Гърция, района на Атина) през 2018 г. При нас подобни сценарии очевидно също стават възможни, но обществото и администрацията продължават да подценяват риска.
Без промяна в превенцията – още по-страшни пожари
Изводите са доста ясни – превантивните действия спрямо пожари и капацитетът за справяне с възникнали пожари трябва да станат приоритет и да се промени значително подходът. Видно е, че сегашната "превенция" често не дава достатъчно добри резултати. Тя се състои предимно
в препоръчителни мерки и призиви по медиите. Някои горски стопанства и пътни служби изпълняват много добре превантивни дейности (най-често примерите са в Родопите), но други райони са крайно небрежни, въпреки трагичния си опит с пожари от миналото.
Крайно време е да се поучим от примера на Гърция, Испания и други държави и да въведем много по-строги забрани за дейности в рискови периоди, както и по-добра техническа готовност за реакция. Необходимо е задължително прилагане на превантивни мерки и последващ контрол, особено в граничните зони между земеделски земи и гори, по токови трасета, пътища и жп линии.
При пожари, възникнали в сервитутите на железопътни и електропреносни трасета, финансовата отговорност трябва да се поема от съответните оператори и отговорните институции, а не да тежи върху горските стопанства или МОСВ.
Необходими са и сериозни промени в превантивните дейности, които да се основават на задълбочени анализи на горските територии, а не на остаряла "минала статистика" — особено при наличието на вече изготвени експертни анализи и методики, които вече са предложени на отговорните институции.
Защитените територии не са защитени от огъня
Над 30% от територията на България и над 60% от горската територия са в НАТУРА 2000 и е логично, че много пожари ще засягат такива зони. За съжаление изглежда, че малко хора се вълнуват от това и е видимо пренебрежението към опазването на природата и особено на критични за опазване зони от огнени стихии. Почти всяка година горят "блата", които са много ценни за опазване и гнездене на редки птици и не се прилагат сериозни мерки. Личното ми мнение е, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не участва достатъчно активно в процеса по дискутиране на мерки за защита на защитените зони от пожари.
Завръщане 100 години назад: зловещи ерозирали склонове и пороища
Поводи за позитивизъм не виждам, с изключение на активирането на доброволчески екипи. Държавата от години не гледа достатъчно сериозно на проблема и последиците от това са видими. Изпепеляват се огромни насаждения, трудът на един век и няколко поколения лесовъди и много местни хора отива "на вятъра" и буквално в реката – цели склонове гори изчезват и много от тях вероятно няма да се залесят отново. По този начин в някои части на България може да се върнем към картините от преди повече от век – зловещи ерозирали склонове и пороища, които отнасят населени места. Не виждам и желание да се търси експертно мнение за овладяване на ситуацията.