Експерти: Как българският олигархичен елит предаде Русия

Позицията, която България заема през последните месеци предизвиква учудване. Някога тази страна беше смятана за най-близко до Русия от цяла Източна Европа. Но днес София се присъедини към антируските санкции, а нейният президент си позволи откровено русофобски изказвания в западната преса.

Въпреки това, експертите, анкетирани от Центъра за политически анализ, смятат, че обикновеният българин продължава да симпатизира на Русия, но не може да изрази своите симпатии в условията на засилващо се влияние на олигархичните кланове.

В началото на октомври между Москва и София избухна истински дипломатически скандал. Руското външно министерство беше принудено да излезе с коментар, в който определи като неуместно изказването на българския президент за Русия като "националистическа и агресивна държава". Росен Плевнелиев направи това изявление в интервю за германския вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

В интервюто си той засяга и темата за газопровода "Южен поток". Плевнелиев призна, че неговата страна има интерес от реализирането на проекта, но не може да допусне той да се строи в разрез с изискванията на Европейския съюз.

Не се вижда оптимизъм и в перспективите за развитието на руско-българските отношения. Особено по резултатите от провелите се на 5 октомври извънредни парламентарни избори. С най-голяма парламентарна група в бъдещия парламент ще разполага ГЕРБ, която получи 32,67%. Тази партия ще получи първа мандат от президента, за да състави кабинет.

Ръководителят на аналитичната служба "Лента.ру" Максим Жаров отбелязва, че една от причините за провеждането на извънредни парламентарни избори в България е отказът на бившето правителство да отстъпи пред натиска на ЕС по въпроса за "Южен поток". Според него една от особеностите в България е отсъствието на проруски сили в политическата система на страната. "По това тя се отличава от Сърбия, където има много обществени движения, сътрудничещи с Русия и политически партии с проруска ориентация", коментира той.

Жаров обяснява тази ситуация с факта, че България се контролира от олигархични кланове, които са ориентирани преди всичко към ЕС, откъдето получават европейски кредити и различен вид помощ.

Според експерта не може да се говори обаче, че българите обичат по-малко руснаците, отколкото сърбите. "Просто в България политическата система е устроена така, че интересите на гражданите, симпатизиращи на Русия, не се вземат под внимание", със съжаление отбелязва той.

Максим Жаров смята, че тази ситуация може да се промени. "Българите както и преди се отнасят добре към Русия. Но ние трябва по-активно да присъстваме в тази страна, да задействаме технологиите на "меката сила", да влияем върху политически живот", убеден е той.

Ръководителят на Центъра за политически изследвания към Института за икономика на Руската академия на науките Борис Шмельов съжалява, че България, която е задължена на Русия в лицето на бившия СССР повече, отколкото Сърбия, за разлика от последната е взела еднозначно страната на Запада.

"Едно време някои български политици излязоха с тезата: България може да не бъде съюзник на Русия, но тя не трябва да бъде враг на Русия. Настоящото българско правителство и днешният български политически елит, за съжаление, не спазват този принцип", заяви той.

Публицистът Яков Шустов, който в момента живее във Варна, отбелязва, че българският народ обича руснаците по традиция, а също и за щедростта, която е характерна черта на руските туристи. "Наистина Русия има своите неприятели в България в управляващите кръгове и сред крайно малката група от антисъветски настроени интелектуалци. Но тази омраза е стереотипна и се подхранва с пропагандата от епохата на Студената война", подчерта той.

Като пример за положителното отношение на българите към руснаците той разказа как е подарил на свой български приятел значка със символиката на "Единна Русия". Сега този негов приятел я носи като орден. В България също така се продават и фланелки с лика на Владимир Путин.

"Нито веднъж не съм се сблъсквал с негативно отношение по адрес на руснаците, точно обратното, когато научават, че съм от Русия, а не от Украйна, проявяват искрена дружелюбност. Особена еуфория, естествено, няма", признава Шустов.

Отношението към "Южен поток" в България е по-сложно, защото не всички са осъзнали изгодите от него за страната, уточнява публицистът. "Смята се, че газопроводът ще бъде строен от чуждестранни компании, преди всичко, от ЕС, а българите ще останат встрани. Сред българите съществува силно негативно възприемане на ЕС и неговото възможно участие в "Южен поток" намалява привлекателността на проекта", твърди той.

Като цяло в България не обичат своите политици, а предишното правителство, което се смяташе за проруско, допусна доста грешки. За това в отношенията между Русия и България се появиха трудности след смяната на властта.

"Черноморската държава преживява последиците от икономическата криза, чийто пик бе през 2012 г., но към всички чуждестранни инвеститори в страната се отнасят с подозрение. За съжаление, в годините след краха на съветската система руският бизнес не успя да завоюва стабилни позиции в България", казва в заключение Шустов. /БГНЕС