Експерт: Две птицевъдни фирми взимат почти целия европейски бюджет в сектора, за останалите остават само трохи

Експерт: Две птицевъдни фирми взимат почти целия европейски бюджет в сектора, за останалите остават само трохи

Според него трябва държавна политика и добра изолация между различните видове птици, т.е. кокошевите, водоплаващите и прелетните, тъй като през водоплаващите, които задържат инфлуенцата в себе си и нямат първоначални признаци, болестта успява да се предаде най-вече на кокошевите, които бързо се заразяват.

Биосигурността е на много високо европейско ниво в българските птицеферми, но е необходима и държавна политика и добра изолация, за да няма инфлуенца по птиците.

Това заяви в интервю за БГНЕС Даниел Божанков, председател на управителния съвет на Асоциация на промишленото птицевъдство (АПП).

С него разговаряме дали пандемията от птичи грип ще стане причина за нови правила от страна на ЕС за сектора и как това ще се отрази на бранша у нас.

Даниел Божанков припомни, че през последните години България, както и други европейски страни беше сериозно засегната от инфлуенцата по птиците. „Биосигурността в българските птицеферми е доста висока. Инфлуенцата успя за проникне в държави, като Франция и Германия, където също имат много високо ниво на биосигурност. Имаше хиляди такива огнища в Европа. Така че биосигурността не е най-важното, въпреки, че е сред основните неща“, подчерта председателят на АПП.

Според него трябва държавна политика и добра изолация между различните видове птици, т.е. кокошевите, водоплаващите и прелетните, тъй като през водоплаващите, които задържат инфлуенцата в себе си и нямат първоначални признаци, болестта успява да се предаде най-вече на кокошевите, които бързо се заразяват. „В резултат на това една такава ферма може много бързо да бъде заличена. Всичко е на национално ниво, а ЕС може да помогне с ваксинациите“, смята Божанков.

Той посочи, че във Франция има такава ваксина, която вече една година е в тестов период. „Надявам се да започне ваксинация на птиците във всички страни и в България“, заяви Божанков и подчерта, че ваксинацията е необходима, за да се избегне най-големия бич в сектора.

Проблемите, с които се сблъсква птицевъдството, са свързани с вносното месо, което влиза в българските тренажори и излиза с български етикети. Същият проблем е наблюдаван и с яйцата от Украйна. „Въпреки че с малки букви пише произход от Украйна, на етикетите е поставен българският флаг. Сигнализирали сме Агенцията по храните. От там винаги ни отговарят, че това е нормално и не е проблем, въпреки че за нас е подвеждане на потребителя“, обясни председателят на АПП.

Браншът вече осъзнава като проблем преминаването към алтернативните системи за отглеждане на стоковите носачки свързани с премахването на клетките.

„В България доста сериозно с преминава към този модел на отглеждане. Дори търговските вериги налагат от следващата година да се продават само яйца с код 2 и код 1. Работи се усилено в тази насока, макар че няма голяма разлика в качеството на яйцата - дали ще бъдат отглеждани в клетки, или в други алтернативни системи“, заяви Божанков и добави: „Не смятаме, че кокошките, които уж са свободни, са по-щастливи“.

Птицевъдството не е от секторите, които имат субсидии и не се влияят от европейския бюджет. То получава единствено компенсаторните средства за хуманното отношение към птиците и грижите, които се полагат за тях. Сумата е около 40 млн. лв.

„В момента две фирми в целия сектор вземат половината от този бюджет и за останалите остават трохите, както се казва. Като асоциация не успяхме да се преборим с това и да постигнем промяна. Това ще е битка, която ще водим следващите години“, заяви Даниел Божанков. І БГНЕС