Днес Българската православна църква почита успението на света Анна , майката на Пресвета Богородица.
С тържествена архиерейска света литургия, оглавена от Неврокопския митрополит Серафим, храм „Св. Анна“ в село Гърмен отбеляза своя храмов празник.

След богослужението владиката отслужи празничен водосвет за здраве, а стотици миряни от Гърмен, региона и различни краища се събраха, за да отправят своите молитви към света Анна.

И тази година имаше празничен курбан. След освещаването му той беше раздаден за здраве и благословение на всички присъстващи.
Главен готвач на вкусната гозба бе Мария Шикова. „Тази година за курбана бяха заклани пет животни, всяка година правим и раздаваме курбан на този ден“, разказа тя пред Pirinsko.com. 

Храмът „Св. Анна“ е единственият  в Неврокопската епархия, посветен на света Анна – майката на Пресвета Богородица, а историята на неговото изграждане е пример за силата на вярата, дарителството и единството на хората в региона.

 В продължение на десетилетия духовният живот на жителите бил свързан със старата църква „Св. Георги“, където поколения наред били кръщавани деца, венчавали се семейства и се отслужвали празнични богослужения. С течение на времето храмът започнал сериозно да се руши – покривът пропаднал, по стените се появили големи пукнатини, а конструкцията станала опасна. Наред с това необходимостта от нов храм назрявала и по друга причина – в старото село Гърмен вече не живеели хора, пътят до старата църква бил труден, посещаемостта значително намаляла, а много вярващи били принудени да посещават църквата в квартал Заграде. Това наложило изграждането на нов Божи дом на по-достъпно място. 

Началото е поставено на Петдесетница – 6 юни 1993 година, когато е направена първата копка на бъдещия храм. 

Още от самото начало изграждането на църквата се превръща в кауза за цялото село. В строителството участват десетки доброволци, които безвъзмездно влагат своя труд, а необходимите средства се събират чрез дарения от жители, фирми и благодетели. Основен дарител и двигател на инициативата е гърменецът Георги Терзиев, който осигурява значителна финансова подкрепа, строителни материали, проектант и съдейства през целия период на изграждането. Строителството преминава през редица трудности, свързани с недостиг на средства и организационни въпроси, но благодарение на силната обществена подкрепа работата не спира. В изграждането на храма се включват хора от различни етноси и вероизповедания – пример за разбирателството и единството, които винаги са съществували в Гърмен.

След завършването на сградата, с благословията на Неврокопския митрополит Натанаил, старите икони и църковните книги от  храм Св.Георги са пренесени в новата църква, за да бъдат съхранени като духовно и историческо наследство

Любопитен момент от историята е изборът на името на новата църква. Първоначално местните жители желаят тя да носи името на старата църква – „Св. Георги“. По предложение и идея на митрополит Натанаил обаче храмът е посветен на Света Анна – майката на Пресвета Богородица. Аргументът е, че в Неврокопската епархия няма друг храм, носещ това име, което прави светинята уникална за региона и той им казва още, че по този начин винаги ще има владишка служба на храмовите празници и така и станало. Предложението е прието, а владиката дарява на новия храм и икона на Света Анна.

На 24 декември 2003 година в новия храм започват редовните богослужения. Първата венчавка е извършена на 16 май 2004 година, а първото кръщение на 23 май същата година.

На 25 юли 2004 година храмът е тържествено осветен. 

Макар старата църква „Св. Георги“ да не може да бъде възстановена, мястото няма да бъде забравено. Предстои там да бъде изграден параклис, който ще пази паметта за стария храм и ще съхрани светостта на мястото за бъдещите поколения.

Пред Pirinsko.com Стоянка Ралева, жената, на която през 2001 година е поверена една от най-отговорните задачи да отговаря за финансовата отчетност и всички дарения за строителството на храма, разказа малко известни моменти от историята на светинята. След първата копка през 1993 година строителството вървяло трудно. Средствата непрекъснато не достигали, работата често се забавяла, а хората започвали да губят надежда, че храмът някога ще бъде завършен. Години по-късно при нея дошла възрастната баба Стоянка една от най-ревностните поддръжнички на идеята за новата църква. Тя няколко пъти я помолила да поеме финансовата отчетност на даренията, защото всички в селото я познавали като честен и почтен човек. Първоначално Стоянка Ралева отказвала, тъй като не искала да носи толкова голяма отговорност. Но възрастната жена не се отказала. Последния път дошла при нея със сълзи в очите. „Не можах да ѝ откажа“, спомня си днес Ралева. През 2001 година тя приема тази отговорност и, както сама разказва, от този момент всичко сякаш се променя. Строителството започва да напредва с изключително бързи темпове, даренията се увеличават, хората се обединяват още повече около каузата и само три години по-късно през 2004 година – величественият храм вече е напълно завършен и тържествено осветен. Нееднократно тя попитала Неврокопския митрополит Натанаил защо именно тя е избрана да поеме тази отговорност и как е било възможно за толкова кратко време да бъде изграден толкова голям храм. Отговорът на владиката останал завинаги в сърцето ѝ: „Това е Божията воля. Когато човек има силна вяра, не се отказва и работи честно, Господ сам нарежда нещата.“

Стоянка Ралева разказва още, че през всичките години, в които е отговаряла за финансовата отчетност, нито един лев от даренията не е изчезнал. „Това бяха парите от залъка на хората. Всеки лев беше вложен в храма. Пред Бога не можеше да има друго.“

В знак на признателност за нейния труд митрополит Натанаил ѝ подарил малка икона на Света Анна – копие на светогорска икона. Вместо да я запази за себе си, тя я дарила обратно на храма, за да могат всички вярващи да се молят пред нея. И до днес иконата се изнася по време на празничните водосвети.

С вълнение Стоянка Ралева си спомня и деня на освещаването на храма. „Беше истински празник и чудо. Дядо Натанаил непрекъснато беше сред нас. Радваше се като дете, че църквата е готова. Той ни подкрепяше във всичко и без неговата помощ много неща нямаше да се случат.“ Тя разказа и за едно чудо, което свързва със Света Анна. Жена от Гърмен години наред се молела в храма за своя син, който живеел в Съединените щати и нямал деца. След време молитвите ѝ били чути, семейството се сдобило с рожба, а в знак на благодарност детето било кръстено Анна. „Молитвата трябва да бъде с чисто сърце и силна вяра. Когато вярваш истински, Господ чува“, казва Стоянка Ралева.


Пред обектива на Pirinsko.com застана и отец Методий, който служи в храм „Св. Анна“ от 2018 година. Той благодари на всички жители, дарители и доброволци, които и днес с любов се грижат за Божия дом и пазят жив духовния живот в селото.

Днес храм „Св. Анна“ е символ на вярата, единството и добротворството в Гърмен място, където хората намират надежда, отправят своите молитви и пазят жив спомена за всички, които с честен труд, силна вяра и всеотдайност са изградили този Божи дом.

Неврокопският митрополит Серафим благослови стотици миряни на храм „Св. Анна“ в Гърмен, разказа историята на празника и ни напомни да бъдем добри и да вярваме.