Държавна консолидационна компания вместо ремонти на язовирни стени започва строеж жилища в Благоевград и ресторант в Сандански
Държавната консолидационна компания /ДКК/, която преди 2 г. изненадващо получи от правителството 500 млн. лв. за спешен ремонт на около 400 язовира, но засега държи парите на влог, започва строеж на жилища в Благоевград и на ресторант в Сандански. Държавното ЕООД, чийто принципал е Министерството на икономиката, иска да построи 2 жилищни сгради вблагоевградската местност Пенков чифлик-Ш.39 в кв. „Струмско“. Преди 2 седмици тя е уведомила РИОСВ – Благоевград, че там разполага с поземлен имот с площ 2302 кв.м, който възнамерява да застрои. Още през март фирмата е взела информация от ВиК -Благоевград за съществуващите в района мрежи, от които е възможно да се осъществи водоснабдяване на имота и заустването на битовите отпадъчните води. И двата възможни варианта минават през селскостопански пътища. С електрозахранването и достъпа до имота проблеми няма – парцелът граничи с път, а електрозахранването ще се осъществи от електроразпределителната мрежа на квартала. Според РИОСВ не е необходимо провеждане на процедура по оценка за съвместимост по реда на Глава втора от Наредбата за околната среда.
Аналогично е положението и с мерака на държавната компания да си има ресторант в Сандански. За курортния град ДКК е подала уведомление за изготвяне на комплексен проект за инвестиционна инициатива, включващ сграда за общественообслужващи дейности, ниско свободно застрояване, и ресторант в два съседни новообразувани УПИ, всяко с площ от 367.66 кв.м. Въпросният комплексен проект за инвестиционна инициатива вече е разрешен със Заповед № 16/16.06.2020 г. на кмета на община Сандански.
В проекта липсват подробности за административната сграда, но ресторантът ще бъде в едноетажна масивна сграда, със застроена площ около 200 кв.м, а останалата част от имота ще бъде обособена за градина към ресторанта с капацитет около 90 места за посетители.
Планът не попада в границите на защитени територии и защитени зони от мрежата „Натура 2000“, така че и за санданската инвестиция ДКК има одобрение от РИОСВ.
Докато се занимава с новите си инвестиции в Благоевградска област, ДКК все пак е решила да направи нещо и по отношение на половината милиард, който получи от държавата за язовирите, затова е заложила в тазгодишната си дейност обследване, анализ и извършване на ремонтно-възстановителни дейности на язовирна стена „Сушица 000413“ и съоръженията към нея в гоцеделчевската местност Сушица. Той и яз. „Лялево дере” в Хаджидимово бяха двата най-опасни язовира в областта, включени в спешния списък за ремонт през 2018/2019 г.
Днес, 2 г. по-късно, ДКК тепърва планира да извърши ремонтно-възстановителни работи на язовирната стена, преливника, бързотока, енергогасителя, входна и изходна шахта, основен изпускател, корона, сух и мокър откос. Предвижда се още и почистване, укрепване и оформяне на коритото на реката след язовирната стена, изграждане на контролно-измервателна система, както и други прилежащи съпътстващи дейности.
Въпреки че документално ДКК е вписана в Търговския регистър през 2008 г., тя е една най-непрозрачните компании в България, която единствена от държавните фирми няма собствен сайт, не е задължена да обявява търгове по Закона за обществените поръчки, същевременно притежава десетки държавни фирми и имоти, а от 2010 г. трупа все повече и повече. Едноличен собственик е Министерството на икономиката, а разпоредител с имуществото – министърът на икономиката Емил Караниколов, чиято поискана от премиера Б. Борисов оставка ще се умува тази седмица.
Дружеството влезе в общественото полезрение на 13 юли 2018 г., когато с Решение № 495 на МС правителството отпусна половин милиард лева на Министерството на икономиката целево – парите били за ДКК, за да ремонтира с тях язовирите. За сравнение – целият бюджет на министерството за същата година беше 80 365 000 лв.
Чак през октомври 2018 г. се появи и списък с 354 язовира за спешен ремонт, изготвен от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, което прави по 1.4 млн. лв. за язовир. Въпросът защо точно ДКК трябва да ремонтира язовирите, след като с ангажименти към тях са още ДАМТН, „Напоителни системи“, „Язовири и каскади“, басейновите дирекции, Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и др., и до днес не е получил отговор.
Решението на МС за трансфера на 500 млн. лв. към ДКК стигна и до съда – обжалва го извънпарламентарното политическо обединение „Демократична България“ с мотив непрозрачност на харчовете, но със свое определение ВАС остави жалбата без разглеждане, защото жалбоподателят няма правен интерес.
Към настоящия момент ДКК е с предмет на дейност „придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества, придобиване, управление и продажба на облигации, отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на дружеството, както и всякаква друга производствена и търговска дейност, незабранена от закона“. Съветът на директорите е с членове Ясен Спасов, Красимир Тенев и Лъчезар Калбуров, а капиталът на дружеството е 891 млн. лв.
В портфолиото на компанията има десетки дружества и имоти, сред които компания за кисело мляко, бившето летище край Стара Загора, най-големите оръжейни държавни фирми като ВМЗ – Сопот, „Кинтекс и „Авионамс“, Националният институт за изследване на вино и спиртни напитки /НИИВСН/ и много др. Точно продажбата на сграда от НИИВСН през 2017 г. стана причина бившият служебен министър на икономиката Теодор Седларски да опита да смени цялото ръководство на ДКК, но не успя. В началото на тази година пък бившият омбудсман Мая Манолова, в качеството й на председател на гражданската платформа „Изправи се.БГ“ пусна жалба в съда срещу Министерството на икономиката и Държавната консолидационна компания за отказ да й предоставят информация за ремонтите на язовирите.
Любопитно е, че до момента ДКК беше свързана само с придобиване на имоти след прехвърляне към нея от страна на различните министерства, но не и със строителство на имоти, тоест бъдещите жилища в Благоевград и ресторантът в Сандански се явяват прощъпалникът й в този предприемачески бизнес.в.Струма