Държава, работодатели и синдикати не се разбраха за компенсациите 60:40. Спорът продължава и днес

След почти тричасово онлайн заседание социалните партньори не се споразумяха и си дадоха време за допълнителни консултации днес.

Те обсъждаха постановлението на правителството за мерките в подкрепа на бизнеса заради извънредното положение, въведено като превенция срещу коронавируса.

Мерките включват и предложение държавата да поеме 60% от заплатите на работниците в засегнатите според правителството сектори, работодателите да не ги съкращават, а да плащат 40 на сто.

Препъникамъни станаха критеиите за подбирането на фирмите и за плащането на осигуровките. И според синдикатите, и според работодателите критерий за фирма, коята ще получава помощи, не може да бъде заповедта на здравния министър Кирил Ананиев.

Не е справедливо според тях само на спрелите дейност в изпълнение на заповедта за се полагат компенсации.

Според работодателите неработеща фирма няма как да намери 40% от заплатите.

Дори и при комунизма не е можело да получаваш пари без да работиш, коментира пред БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Строгите мерки заради извънредното положение оказаха сериозен ефект върху бизнеса у нас, са изтъкнали работодателите.

В 48% от фирмите служителите се трудят на работните си места, а в 38% - дистанционно. 23% от компаниите пък са пуснали хората си в платен отпуск, сочи експресно проучване на Българската търговско промишлена палата (БТПП).

КНСБ подкрепя като цяло проекта на постановление на МС и анонсираните преди това над 1 млрд. лв. за финансиране на мярката "60/40".

Това се посочва по-рано в позиция на синдикалната организация. Мярката се прилага в повечето държави членки на ЕС, макар и в различни съотношения на държавната субсидия и собствено финансиране.

В този си вид потенциалът й е да осигури на над 535 хил. временно неработещи пълно трудово възнаграждение за 3 месеца, допълват от КНСБ. Според КНСБ този потенциал позволява разширяване обхвата на мярката в целия индустриален сектор, който също много силно е засегнат, макар и не пряко от въведения режим на извънредно положение, а от съпътстващите негативни пазарни ефекти.

Като критерий за достъп на фирмите от КНСБ предлагат да се използва - минимум 20 процента спад в продажбите на годишна база през месеца/или тримесечието, преди подаването на документите.

Друг вариант е използването на агрегиран показател от 5 претеглени индикатора (прилаган в ПМС 44 от 2009 г.). От синдиката недоумяват защо дейността на националните рехабилитационни болници не е включена в мярката, след като със Заповед от 16.03.2020 г. на Управителя на НЗОК незабавно се преустановява плановия прием на пациенти по клинични пътеки в областта на физикалната и рехабилитационна медицина.

Всички 13 национални рехабилитационни болници затварят врати, а тази икономическа дейност я няма в приложението към проекта на постановление, отбелязва пред БНР председателят на КНСБ Пламен Димитров.

Припомняме, че от КНСБ настояват да бъдат включени и дейностите: добивна промишленост (заети 19 500),

производство на кокс и рафинирани нефтопродукти (заети 1 600), производство на химични продукти (заети 13 250) ,

производство на лекарствени вещества и продукти (заети 8 000), производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива (заети 30 000),

Събиране, пречистване и доставяне на вода (заети 16 000),

събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води /заети 380/, пътнически железопътен транспорт, междуселищен (заети 25 000), Спомагателни дейности във въздушния транспорт (заети 4 500), Обработка на товари (3 000),

пощенски и куриерски услуги ( заети 19 000)

и други образователни дейности (заети 4 000).

Синдикатите смятат още , че в Постановлението трябва да се включи текст, който да регламентира случаите, когато работещите не са имали осигурителен доход през януари 2020 г. при същия работодател, или не са имали пълен работен месец поради други причини (болест, безработица, неплатен отпуск и пр.).

Ето защо в постановлението трябва да се уреди практиката и правомощията на Националния осигурителен институт в тези случаи, за да няма постоянни запитвания, които са налице от момента, в който беше анонсирана мярката, допълват от синдикалната организация.

От КНСБ предлагат за хората , които в януари нямат пълен работен месец компенсацията да се определя от Националния осигурителен институт, както следва: - за хората , които през януари имат осигурителен доход поне за един ден, на тази основа да се генерира месечен осигурителен доход; за тези, които през януари са получавали обезщетения от ДОО се взима предвид осигурителния доход, от който е изчислено обезщетението; за хората , които през януари са ползвали отпуск за отглеждане на малко дете, които са били в неплатен отпуск или нямат осигурителен доход при този работодател , да се взима предвид минималната работна заплата за страната.Епицентър