Двукатните къщи в Банско са като строените през XVIII век в Италия

• Тайни тунели и скривалища са градени за бягство при опасност
• Веляновата е най-красивата възрожденска къща у нас

История, традиции и модерност съчетава Банско – красивото градче в подножието на Пирин. В последните години се нареди до най-популярните зимни курорти в света, но все повече чужди и наши туристи го преоткриват и като място, впечатляващо с богатото си културно-историческо наследство. Възрожденският дух на Банско е запазен и до днес, а полъхът на миналото се усеща на всяка крачка. Градът е родно място на бележития български възрожденец Неофит Рилски. Родната му къща, строена през XVIII век, е културна ценност с национално значение и е превърната в музей.

На мястото, където пък е била родната къща на Паисий Хилендарски, през 2008 г. отвори врати Духовно-исторически център. Домът, в който е израснал великият поет на България и обичан син на Банско Никола Вапцаров, също е отворен за посещения и е основната сграда на Музейния комплекс в града. Там ще ви разкажат за възникването и цялата история на Банско до днес, а различните къщи музеи, които са съсредоточени в централната част, може да се обиколят за ден. Безспорно най-впечатляващи са калдъръмените улички и старинните къщи, всяка от които крие легенди за фамилията, която я е обитавала.

Градът се развива бързо и през XVIII век е сред най-богатите и най-значими центрове в югозападните български земи. Превръща се в икономическо средище с оживена търговска и занаятчийска дейност. Замогналите се търговски фамилии вдигат уникалните възрожденски къщи – крепости, запазени и до днес. Пригодени са за сигурност и отбрана на стопаните си, със сложно вътрешно разпределение, тайни коридори и скривалища. Има предположения, че планът на банската укрепена двукатна къща е донесен от Италия. На приземния етаж са месилникът, водникът, избата, оборът и други стопански помещения, дюкяни и занаятчийски работилници. Горният етаж е с жилищни помещения, като характерна е проходимостта от стая в стая, позволяваща бягство при евентуално нападение. В една стая се събирали жените, за да работят.

Основното жилищно помещение е огнището за приготвяне на храната, в средата е софрата, там е и големият одър за спане на цялата фамилия. Стените на банската къща са масивни, от камък, като външните достигат до 1,20 м дебелина.В тях са издълбани отвори, наричани бойници, служещи за стрелба при нападение. Прозорците са малки и защитени с железни решетки. Чардакът е ограден с красиво оформени детайли от парапет, а от него се излиза на “колибата”. Тя се среща единствено в банската къща и представлява открита дъсчена тераса, наклонена към двора и свързваща стопанските постройки с жилищните помещения.

Повечето възрожденски къщи са паметници на културата. Към Музейния комплекс, включващ 8 обекта, са Веляновата и Радоновата къща, които могат да се разгледат от туристи. Градът под Пирин е забележителен и с иконописната и дърворезбарска школа. В средата на XVIII век тук се оформя Банската художествена школа, прочута в цяла Централна Европа. За нея туристите могат да научат повече от постоянната изложба на “Банската художествена школа”. Няма как турист да обиколи Стария град и да не влезе в черквата “Света Троица” в центъра, един от символите на Банско. Освен че е една от най-посещаваните забележителности, храмът е един от най-големите в България. До построяването на катедралния храм в София “Св. Александър Невски”, тя е била най-голямата църква в страната и на Балканския полуостров.

Храм “Света Троица” вдигнат с даренията на 270 фамилии

Намира се в центъра на Банско и е една от най-посещаваните забележителности в града. Храмовият комплекс, едно от най-ярките достижения на българската култура от епохата на Възраждането, обединява църквата и камбанарията и е обявен за архитектурен паметник. Представлява трикорабна базилика и е построена през 1835 г. от местни майстори по инициатива на банския търговец Лазар Герман. На главния вход близо един до друг може да се видят християнски кръст и турски полумесец – символ на търпимостта между двете религии. Най-деен в изографисването е уста Велян Огнев. Той прави уникалния резбован иконостас, стенописи по колоните и купола, владишкия трон и амвона, 12-те колони, символизиращи 12-те апостоли. Художниците от фамилията Молерови изработват прекрасните големи иконостасни и малки целувателни икони, кръста на разпятието, престола.

Камбанарията в двора, висока 30 метра, е изградена през 1850 г. от уста Глигор Доюв. През 1866 г. на нея е монтиран часовник, изработен от самоукия майстор Тодор Хаджирадонов. Черквата е построена с помощта на 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители, а имотът – градина бил притежание на тогавашния кмет на града дядо Лазко (Лазар Герман), заможен банскалия. Освен че е ръководил изграждането, водил и тежки преговори с турците. Освен дарената градина от кмета наследник на Неофит Рилски е дарил мястото пред къщата си. Турските наредби разрешавали да се строят само малки църкви, и то в края на селището – там, където е имало манастир или оброчище.

Една нощ дядо Лазко донесъл кръст, икона и други църковни антики и ги заровил в средата на очертания парцел. Помолили стара жена да “сънува”, че в неговата градина има закопан кръст и икона. Повикали хора от турските власти и в тяхно присъствие разкопали посоченото от жената място и извадили заритото. След като дълго време не получавали разрешение за строеж, на валията на Солун се родил син и банскалии тръгнали с кмета да занесат богати дарове за бебето. Пашата ги приел и издал разрешение. През 1837 г. черквата “Света Троица” била осветена. Покривът се носи от 12 колони от вековни мури, символ на 12-те Христови ученици.

В духовния център “Свети Паисий Хилендарски” има копие на килията на светеца в Хилендарския манастир

Мемориалът на Отец Паисий отваря врати през 2008 г. Новопостроената сграда е на мястото, където е била родната къща на великия възрожденец, и пред нея е поставен гравиран камък, означаващ мястото, където се е родил през 1722 г.

С изграждането на центъра се реализира идеята за точно копие на килията в Хилендарския манастир в Атон, където Паисий пише “История славянобългарска” през 1762 г. – манифест и първопрограма на Българското възраждане.

в.24 часа