Двоен спад на необслужваните кредити за 5 години

Необслужваните заеми у нас намаляват двойно за последните близо 5 години. Това показват данни за дружествата, специализирани в кредитиране, на Българска народна банка (БНБ). През 2016 г. размерът на този вид кредити е над 430 млн. лв., докато тази година той спада под 190 млн. лв.

Според Наредба 9 на централната банка като необслужвано задължение у нас се смята такова, при което има просрочие за вноската от над 90 дни. Реално в Европейския съюз (ЕС)

- Реклама -

няма общо приета дефиниция

за „необслужван кредит“, затова всяка страна използва свой подход или метод да го определи.

Доста практики сочат като “необслужван” само кредит, по който липсва индикация за генериране на паричен поток в бъдеще. В този смисъл не всички кредити с просрочие над 90 дни биха попаднали под категорията „необслужвани” или „лоши”.

През 2016 г. размерът на този вид заеми се движи между 408-460 млн. лв. Към края на март 2016 г. показателят достига най-високото си ниво от 459.5 млн. лв. През последното тримесечие на годината сумата постепенно спада до 407.9 млн. лв., като тенденцията за намаляване се запазва в следващите години.

За 2017-а размерът е между 345-395 млн. лв., а на година по-късно показателят за пръв път пада под 300 млн. лв. Към края на юни 2018 г. необслужваните кредити са 278 млн. лв. Намаляването се запазва и в края на декември 2018 г., когато лошите заеми са 210.5 млн. лв. Същата година са отчетени рекордно високи спадове на показателя. През първото тримесечие той намалява с 11.8% за година, а до края на юни 2018 г. той е надолу с 29.7%. През останалата част на годината спадът е в размер на 38.5 на сто на годишна база.

През 2019 г. лошите заеми са под 200 млн. лв.

показват още данните на БНБ. Те са най-малко към края на септември 2019 г., когато са едва 194.7 млн. лв. Спадът може да се обясни с по-добрата финансова култура на българина, който се е научил да работи с бързи кредити и да ги погасява в рамките на месеци, когато става въпрос за малки суми. От друга страна, намалението се дължи на спестяването. Само за периода януари-юли 2020 г. депозитите на домакинствата нарастват с близо 2 млрд. лв. През януари спестяванията на домакинствата са 55.7 млрд. лв., докато в края на юли те са 57.4 млрд. лв. или с 1.7 млрд. лв. повече.

До края на март 2020 г. тенденцията за спад в кредитите продължава, като са отчетени 188.3 млн. лв. необлужвани заеми. За второто тримесечие на годината обаче е отчетен ръст, като лошите кредити вече са 215.2 млн. лв. или това са нива, близки до тези от 2018 г. Причина за това е пандемията, заради която много хора останаха без работа, с влошени финанси и се наложи отсрочване на задълженията.