Духът на Паисий Хилендарски държи Банско будно

Духовен център разказва за делото на Паисий Хилендарски, авторът на „История славянобългарска“, роден преди три века в Банско. 

В музея, където е била родната къща на Паисий, има копие на килията в Хилендарския манастир, както и на параклиса, носещ името на Св. Иван Рилски – небесния покровител и закрилник на България. Няколко къта разказват и за двамата братя на Паисий от Бановия род – Хаджи Вълчо и Лаврентий.

„Паисий Хилендарски е роден в Банско през 1722 г., в къща, намираща се на мястото където днес е изграден Духовно-историческият център, носещ името му. Родната му къща е унищожена точно преди 100 г., когато в Банско през 1922 г. избухва най-големият и опустошителен пожар в града“, разказва Никола Калинков, уредник в центъра.

Къщата се е намирала в т. нар. „Бановата“ махала на Банско, където братът на Паисий – хаджи Вълчо – богат търговец и дарител на Хилендарския и Зографски манастир, строи още няколко къщи. Има запазена скица на родната къща на автора на „История славянобългарска“, направена от учителя Ангел Балев.

На мястото на къщата на Паисий по-късно е поставен камък, който стои и до днес пред вратата на днешния музей.

Самият Паисий е от богат род на търговци на памук, той е най-малкият от тримата братя, истинското му име е Петър Банов, десетина години по-рано е роден Вълчо – богатият търговец, най-голям е Лаврентий, който е двадесетина години по-стар от Петър. И тримата са от Бановия род, един от най-старите в Банско. Екатерина, майката на тримата братя е от рода на владиците в Банско – Кундевия род. Братята й са служили в Рилския манастир.

Най-малкият Петър е получил вероятно образованието си в килийно училище в Банско, след което заминава за Светата Рилска обител, където е прекарал голяма част от живота си.

А самите порядки в обителта – пазител на духовността, книжнината и културата на българина, е описана подробно в историята му.

На 23-годишна възраст Петър заминава за Хилендарския манастир, където са замонашва и започва да носи името Паисий. Отива там при брат си Лазар-Лаврентий, който е игумен на манастира, където последва пътя на най-големия си брат.

Там започва да пише „Историята си“, започната в Хилендарския и завършена през 1762 г. в манастира Зограф. Остатъкът от живота си Паисий отдава на монашеството и историята си.

Смята си, че умира край днешния Асеновград през 1773 г.

В Духовно-историческия център може да се види възстановка на килията му, която пренася посетителите му столетия назад в миналото, за да усетят обстановката, при която Паисий е писал своята „История славянобългарска“. Над килията има копие на параклиса „Свети Иван Рилски“, намиращ се също в Хилендарския манастир. Килията и параклиса са се намирали в южното крило на манастира, възстановено със средства от средния и брат и богат търговец хаджи Вълчо.

А за самата му история може да се каже, че има огромно значение, даваща началото на българското Възраждане. /БГНЕС, снимка:Инфомрежа