Доносите, картончетата и документите за вербовка в ДС на Кеворк Кеворкян

11 Октомври 2014 | 03:09
0 коментара
Общество

Официално! Доносите на Кеворк Таквор Кеворкян – агент Димитър, съхранени в архива на Комисията по досиетата, съобщава ПИК.

 

 

Документите са декласифицирани и снабдени с печат „Вярно с оригинала”, както и с подпис на шефа на комисията Евтим Костадинов. Комисията ни ги предостави на 8 октомври тази година.

 

 

Всъщност трябва да поясним, че досието на Кеворкян е унищожено напълно умишлено непосредствено след падането на комунизма – през юли 1990 г. със специално писмо, подписано от зам.-директора на полицията подполковник Чавдар Петков.

 

 

Въпреки това доноси на Кеворкян са открити в досиетата на жертвите му. Такъв е, например, случаят с досието на неговия колега от „Всяка неделя” Димитри Иванов.

 

 

ПИК публикува прословутото писмо на Чавдар Петков за унищожаването на папката на Кеворкян за първи път.

 

 

 

 

 

 

„Моля нареждането ви да бъдат заличени от всички картотеки на МВР данните за следните агенти, които са били на ръководство на отделение 05, отдел 01, при бившето Шесто управление – ДС”, пише Петков до началника на служба „Информация и архив” на МВР.

 

 

Следва списък на агентите, които трябва да бъдат заличени. Интересното е, че само срещу „Димитър” на ръка е добавено – „ДЕЙСТВАЩ”.

 

 

Ето и мотивировката на Чавдар Петков да иска заличаването на данните:

 

 

„Посочените по-горе агенти са носители на оперативна информация с особена важност, част от тях за изпълнявали задачи зад граница…”

 

 

Датата е 12 юли 1990 г., документът е снабден с гриф „Строго секретно”.

 

 

Публикуваме за първи път и картончето за вербовката на Кеворк Кеворкян. Срещу дата на вербовка е записано 11 ноември 1973 г. Личното му дело е №35235, ръководещият го офицер първоначално е капитан Георги Георгиев, после на ръка е добавено „Цв. Цветков”, а накрая – Цв. Бузовски.

 

 

Датата на раждане на „Димитър” е 11 септември 1944 г. Националността – арменец. Политическата принадлежност – ДКМС, сега безпартиен. Месторабота – Българска телевизия. Владее езици – арменски.

 

 

Основа на вербовката – „ИДЕЙНА”.

 

 

 

 

За първи път читателят се запознава и със страницата от регистрационния дневник на ДС, където присъства „Димитър”. Там пак е посочен номерът на личното му дело 35235.

 

 

 

 

Малкото съхранени и спасени за историята доноси на Кеворк Таквор Кеворкян са насочени срещу неговия колега и приятел от „Всяка неделя” Димитри Иванов, писателя Дончо Цончев и легендарната журналистка от радио „Свободна Европа” Румяна Узунова.

 

 

Всъщност, както ще разберете от безпрецедентните доноси срещу нея, именно Кеворкян спъва кариерното развитие на Узунова в българската телевизия и охулва името й пред комунистическите власти.

 

 

Къде са останалите доноси на агента?

 

 

През годините документи, за които се твърди, че са писани от него, са излизали във вестниците „Репортер 7”, „Уикенд” и „Галерия”. Те са насочени срещу художника Борис Димовски, Радой Ралин, Светлин Русев и други интелектуалци. ПИК обаче няма да ги публикува, защото те не присъстват официално в папката на Кеворкян в Комисията по досиетата и засега тяхната автентичност не може да бъде валидирана.

 

 

В няколко материала, с известна доза омерзение, ще публикуваме само официално предоставените ни от Комисията по досиетата агентурни сведения на Кеворкян.

 

 

Започваме с доноса му срещу неговия партньор във „Всяка неделя” Димитри Иванов. Както ще разберете от документа, главната причина агентът да напише сведението е, че по това време – октомври 1979 г., ръководството на телевизията обмисля варианта Димитри Иванов да стане съводещ на „Всяка неделя” заедно със самия Кеворкян.Агентът впряга всичките си сили, за да предотврати „опасността”.

 

 

Сведението е от 9 октомври 1979 г. и е с гриф „Строго секретно”. Прието е от водещия офицер – капитан Георги Георгиев, в явочна квартира „Манастир”.

 

 

 

 

 

Препис!

 

 

 

 

СТРОГО СЕКРЕТНО!

 

 

УПРАВЛЕНИЕ 06 ДС ОТДЕЛ 01,ОТДЕЛ.03

 

 

 

 

Рег. № 10380        Екз. № 2

 

 

София, 10.X.1979

 

 

СЪОБЩАВА: аг. "Димитър" ПРИЕЛ: кап. Г.Георгиев

 

 

На 9.10.79 г. в Я/К  "Манастир"

 

 

СВЕДЕНИЕ

 

 

 

 

За Димитри Иванов

 

 

ДИ се отличава с крайна въздържаност, много рядко може да се чуе да изкаже мнение по някой спорен въпрос. Ако това се случи ДИ си служи с неясни становища, с аналогии в миналото, с примери от чуждата практика. Оставя впечатление, че е премислено предпазлив, че се пази от евентуална провокация.

 

 

Много рядко, и то пиян, е изказвал категорично мнение. Тогава проличава, че всъщност е доста разочарован от отношението към самия него, от неоснователните предимства, които получават неговите колеги, от редица страни на действителността. Така например пред източника е изказвал крайни мнения и оценки за българщината изобщо: Веднъж е посочил гръцкия си произход и си е позволил неласкави и обидни разсъждения за българския народ, позовавайки се на някои исторически съчинения на византийски автори и чужди пътешественици по наши земи. Има съзнание за собствените си качества, но не го демонстрира. Изглежда предпочита да не прави впечатление.

 

 

Изобщо не реагира, поне външно, когато бъде за­сегнат по някакъв начин. Дори когато е бил в критична си­туация не си е позволил да реагира спонтанно. Например - когато беше освободен от БТА, дълго време той се колебае­ше дали да премине на работа в телевизията, но ген.дирек­тор на БТА не го освобождаваше от работа. След внезапното за мнозина назначаване па Петър Кожухаров, когато практи­чески ДИ беше уточнил условията на преминаването си в те­левизията, той бе освободен от Лозан Стрелков, а Кожуха­ров отказа да го назначи. По това време ДИ се е намирал на почивка в Пампорово и е очаквал, по собствените му ду­ми, да изтече срокът на предупреждение за напускане на БТА.

 

 

В БТА е бил ценен, но беше известен конфликтът му с Кожухаров. Ако не беше активното вмешателство на Пет­ко Димитров, който беше поел ангажимент към ДИ, той изоб­що нямаше да бъде назначен /говори се, че е назначен по чл. 64 в редакция "Реклама" на БТ/.

 

 

Според първоначалната идея в телевизията ДИ трябваше да обслужва един "пиратски” /тоест нерегламенти­ран официално/ телекс, което щеше да даде възможност на телевизията да не изчаква новините от БТА и практически да се превърне в независим източник на информация.

 

 

Идеята е била на ДИ и е твърде характерна за не­говия маниер на работа - самостоятелност от вътрешните "сковаващи” източници на информация, по-голямо доверие във външните източници.

 

 

Този маниер на работа е съпроводен с редица опас­ности, една от които е обективистичното тълкуване на поли­тическите факти. Към това ДИ има известна склонност.

 

 

За известно време по подобен начин са били подгот­вяни новините в новата програма "Всяка неделя". ДИ е про­слушвал по време на ефира новините от ББС и незабавно ги е адаптирал за телевизионния зрител. Тази адаптация е обаче крайно индивидуална и при това неконтролируема и поради това очевидно недопустима. Освен това, една новина, получена от външен източник и излъчена самостоятелно, без да е поставена в съответния вътрешен пропаганден и информа­ционен контекст, крие сериозни опасности. Тя може да про­тивопостави едно информационно средство на друго, едно тълкуване на политическите факти - на официалното.

 

 

Нещо подобно се е получило с новината за освобож­даването на град Пном Пен: ДИ е чул тази новина от ББС и я сервирал незабавно в ефира, без да изчака официалното й потвърждаване от БТА, което вече би означавало официално регламентиране на информационната тенденция.

 

 

ДИ не се ползува със сериозен престиж в средата на журналистите - международници. Това е израз на едно особено противоречие.

 

 

Той безспорно е добре подготвен професионално; владее професионално френски, английски и руски, ползува и гръцки. Има широка информация.

 

 

Но личният му професионален маниер на работа го поставя в конфликт с популярните разбирания за политичес­ката журналистика.

 

 

Официалната политическа журналистика му изглежда твърде догматична. Той предпочита в работата си повече аналогията с факти от миналото, подтекста, алюзията, играта с думите. Не е привърженик на ясните оценки -  те му изглеждат твърде праволинейни, догматични.

 

 

Този маниер на работа не е подходящ в редица случаи, когато е необходимо да се изрази едно категорично и недвусмислено мнение и една ясна позиция. Сякаш ДИ не желае да се обвърже с такава позиция. Той предпочита по-скоро да остане неясен за зрителя, отколкото да се идентифицира с  официалното мнение.

 

 

Неговите ’’Срещи с историята” са в повечето слу­чаи остроумни, артистични, наситени с информация. Но тях­ната идеологическа и политическа ефективност не е особено голяма. Те са извън контекста на съвременната ни полити­ческа журналистика, една тема, поднесена от ДИ, може вед­нага след това да бъде разработена от журналист - международник в традиционния вариант и зрителят няма да забе­лежи, че тя е била използвана два пъти. Тази ниска сте­пен на идеологическа ефективност е била констатирана от П.Кожухаров многократно. Той е посочвал обективистичния характер на коментарите на ДИ.

 

 

Повечето от тези коментари всъщност са вече по един път излъчвани, в друг вариант, в предишните години по телевизията. Тогава обаче те са били поставяни в ед­но по-друго обкръжение - тогава ’’Срещи с историята” е била рубрика, в която се е търсил по-скоро културно- историческият аспект на политиката, нейната философия.

 

 

Сега "Срещи с историята” все повече се нагърбват с официални пропагандни функции и поради това неефикас­ния метод на ДИ става още по-очевиден.

 

 

При това ръководството на дирекция "Информация” не винаги е в състояние да контролира коментарите от тази рубрика.

 

 

Твърди се, че има предложение от Иван Славков да бъде утвърден за трети водещ програмата “Всяка не­деля“ и да поеме /по всяка вероятност/ политическата й част. Може би по този начин той ще бъде по-категорично противо­поставен на П. Кожухаров.

 

 

Живее доста затворен живот, поддържа контакт с малко хора. Известно е, че е в интимни отношения с журна­листката Вера Ганчева. Тези отношения не са прикривани особено старателно от двамата.

 

 

Нещо особено съществено за професионалния почерк на ДИ: ако бъде лишен от източниците на информация и архи­вите, които ползува, той до голяма степен изобщо ще бъде лишен от професионален почерк. Основното му умение е да тълкува и коментира чужда позиция, да "превежда”, да прави публична тази позиция. Подобен маниер очевидно трябва да бъде сериозно контролиран, защото в най-добрия случай може да се превърне в нежелан източник на информация.

 

 

 “Димитър"

 

 

ВЕРНО!

 

 

СПРАВКА:

 

 

1.  Димитър Иванов, журналист, на работа в БТ, член на БКП.

 

 

2. Петко Димитров - директор и Бълг.телевизия, член на БКП.

 

 

3. Петър Кожухаров, директор в Българска теле­визия, член на БКП.

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:.

 

 

Сведението е взето по искане от отделение 01 във връзка с изучаването на Димитър Иванов.

 

 

Агентът изрази опасение, че може да бъде разконспириран при евентуални допълнителни проверки на някои от съобщените данни - така например случая с '’пиратския” те­лекс бил известен само на съвсем ограничен кръг хора, съ­щото било и с предложението Димитър Иванов да стане трети водещ на "Всяка неделя" и пр.

 

 

Нап. в .2 екз.                                                                                                                                      Капитан /Г.Георгиев/

 

 

№ 1 — 35235

 

 

№ 2 - 06,01,03

 

 

Изп. Георгиев

 

 

Нап. Цветанска – 10652

 

 

9.10.79 г.

Добавете Вашия коментар

TOP