Доклад на АДФИ за хонорарите на Лена Бориславова от ББР е пратен в прокуратурата

Стефан Антонов

"Гласове"

Договорът на Българска банка за развитие с адвокатската кантора, „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“, където работи Лена Бориславова преди влизането си в политиката, е в ущърб на банката, твърди доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

По информация на „Гласове“ агенцията вече го е пратила на прокуратурата да разследва длъжностни престъпления, които според инспекторите са налице от страна на ръководството на банката, което е допуснало да се ощети материалният интерес на финансовата институция.

Предмет на инспекцията е самият договор, неговият предмет, изплатените възнаграждения и получените насреща услуги. Контрактът се сключва от ББР и управляващ съдружник, но Лена Бориславова е определена да движи делата на банката в адвокатската фирма. По публично оповестена информация, правната фирма е получавала близо 7000 евро месечно от финансовата институция.

Държавната банка има собствен правен отдел, който се грижи за стандартните кредитни и гаранционни споразумения, отношенията със служители и всички останали рутинни дела. В същото време ББР прибягва до услугите на външни кантори, когато подготвя международни облигационни емисии, защото те имат опит в съставянето на инвестиционни проспекти и техническата подготовка на емисиите.

Според доклада обаче ползите, възникнали за ББР от договора с кантората, на Лена Бориславова, значително изостават спрямо платените средства. Констатирани са дни, в които бъдещият шеф на кабинета на премиера Кирил Петков и бъдещ депутат не се появява в банката, съдейки по отчитането на картата й при влизане, както и очевидно фиктивни регистрации, при които излизането става дни след влизането, което предполага или адвокатът да е прекарвал дни в банката, или да се чекирал произволно.

Твърденията в доклада на АДФИ са сигнал за нарушения, които далеч не са най-големите безобразия, ставали в Българска банка за развитие. Те обаче потвърждават апетитите на бъдещата (към онзи момент) власт да създава бизнес на приближени структури, както и да осигуряват високи доходи на хора, на които разчитат, а впоследствие и се вливат и в редиците им. От своя страна ББР така и не се превърна в класическа банка за развитие, въпреки, че Продължаваме промяната сформираха две правителства за три години и постоянно я използваха като дъвка в предизборните си платформи.

Прокуратурата вече проверяваше договора на ББР и адвокатската кантора, тъй като новото ръководство на ББР, което именно Кирил Петков назначава в качеството си на служебен министър на икономиката, го е подписало във време, когато новите директори още не са били встъпили в длъжност. Така те са нямали право да представляват легално банката, но въпреки това ангажиментът е породил разходи за финансовата институция. Самият Кирил Петков пробва да ускори процедурата по назначаването на директори и надзорници на ББР, като опитва да внесе имената им за одобрение от БНБ, преди още да стане министър и формално банката да му бъде поверена като отговорност.

Когато Кирил Петков беше служебен министър на икономиката изпълнителен директор на ББР стана Цанко Арабаджиев, за когото е известно, че преди това е уволнен от друга банка за несправяне със служебните задължения. Той е обжалвал решението пред две съдебни инстанции, но те потвърждават уволнението му. След влизането му в ББР следват няколко месеца, в които банката отпуска точно един заем и дейността ѝ практически замръзва. Заради преоценка на отпуснати преди това кредити и гаранции се заделят провизии и банката начислява загуба за 339 млн. лв.

През цялото време, когато ББР се управлява от фаворитите на ПП, те избягват въпроси за концентрацията на кредитните портфейли в проекти за ВЕИ и постоянно напомнят за лошото управление на банката при ръководството назначено от Лъчезар Борисов – последният икономически министър на ГЕРБ. Опитът да се сложи ред в банката частично успява през 2023 година когато главен изпълнителен директор става Илия Караниколов.

Продължаваме промяната обаче саботират връщането на един от най-успешните управленски екипи на банката, твърдейки, че с номинацията на въпросните личности щяло да се възстанови влиянието на Делян Пеевски, а Цанко Арабаджиев запазва поста си като обикновен член на управителния съвет и изпълнителен директор.