Дойде време да се приеме законодателно решение за личен фалит – българските домакинства продължават да се задъхват под тежестта на необслужвани и невъзможни за обслужване заеми. Едновременно с това, финансиращите институции също изпитват сериозни затруднения в изчистване на портфейлите си от „лоши кредити”, коментира финансовият експерт Десислав Данов.

Днес проблемът беше обсъден на кръгла маса - „Личен фалит и предлаганите промени на Директива 2012/30/ЕС”, в която участва и омбудсманът Мая Манолова.

Брутните необслужвани кредити са 12.1% от всички отпуснати заеми и аванси, което е три пъти повече от средното ниво за ЕС ‐ 4.6%, показва работен доклад на Европейската комисия, разпространен в края на миналата седмица. При лошите заеми в частния сектор положението е още по‐тревожно. България е трета ‐ с 19.2%,  изпреварена само от Гърция и Кипър.

Възможно решение на този проблем е приемането в спешен порядък на законодателство, което въз основа на балансиран подход между интересите на кредитори и длъжници, да позволи финансовата система да бъде „отпушена” и да се даде възможност за минимизиране на катастрофалните социални последици от съществуващата до момента ситуация.

В Директивата на ЕС, която в момента се одобрява от европейските държави-членки, изрично е записано, че би било добре да се приемат законодателни промени в областта на личния фалит. Тя третира основно фалита на фирми, но в нея се казва, че същото може и е добре да се приложи и за физическите лица.

На базата на точно тази Директива е препоръчително България да приеме закон за фалит на физическите лица. Въпросът е дали има воля за това, защото заедно с Румъния сме последните европейски страни, в които този въпрос все още не е уреден.

Директивата препоръчва да се приемат в националните законодателства на отделните държави мерки, в които акцентът е върху реинтеграцията на длъжниците. Изключително важно за обществото тези хора отново да получат шанс отново да влязат в стопанския оборот. Докато подходът досега в България е наказателен. От една страна длъжникът се третира почти като престъпник, а от друга страна е налице даже един вид стигматизация. Той търпи изключително негативни последици от това, че е длъжник и че не е успял да си върне дълговете.

Има редица примери как може да се реши този проблем. Например, във Великобритания можеш да фалираш като подадеш дистанционно документи, която услуга струва около 600 паунда и парите могат да се платят разсрочено. Самата процедура отнема около година и след този период ти си освободен от задълженията си. Опасността от вечния длъжник е, че той няма друго спасение, освен да влезе в сивата и дори черната икономика.

В България имаш ли проблеми с банки, финансови институции и най-общо – кредитори, единственото решение е влизането в сивата икономика, а в един момент дори да емигрираш от страната. Законодателството в момента стимулира емиграцията на работна сила, на онези българи, които имат финансови проблеми, извън страната.

Директивата е опит да се хармонизира законодателството на европейско ниво, но всяка държава-членка на ЕС има собствени правила за фалит на физическите лица. Решенията са в доста широк диапазон – във Великобритания всичко е облекчено и е в полза на длъжника, докато в Германия и в Ирландия съдебното производство може да се влачи 6-8 години, докато длъжниците не бъдат изстискани откъм средства максимално. Въпросът е, че в момента имаме основа – Директива 2012/30/ЕС и сега трябва да се подходи разумно, а не да се затлачва проблема със създаването на работни групи по въпроса – сигурен начин нищо да не се получи накрая.

Според Десислав Данов по-добре е направо да се пристъпи към законопроект с облекчен вариант за длъжниците. Проучвания също има и то не малко по въпроса – и от тях вече няма нужда, защото проблемът е пределно ясен. Цялата работа е да се вземе най-доброто работещо законодателно решение от друга европейска страна и да се адаптира към българската действителност. И това да стане максимално бързо.