- Доц. Стойчев, защо според вас бившият полицай Венцислав Караджов, осъден на доживотен затвор за убийство на родителите му, се барикадира и опита да се самоубие?

- Това мога да го разглеждам като защитна реакция, защото той през цялото време пледира, че е невинен, въпреки че всички доказателства сочат противното. Караджов изпитва голямо чувство на вина и трябва да намери компенсаторен механизъм, с който да покаже на другите и на себе си, че не е чак толкова виновен.

 

Бившият полицай Венцислав Караджов се барикадира, след като разбра, че влиза до живот в затвора

Трафикнюз

 

Този демонстративен опит за самоубийство може да се приеме като търсене на внимание към неговата версия, а също така и да вземе позиция, че е едва ли не е несправедливо обвинен. От друга страна, фактът, че се беше барикадирал в къщата, където е извършил двойното убийство на майка му и баща му, говори, че още не е преодолял травмата и стреса, които е преживял при престъплението. Даже в контекста на следите, които бяха оставени на местопрестъплението, те ясно говореха за промяна в поведението на извършителя – от организиран към неорганизиран тип.

- В какъв смисъл?

- Планирал е нещата, а след като е извършил убийствата, е изгубил контрол. Обикновено извършители, които са силно свързани с жертвите, губят самообладание. Колкото и да са планирали нещата, допускат грешки.

- Какъв беше основният мотив на Караджов да убие родителите си? Само къщата ли?

- Основният мотив е свързан със спор за имота – кой го е построил и кой може да го ползва, а това е безсмислено, тъй като той е единствен син и наследник респективно.

Вече там се задълбочават нещата заради присъствието и на жена му в тази схема. Доколкото си спомням, трябвало да прехвърлят и на нея част от къщата. Тук може да се търси в модела му на поведение и друго.

Той загуби дела от майка си и баща си и тогава приведе плана си в действие. След произнасяне на последната съдебна инстанция той прави пак такъв опит по някакъв начин да се оневини. От гледна точка на психологията на типажа той е доста сериозен егоцентрик и не го интересуват преживяванията на другите. Има психопатна структура, което означава, че в поведението си винаги се чувства прав, че от него трябва да зависи всичко.

- По разкази на неговата адвокатка е опитал да се обеси на кабел, но не е успял, защото се е скъсал. Реално обаче според вас Караджов искал ли е да се обеси?

- Според мен е демонстративно. Хората, които наистина искат да се самоубият, просто го правят.

- Защо плаши тогава, че ще го направи? Пък и кабел използва?

- И аз това се чудех! Пак да повторя - който иска да се самоубие, го прави, а не заплашва предварително. Обикновено заплашват психически нестабилни хора, които искат да постигнат някаква цел, обичайно е користна, егоистична. А за кабела не мога да кажа, при положение че има пистолет и е можел да се гръмне с него. Сега разбирате ли?

- Да. Само демонстрация?

- Хората, които правят демонстративни опити за самоубийство, статистиката сочи, че го правят от егоцентрични и нарцистични подбуди, за да докажат и да поддържат фалшив образ, а и да привлекат внимание.

- Каква е прогнозата ви като специалист – дали бившият полицай ще продължи да прави демонстрации и в затвора? Все пак е осъден на затвор до края на живота си.

- Едва ли ще прави опити да се самоубива, даже ми се струва, че може да стане и тартор. Има качествата за това. Всичките му действия са свързани с желанието да поддържа фалшив образ на невинен. Нали знаете, че като влязат подобни хора в затвора, се изкарват най-невинни.

- Преди няколко дни малкия Сашко от Перник отново изчезна, но бе открит само за час. Какво трябва да се направи, за да не се случват подобни рискови ситуации, как трябва да се действа с детето?

- Мисля, че това е изцяло ангажимент на баща му и близките му. Аутистите, и то хиперактивните като Сашко, имат желание да преодоляват разстояния, да бъдат ангажирани с физически дейности и това им доставя удоволствие.

Не е необходимо някой да ги съпътства. Те не си дават сметка, че се губят, нямат страх, не се страхуват, че остават сами в гората. В такива случаи трябва да се вземат организационни мерки. А на въпроса как се работи с такива деца – трудно, защото при тях проблемът е невъзможността да бъдат дълго време концентрирани и да имат устойчивост на вниманието.

- Третият случай, който разтърси обществото и продължава да стои във фокуса на събитията, е убийството на Пейо Пеев. Обвинени са майката дипломат Красимира Трифонова и дъщеря й Габриела. Какъв психологически тип са тези жени?

- Това са жени, които реализират агресивен феминизъм, но преди всичко е свързано с травматични преживявания в миналото им. Особено извършителите на убийство - имат травматично преживяване в детството, което може да не бъде само физическо, но и психическо. Обикновено тези, които стигат до убийства, се формират в непълни и нефункциониращи семейства, в непълноценна семейна среда.

 

Красимира и Габриела са обвинени в убийството на Пейо Пеев

Бойко Кичуков

 

В тези случаи майките изземат функциите на бащата, защото той е слаб. В този случай бабата е сама, мъжа й го няма, след това е майката, а накрая вече младата жена, която също по някакъв начин възприема мъжете само като донори.

Мъжете са стигматизирани като фигури, които не представляват особена ценност и могат само да бъдат използвани. Това е моделът на жени, които са пострадали от мъже, имали са дълбоки разочарования, били са отхвърляни или пък са инвестирали големи очаквания и чувства към някого, пък той ги е отхвърлил. Така се формира този модел на мъжемразство.

- Много деца растат в агресивна среда, а може би всяка втора жена е била отхвърляна по някакъв начин. Това означава ли, че е убийца или има нещо повече?

- Не, разбира се. Тук говорим за много по-сериозни травми, нанесени на жените, за да стигнат дотам – както в миналото им в домашна брутална среда с насилие, така и за грубо отхвърляне и почти гавра с тях от страна на другия пол.

Специално двете задържани жени са нарцистично увредени, смятат, че са по-висока класа от другите, че на тях всичко им е позволено. И когато се комбинират травматичен опит, който води до желание за отмъщение и се мотивира от свръхамбициозност, и фалшив образ на грандиозност, може да се стигне до такива изстъпления. Ако си травмиран като малък от близките си, ти не можеш да реагираш по никакъв начин срещу авторитетите.

Но напрежението, ядът, злобата се трупат. В по-зряла възраст компенсаторно тези неприятни чувства се прехвърлят върху други хора, които ги виктимизираш. Ако се разрови миналото на майката, може да се намерят подобни епизоди на разочарования във връзките с мъжете.

- Красимира и Габриела според обвинението са удушили Пейо, а се чуват и версии, че са го тровили преди това по модела на Борджиите. Защо са избрали този начин?

- Според мен те са го привели в безпомощно състояние преди това. Не ми се струва вероятно две жени, па макар и зли, да успеят да удушат мъж. В случая става дума за организирано престъпление, накрая карат трупа на Витоша, опитват да го палят, но поради емоционалната връзка оставят следи, които водят към тях.

Най-вероятно майката е властната фигура, която доминира и насочва поведението на дъщеря си. Обикновено интелигентните насилници са умели манипулатори и добре могат да прикриват истинските си намерения, успяват да впримчат жертвите си.

- Кое ви направи впечатление в този случай?

- Това за мен е първият случай, в който обвинен за убийство бива пуснат под домашен арест. Това е прецедент според мен в правораздаването у нас. Ако беше мъж, дали щяха да го пуснат, защото е имал някакви преживявания? Според мен не.

И децата не би трябвало да се отглеждат от тази жена, тъй като тя има сериозни психични проблеми. Това ако е в друга държава, отдавна да са взели по-крути мерки. Другото, което е ново в този тип престъпление, е, че две жени убиват мъж, който е баща на детето на дъщерята и той не е нито пройдоха, нито криминално проявен, нито пияница и семеен насилник. Имах случай, при който една жена с много добър аптекарски бизнес поръча убийството на мъжа си, защото той й профукваше парите по хазарт и други забавления. Знаете, че отровата е специализацията на жените.

- Вие дълги години бяхте директор на Института по психология на МВР, сега преподавате в Академията на МВР. Как според вас се отрази скандалът с Живко Коцев, Бойко Рашков, пудела и пачките върху служителите?

- Този скандал оказа влияние не само върху служителите, а и върху всички, които са били съпричастни към МВР. Обикновено много полицаи се идентифицират с фигурата на висшестоящите в министерството, особено с фигурата на главния секретар.

Това беше тежък имиджов удар и в индивидуален, и в институционален план. В този скандал всеки има версия, но щетата не може да бъде отречена. А на въпроса как да се преодолее - трябва да мине време и да се изясни случаят в прокуратурата и съда, да се знае кой какво е направил.

- Защо хората се занимаваха повече като че ли с кучето и пачките?

- Защото тези неща са много удобни за предъвкване в ежедневните разговори. Много по-лесно е да коментираш куче и пачки, отколкото по-сериозните въпроси. Това е може би една крайна фаза на криза, която тлее от доста години. Трябва да се променят много неща. Първото засяга подбора на кадрите. Хората трябва да се подбират по определени критерии.

- В 21-ви век може ли да се подбират полицаи по стандарти отпреди 50-60 години?

- Според мен трябва да се възстанови повторното психологично изследване или т.нар. реподбор. Не може да влагаш толкова обучение в персонала на МВР и след това да нямаш никакви последващи проверки как се развиват личностите на тези хора, имат ли изменения, забежки или дали продължават да имат професионален интегритет. Преди години имаше идея да минават на детектор на лъжата всички, които искат да стават началници и участват в конкурси.

От ДАНС ни помогнаха с техни материали, тъй като знаете и вие, че при тях се ползва детекторът за подбор и по-нататъшна проверка. Но хора от МВР казаха тогава, че това е нарушение на човешките права.

- Детекторът на лъжата нарушава правата?

- Да. Това е нонсенс, при положение че никой не е казал, че влязъл веднъж в МВР, трябва да се пенсионираш там и да станеш непременно началник. Никъде не е казано и че като се явиш на конкурс, трябва да го спечелиш.

В МВР за всеки се знае всичко. Не може някой, който е коментиран, да бъде издиган или пък обратно – да се търси цаката на някого. Що се отнася до мотивацията на полицаите, тя не е даденост, а се гради.

В началото може да е голяма, но след това да спадне. Може да повлияе дори материалната база. Давам пример с Академията на МВР. Чисто материално в сравнение със сержантските училища е добра, има полигон, ремонтира се, ще стане много хубаво. Но в училищата има проблем. Хора ми казват, че като отидат там след спечелен конкурс, виждат какво е и напускат веднага.

- Какви са студентите ви в момента, те са вече съвсем друго поколение – родено с телефона и лаптопа в ръка, със социалните медии са на „ти“?

- Курсантите са много мотивирани. Новите са по-различни наистина. Поколението преди тях беше малко по-самодисциплинирано, а на тези им трябва малко повече време, за да разберат, че има определени граници на поведението. В крайна сметка са студенти, които са подбирани, преборили са се 5-10 човека за мястото си.

 

Курсантите в Академията на МВР се борят за едно място с още 5-6 кандидати

АМВР

 

Това също е важен критерий. Не са като в някои вузове - записали се и завършили без проблеми. Тук наистина ти заверяват семестъра, ако не присъстваш, те махат. Това самодисциплинира.

Това е той:

Роден е на 18 декември 1959 г. в Пловдив

Завършва психология в Софийския университет

От 1992 до 1997 г. е психолог в Института по психология на МВР.

Между 1997 и 1998 г. е научен сътрудник I степен. В периода

1998 – 2009 г. е началник на сектор в института. Между 2009 и

2013 г. е директор на Института по психология на МВР

От 2014 до 2016 г. е заместник-ректор на АМВР. От 2016 г. до

декември 2019 г. е ректор на Академията на МВР

Чете лекции в Академията на МВР и СУ „Св. Климент Охридски“

Виктория Пенкова