Доц. Ангел Кунчев разкри най-голямата мистерия за коронавируса

В момента антиваксърските движения са притихнали, защото виждат, че цялото човечество се надява на ваксина. В България никой не може да каже кога ще е пикът, това е голямата неизвестна. Това каза доц. д-р Ангел Кунчев. Кой е той? Роден е на 19 октомври 1959 г. През 1985 г. завършва Медицинския институт в Пловдив.

От 1986 г. работи в отдел “Противоепидемичен контрол” към ХЕИ в Хасково. От 2001 г. е в отдел “Противоепидемичен контрол” в здравното министерство. От 2008 г. оглавява “Надзор на заразните болести” към Министерство на здравеопазването (МЗ). Ето какво още каза доц. Кунчев в интервю за в. Монитор: – Доц. Кунчев, започна постепенното възобновяване на женските консултации и имунизационния календар. Има ли опасност при условие, че децата няма да се тестват за коронавирус? – Родителите не бива да се притесняват, че започваме изпълняването на имунизационния календар в сегашната ситуация. Няма и смисъл децата да се тестват за коронавирус. Ако всичко се изпълнява така, както сме препоръчали на личните лекари, всичко ще мине без проблем. За целта имунизирането трябва да се извършва в определен ден от седмицата, за да няма струпване на деца.

Тогава не трябва да се приемат други пациенти, така няма да има смесване на потоци и рискът е минимален. За да се имунизира детето обаче, то не бива да има никакви симптоми за дадено заболяване или настинка, не става дума само за COVID-19. В противен случай имунизацията може да се отложи при преценка на личния лекар. Но при всички останали ваксини, които са пропуснати през предишните два месеца, може да започне постепенно наваксване. Разбира се, ако има добра организация от джипито. Така че лекарят трябва да прозвъни и да даде часове, за да няма струпване на майки и родители пред кабинетите. Тук не говорим изобщо за други пациенти. – Какво бихте посъветвали майките, какво да споделят с лекарите? – Нека майките да споделят всичко, което ги притеснява за състоянието на децата им. Ако имат данни за контакти на семейството с доказано болен, тогава личният лекар може да поиска допълнително изследване, за да е сигурен, че всичко е наред. Но така или иначе имунизациите се правят след лекарски преглед и ако има най-малко съмнение, поставянето на ваксината може да се отложи до три месеца. Не е фатално обаче за никого. Там, където няма широко разпространение, няма никакъв проблем календарът да се изпълнява. Знаете, че дори има цели области, където няма нито един случай на заразен с коронавирус. Така че нека да не трупаме неимунния контингент. – Смятате ли, че антиваксърската вълна ще намалее, наблюдавате ли такава тенденция вече? – Имайки предвид най-крайните форми на тези движения, не съм сигурен, че тези хора ще променят вижданията си.

До такава степен възгледите им не почиват на факти и научни истини, че според мен нищо не е в състояние да промени мисленето им. Просто в момента са много притихнали, защото виждат, че цялото човечество се надява на ваксина. Това е нещото, което би решило перманентно проблема. Така че ако не отлив, поне в момента има някакво отрезвяване. Но както казах, за най-крайните нищо не може да промени мисленето им. Когато са убедени, че някой е решил да унищожи човечеството с ваксини, едва ли можем да го убедим в обратното. – Споменахте очакваната ваксина. На много места започнаха тествания, кога можем да се надяваме на такава? – На 100 места в момента се правят клинични изпитвания, на различни етапи и от различни колективи. Най-напред американците, които преди месец създадоха ваксина. Но за съжаление, процесът на проучване наистина е сериозен и ако някой не е сигурен в резултата, няма да се направи компромис с тази ваксина. Ако не е безопасна и ефективна, никой няма да я пусне в продажба. Този процес е най-бавен. – За колко време става въпрос-година-година и половина? – Откриването и тестването на една ваксина по принцип отнема 5-8 години. В тази ситуация обаче всички дейности са ускорени и можем да говорим за месеци до година. По-важното е, че има опасност ваксината да не е ефективна. Тя може да покаже безвредност, но да не е толкова ефективна. – Защо, кое може да попречи? – Защото при вирусите нещата са много сложни. Не напразно не са много тези, срещу които има създадени ваксини. Първо, що се отнася до придобиването на имунитета. Ние все още не знаем с преболедуване колко е дълъг е този вирус. Вече излязоха някои обезпокоителни съобщения, предимно от Азия, че след 2-3 месеца е възможно ново заразяване. А това е крайно неприятно. Не са масови, това все още са отделни съобщения. Но е много рано да се правят изводи. Това е вирус, който познаваме едва от три месеца и всякакви заключения са прибързани. – Защо се оказа толкова трудно разпознаваем този вирус? – Не бих казал. За три месеца от чисто нов вирус, ние създадохме тестове за доказване. И то два вида. Започнаха да произвеждат ваксина, за толкова време това е голямо постижение. – Има ли лъч надежда, кога можем да се надяваме да приключи всичко? – Не разбирайте, че съм песимист, аз съм от хората, които смятат, че няма да продължи дълго.

Не споделям вижданията, че ще е до края на годината или че ще се появява всяка година. – Появиха се информации, че вирусът издържа на 90 градуса, което попарва надеждите, че ще изчезне със затопляне на времето. Така ли е? – Не съм съгласен, не споделям подобни виждания. Истината е, че трябва да се опираме на реалния опит. За момента той се базира въз основа на срещите ни със SARS и с близкоизточния синдром. Те се самоограничиха, никой не може да каже защо. Нито 70% от населението беше заразено и преболедувало, нито бяха взети кой знае какви мерки. Никой не твърди, че е задължително така да стане и с този, но все пак това е един от възможните варианти. А и по принцип респираторните вируси си имат сезони, с които се разпространяват. Така че ако COVID-19 се държи като типичен респираторен вирус, трябва да изчезне през лятото. – 900 заразени много ли са или малко? Изтъкваме непрекъснато ,че стоим добре в сравнение с другите страни, така ли е наистина? – Определено, дори бих казал много добре. – Кога обаче ще е пикът? – Ето това няма как да се предвиди, това е голямата неизвестна. Засега не почиват на някакви сериозни данни приказките, че ние много забавихме процеса и това ще доведе до много бавно отминаване. Дава се за пример Италия, като се смята, че щом при нас няма такъв скок, ще се влачим дълго време. Едва ли ще стане така. По-скоро всички страни ще минат в един и същи период, с около 1-2 месеца разлика. Просто едни ще платят много висока цена, а други по-малка. Това е моята прогноза. – Кога може да очакваме разхлабване на мерките? – Не мога да дам такава прогноза, защото трябва да видим резултата от това движение, което наблюдавахме по Великден. То ще окаже отражение, но зависи от размерите му. Мисля, че малко проясняване на ситуацията-дали продължаваме да набираме скорост или имаме забавяне, ще има до края на месеца или най-късно в началото на май. – Може ли да се удължи отново извънредното положение? – Може, разбира се. Това се случва в много страни. 13 май е достатъчно дълъг период, имаме три седмици. Но трябва да имаме настройката, че може да се случи. – Дори и да се отмени извънредното положение обаче, много майки се притесняват как ще пуснат децата си на училище. Вие лично имате ли притеснения, ако детските градини и училища бъдат отворени? – Да, движим се по ръба на острието и всяка грешна стъпка или залитане в една или друга посока е доста рисковано. Същевременно е ясно, че животът не може да спре и ограничителните мерки не могат да продължат безкрайно. Между другото възстановяването на дейността на болниците и женските консултациите е стъпка в тази посока. Според мен и възстановяването на училищния живот няма да е толкова рисково, защото действително децата не са толкова рисков контингент. Особено по-ниските възрасти. Но ето, Дания го анонсира и същевременно много майки заявиха, че няма да си пуснат децата на училище. Така че много балансирано трябва да се намери точният момент, в който това може да стане. – Някои експерти изтъкнаха, че страните, които започнаха да смекчават мерките, се впускат в неизвестното. Така ли е? – Няма и кой знае какво смекчаване.

Това са само планове и споделяне на бъдещи идеи. Изключение прави само Германия, която обаче отпусна мерките дотолкова, колкото ние никога не сме затягали. Там разрешиха да работят вече магазини под 800 кв.м, при нас такава забрана не е имало. – До какво ще доведе масовото тестване и залагате ли надежда на него? – Не, казвам го и от самото начало. Водех дори спорове с много колеги. Разбира се, не съм против. Ако сме богата държава, да дадем десетки милиони, нека го направим. Колкото повече тестове, толкова по-ясна картина. Но едно е по-ясна картина, друго е тежест на епидемията. За мен ключовото е да нямаме много болни и починали. Стремим се да знаем точната картина, виждате ,че лабораториите станаха над 20.

Така или иначе се правят все повече и повече изследвания. Зависи какво искаме. Може да имаме стотици хиляди изследвания като Швеция и същевременно да имаме 20 пъти повече починали, отново като Швеция. За мен е по-важното епидемията да е под контрол. – С какво ви изненада епидемията и какво ви беше най-трудно? – Изненадата беше за всички, защото случаи на прескачане на вируси от животинския в човешкия свят има достатъчно. Не само от коронавируси. Не е нещо невиждано. Този коронавирус обаче успя да селектира такъв щам, който наистина се предава лесно. А от гледна точка на епидемиологията най-лесно е, когато заболяването е лесно разпознаваемо. Болните да се виждат бързо и да се изолират в болници. Тогава не се стига до тежки епидемии. Този вирус обаче е точно обратното-засяга много хора, лесно се предава, много хора са вирусоносители и нямат симптоми. Това дава преимущества да се развива бързо и да засяга много хора. – Смятате ли, че заради това много българи не вярват, че има коронавирус и че е толкова опасен? Огорчава ли ви това недоверие? – Така е. Дори се бях зарекъл да не чета какво пише из социалните мрежи. Ядосвам се искрено, защото при 150 000 загинали за месец и половина да кажеш, че няма нищо, това е безумно. Може да се каже само от хора, които не разбират. Важно е да правим каквото трябва, а оценката ще дойде по-късно, когато се види коя страна как е излязла от епидемията.