Добре дошла, 7528-а!
Новата година вече дойде. За онези, които спазват древнобългарския календар, а не чертаят живота и дните си според Григорианския, днес е първият ден от 7528 г.
Този ден (първи ден от Първи Месец (1.I)) според възстановителя на календара Йордан Вълчев е бил свързан с древният обичай "Коледа" и клането на прасе, като според него названието "коледа" идва от "клане". Този ден се е падал винаги в първия ден на българската седмица - неделя. Бил е втори последователен почивен ден след деня "Ени" (Нова година, Еднажден, Игнажден).
В българския календар нечетните дати където числото на деня съвпада с числото на месеца. Така, например, нечетните за първото полугодие дати: 1-ви ден Първи Месец (1.I), 3-ти ден Трети Месец (3.III) и 5-ти ден Пети Mесец (5.V) в българският календар са винаги в първия ден от седмицата.
Приема се още, че първият ден от седмица и последният са официални "мъжки" празници, на които са се вземали важни решения за държавата.
Обратно, четните дати се смятат за женски и се отделят за дома и семейството.
Българският календар е календарът на древните българи възстановен по писмени исторически данни (Именник на Българските Владетели) и по народни предания и легенди. Съществуват изследвания на различни учени, които понякога доста се различават по направените изводи.
Различни изследователи приемат различна точка за начало на келендара. В нашият календарен модел датата, която е приета за начало на календара е денят на зимното слънцестоене (21-ви Декември) през 5506 година преди Христа - с други думи можем да приемем, че първата година от българското летоброене съвпада почти напълно със 5505 година преди Христа по Григорианския календар.
Зимно слънцестоене (най-къс ден, най-дълга нощ)
При изчисления и съпоставка с Григорианския и/или Юлианския календар трябва да се има предвид че и при двата календара не съществува нулева година - тоест 1-ва година преди Христа е непосредствено следвана от 1-ва година след Христа.
Според изследователите годината се е деляла на 12 месеца + един или два (при високосна година) служебни дена които са били извън рамките на месеците. Месеците били групирани на тримесечия от по 3 месеца. В рамките на всяко всяко тримесечие първият месец имал 31 дена, а останалите два месеца по 30 дена.
Така всяко тримесечие има 91 дена или това прави 364 дена за 4-те тримесечия. В края на годината (а според някои в началото) е добавян един допълнителен ден който е извън рамките на месец и се е наричал Ени.
Аналог на денят Ени е днешният Игнажден, наричан също и еднажден. Считано заедно с денят Ени, годината има вече 365 дена.
Подобно на Юлиянския и Грегориянския календар, веднъж на 4 години по определени правила се добавя високосен ден. Високосният ден, подобно на денят Ени е извън рамките на месец и се постава след края на 6-ти месец и преди началото на 7-мия месец. Високосният ден се е наричал Бехти. Аналог на денят Бехти е днешният Еньовден.
Предполага се, че дните Ени и Бехти, не влизат и в рамките на седмица. Това са така наречените - дни които не се броят. Без тях, останалите дни, които се броят, образуват точно кръгло 52 седмици. Така че ако годината започва в понеделник, следващата година ще започва също в понеделник. Всяка календарна дата остава фиксирана завинаги в точно определен ден от седмицата.
Някои изследователи предполагат, че българската седмица е започвала с неделя. Основание за такова предположение е името на ден сряда - със значение среда (на седмицата).
Алтернативно предположение е че понеделник е бил считан за първи ден. Основанията за подобно алтернативно предположение са имената на дните вторник, четвъртък и петък - със значение съответно - втори, четвърти и пети. Тоест ако вторник е втори ден, то понеделник би трябвало да е първи.
При всички положения дните от седмицата са се разминавали с дните от седмицата, които отчитаме по съвременния Грегориянски календар. Това е така защото при съвременния календар няма дни, които не се броят и не влизат в състава на седмицата.
Дължина на месеците
Съществуват също хипотези че в рамките на тримесечие първият и вторият месец са били с по 30 дена а третият месец е имал 31 дена. Общото при всички хипотези е, че годината се разделя на тримесечия от по 91 дена.
Отделно от това, всеки 12-годишен период е бил или мъжки или женски. При мъжки период - всички години в рамките на този период са били мъжки - съответствали са на животни от мъжки пол. При женски период - годините в рамките на периода са съответствали на животни от женски пол. Дванадесетгодишните периоди са се редували последователно - мъжки и женски.
Периодът от 60 години или 5 дванайсетгодишни цикъла или 15 четиригодишни цикъла е условно наречен от Йордан Вълчев - звезден ден. Тъй като 60-годишният цикъл е кратен на 4, то той по принцип завършва на високосна година. Това всъщност е и високосният ден.
В определени случаи, заради корекцията на календара, се налага високосният ден на последната година от 60 годишния звезден ден да бъде отнета - в такъв случай денят се нарича невисокосен.