Очаква се след дни България официално да подаде документи за влизане във валутно-курсовия механизъм - Еврозоната.
Към момента сме една от шестте държави, които нито членуват в нея, нито „чакат” да влязат. В една група с нас са Румъния, Чехия, Хърватия, Унгария и Полша.
Общо 19 държави използват единната валута – т.е. 338 милиона души се разплащат в евро. По свое желание не искат да го приемат Швеция и Великобритания.
Еврозоната е замислена да води до стабилни цени, прозрачен пазар, повече търговия и по-лесен достъп до капитал за бизнеса. Преди да се възползва от тези блага обаче всяка страна трябва да отговори на пет изисквания към икономиката си, едно от тях е поне двугодишен престой в преддверието на Еврозоната.
Формално България изпълнява всички критерии. Следва чакалнята. Според очакванията на Европа обаче трябва заедно с нея да кандидатстваме и за Банковия съюз – т.е. БНБ да е под надзора на Европейската централна банка.
Към България да не се прилагат нови критерии за членство в чакалнята към Еврозоната.Това поиска премиерът Бойко Борисов от европейските лидери. Той напомни, че страната ни изпълнява всички изисквания да направи крачка напред към еврото.
"Подготвили сме си домашното и за чакалнята на Еврозоната. Вчера България с още 1% свали външния дълг. На фона на нашите 24% външен дълг какво да кажат другите държави. И ние можем да тропаме и да ги питаме кога ще се поправят. Изпълнили сме всички критерии. Ако сега като за Шенгенм измислят нови, няма да е честно. Ние искаме просто да участваме и да навлизаме в дадената система по критериите, по които другите са влезли. А не непрекъснато да измислят нови и нови процедурни хватки", категоричен бе премиерът.
Ако на запад се реши, че сме готови, следват най-малко две години изчакване, преди левът да започне да се вади от обращение. Въпреки че още е рано да мислим за момента, в който евробанкноти и монети ще бъдат задължително в портфейлите ни, на днешната дата точно преди 10 години, с гласуване беше избран символът върху бъдещите български евроцентове – Мадарският конник. С него се "състезаваха" кирилицата, Царевец, българската роза и Рилският манастир.
Официално се очаква документите на България за чакалнята на Еврозоната да бъдат внесени около средата на юли. Според премиера страната ни е напълно готова.
"Съгласихме се, както обещахме през декември, да завършим банковия съюз и да укрепим валутно-курсовия механизъм. В турбулетни времена, това е добре дошло за всички европейци", коментира Доналд Туск.
По въпроса за миграцията българският премиер изрично обърна внимание, че България не се споменава, когато става дума за опазване на външните граници на ЕС, а се говори предимно за Гърция и Италия, като вмъкна, че Гърция е получила 3 пъти повече пари от България.
По думите му българското Черно море е точно толкова топло, колкото морето в Гърция и Италия. "Сухопътната ни граница с Турция е точно толкова, колкото и гръцката“, посочи Борисов, според когото в момента вече "проблемът не е миграционен, защото вече има 90 % по-малко бежанци, отколкото преди 2-3 години".
Министър-председателят припомни, че страната ни е била под голям миграционен натиск, но в момента границата ни се охранява и ако всички държави го правят ще става дума за единични бройки преминали през нея.
"Трябва да се говори и за България, за Испания. Хубаво е да си спомняте, че България беше също толкова под натиск, да дойдете и да видите как се охранява границата. Каня ви, елате!", обърна се той към десетките журналисти от най-големите световни агенции и медии.
Той припомни и срещата на върха във Варна между лидерите на ЕС и президента на Турция Реджеп Ердоган.
"Изключително съм благодарен на Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, че дойдоха във Варна да говорят с Ердоган, когато никой не искаше да говори с него. Видяхте, че след това потокът се насочва към други места. Сега темата за миграцията е политическа, не е миграционна. Вече има изградени системи, направи се много, и в Шенген, и като оборудване, и като пари. Сега темата е политическа", натърти българският премиер.
Борисов направи равносметка на българското председателство на Европейския съвет. "Считам, че колкото и да сме скромни, направихме едно добро Председателство, не допуснахме грешки. Всички колеги го аплодираха.
Дадохме добра основа за колегите от Австрия. Мисля, че и те ще надградят, както ние с естонското председателство“, посочи той. „Всички отчетоха колко много усилия и труд са положени за основните предложения на България, свързани с Дъблинското споразумение.
Въпреки големите противоречия на практика между две доктрини как да пазим Европа, съм доволен че успяхме да стигнем до този крехък консенсус, с изкуството на Доналд Туск и на други колеги“, посочи премиерът и уточни, че не може да се каже, че този консенсус напълно е решил проблема.
"Положихме много усилия да балансираме интересите“, изтъкна Бойко Борисов. По думите му по време на Председателството България е постигнала впечатляващи резултати за дигитална Европа и уменията, нужни за бъдещето. "9 от 13 дигитални досиета са закрити или е постигнат общ подход на Съвета“, изброи премиерът.