Днес празнуваме летен Атанасовден

Днес православната църква чества Св. преподобни Атанасий Атонски. През 963 година той основава „Велика Лавра” – първият манастир в монашеския комплекс Света Гора.

Ражда се в Трапезунд и при кръщението си е наречен Аврамий. В ранно детство остава сирак. За възпитанието му се грижи благочестива монахиня. По-късно Св. Атанасий става монах. Счита се за основател на атонската монашеска общност.

В българските народни вярвания 5 юли се свързва с така наречения летен Атанасовден и едни от най-странните ритуали.

За разлика от зимния Атанасовден на 18 януари, на който според поверието Св. Атанас гони зимата, възседнал бял кон, през летния празник светецът се облича с кожух и моли Бог да върне студа и снега.

Днешният празник се свързва с преполовяването на лятото и летните жеги и засушавания. Провеждат се ритуали за призоваване на дъжд.

Първият е така наречената „пеперуда”. В типичния му за България вариант в селото се избира малко момиче, обикновено сираче и за предпочитане първо или последно дете. Обличат го в дреха от зелени билки и треви. После то обикаля селото, придружавано от група момичета, като стопаните на всяка къща го пръскат с вода. Момичетата с него пък пеят песни за дъжд.

В първото писмено споменаване на обичая от Спиридон Габровски през XVIII век в „История во кратце о болгарском народе словенском”, се посочва, че с ритуала се почита Перун. Авторът е смятал, че това е някои от българските царе. Сега ние знаем, че става въпрос за славянския бог на гръмотевиците. В някои региони въпросният ритуал се прави и против градушки, като момичетата пеят песни, с които молят градоносните облаци да се извалят далеч от нивите.

Често след „пеперуда” се изпълнява още по-странен ритуал за дъжд – „Герман”. Той включва изработването на антропоморфна мъжка фигура от кал или глина, която се украсява с цветя и ритуално се погребва. В различните райони на страната я наричат с различни имена - Герман, Гечо, Дюрманджо, Драганчо, Скалоян и т.н.

Според традицията фигурата трябва да се направи от девствени момичета под ръководството на старици. Характерен детайл е ясно изразеният фалос. Жените я оплакват като истински починал. Прави се погребална процесия. А самото погребване става в близост до водоизточник. В крайдунавските села фигурата „Герман” се хвърля от брега в реката. На мястото се поставя малък дървен кръст и жените ходят там и правят помени в продължение на три, девет или четиринадесет дни. Вярва се, че след това започва да вали дъжд. На някои места в глинената фигура се поставя жаба. Другаде „Герман”-ът се изработва от сухи клонки и треви.

Друг характерен обичай е така наречената „кокоша църква”. Той се практикува и през октомври, около Петковден.

Според ритуала се коли черна кокошка. С капка от кръвта ѝ се замесва обреден хляб. После се прави курбан с хляба и месото. Вярва се, че така хората ще се предпазят от болести, съответно през лятото и зимата.

На летния Атанасовден имен ден могат да празнуват Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Насо, Танас, Таньо, Таня, Ташко, Тинко, Тина, Тинка.